Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Аз съм бивш професионален треньор по баскетбол, завършил ВИФ в далечната 1971г. Винаги съм мечтал да отида и гледам на живо поне един, единствен баскетболен мач на така наречените “Извънземни”.
За много от Вас това звучи твърде прозаично, но за мен и истинските приятели на тази велика игра е изключително преживяване, пораждащо обяснима завист у колегите професионалисти. Така е, на мен просто ми провървя, дъщеря ми живее в Чикаго и подсигури моето пътуване и престой, за което съм и безкрайно благодарен.
Още преди осем години ми прати покана, но тогава ми отказаха виза. Тази пролет, през март отново се явих на интервю и този път, слава богу, я получих. Неприятна и унизителна процедура е това, казвам Ви го, но изглежда няма как, американците се напатиха от световния тероризъм и яко затегнаха нещата по границите си.
12 април. Вече съм на борда на малък пътнически самолет на Полските авиолинии София – Варшава. Близо 30 години не бях летял и усещането, че съм на дърво без корен силно ме притесняваше, а неприятният инцидент от предния ден, когато беше загинал елита на полската нация в самолетна катастрофа край Смоленск беше опънало нервите ми до крайност.
Не е необходимо да Ви описвам какво изпитвах, когато самолетът се отлепи от земята и бавно започна да набира височина – пот по челото, ручейчета по врата, гърба и цялото тяло, сърцето опряло в гърлото,…. кошмарни два часа. Когато колесниците докоснаха пистата и пътниците радостно заръкопляскаха, чак тогава изляэох от вцепенението, поех си въздух облекчено и благодарих на бога.
Продължение
