Кръстова гора

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Манастирът „Св. Троица” – Кръстова гора е едно от най-свещените места не само в България, но и на планетата ни. Усетих много силна енергия по време на престоя си там. Енергия, извираща от дълбините на времето, събрала в себе си товара на човешкия грях, изкупен чрез страданията на Божия син, жестоко разпънат на кръста. Частица от този кръст стои скрита на това място, но не да ни разпъва, а да ни зарежда със здраве и сила, за да служим на Бога с радост и веселие.

Тук всичко напомня за присъствието на кръста. Всяко камъче има кръст, дори по няколко, има и камъчета-икони, на които не човешка ръка, а Божият дух е изографисал лика на Христос. Цялата гора е под формата на кръст, на всяко баирче има кръст. Това говори за живия Христов дух, който продължава да ни помага, стига да се помолим с вяра и да очистим сърцето и душата си от нечисти мисли и лоши прояви.

sdc12394

Бях с двете ми дъщери. Никога не съм си и помисляла, че на първи май мога да спя навън, под открито небе. Но Кръстова гора беше много гостоприемна и ни посрещна с топлина, нежност и спокойствие. Гушна ни в пазвите си и ние, доволни легнахме в скута на „Кръстов връх” под красивото звездно небе. Нямаше нужда от палатка. Тя щеше да скрие блясъка на звездите и сиянието на Луната.

В такава приказна обстановка да заспиваме веднага ни се видя глупаво и решихме да отидем за вода до Аязмото. Обгърна ни загадъчна тайнственост. Бяхме на десетина метра от старата черква ”Св. Троица” с лице към новата „Покров на Пресвета Богородица”.
sdc12427

Вляво от новата черква в далечината заблестяха светлините на огромен град. Всичко беше толкова симетрично. Очертани улици със светлини от двете страни. Някои ту се показваха, ту се скриваха. Две сияния във формата на сателитни чинии светеха една до друга и се открояваха от другите светлини по формата и големината си. Дълго се наслаждавахме на тази гледка и се чудехме кой е този град. Решихме да попитаме и отговорът беше, че това е Небесния Ерусалим…

Вглъбени в себе си, в общение с Божественото у нас, се върнахме на „Кръстов връх”. Пъхнахме се в спалните чували и зареяхме погледи в звездните небеса. Чувствахме се като у дома си. Има ли по-хубав дом от този без стени и завеси, с естествено светило, със свеж и тих полъх на вятъра, под покрива и закрилата на Всевишния. Неусетно сме заспали.

Събуди ни прятен тропот на копитца. Сърничка търсеше другарчето си. Насладихме се на срещата на деня и нощта. На запад луната блестеше в бледожълтата си рокля, а на изток се показа розово сияние, на фона на което изникна сякаш от нищото ясно очертан червен диск, който бавно се издигаше. Слънцето излизаше от червената си дреха и чак като блесна с цялото си великолепие Луната избледня и нощта си отиде. Такъв изгрев няма в градовете.

sdc12420

Лечебни и благодатни са първите лъчи на Слънцето. Още по-благотворни са те, когато усетиш хармонията и ритъма на Всемира и се слееш с него чрез танца Паневритмия на Учителя Беинса Дуно. Музиката от касетофона се сля с камбанния звън на черквата и ние по свой начин се приближихме до Бога. Насочихме мисълта си към него да просветли умовете и стопли сърцата на всички човеци, за да живеем като братя и сестри, като синове и дъщери на един Баща задружно, спазвайки законите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Правда и Божията Истина.

sdc12396

Нямаше ги светлините на Небесния Град. Но невидимото присъствие се усещаше. Мистичност, тайнственост, особена енергия излъчват местата в Кръстова гора. Те винаги ще бъдат за нас извор, от който да черпим сили и жизнена енергия, за да служим на Бога с радост и веселие.

Автор: Елка Анева
Снимки: Елка Анева

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Публикувано в категория: И-О . Тагове: , Коментарите и trackbacks са забранени.

3 Коментари

  1. Mariya Popova
    Изпратен 09.10.2011 на 18:58

    Prekrasno!

  2. Mariq
    Изпратен 02.08.2011 на 19:58

    И там сме ходили,просто невероятно,но знам ,че трябва да отидем още два пьти.

  3. дани
    Изпратен 31.07.2011 на 20:33

    Чудесно.четеш и ти спира дъха!
    Миналата година ходих за един ден,не може дасе опише чувството и спокойствието,
    което те обзема!
    Тази година Живот и Здраве септември ще отида отново и ще остана няколко дни.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2021. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи