Винаги съм мечтала да посетя Санкт Петербург. Все пак съм се докоснала до онова, тоталитарното време и любопитството ми да науча нещо повече за руската история извън СССР беше голямо. Чувала бях от познати, които някога са ходили до „Ленинград“- кой от завода, кой от училище, кой баща му работил в Русия. Но всички твърдяха едно и също: „Много е красиво“. Това са детските ми спомени, които превърнаха северния град в желаната дестинация.
Екскурзии до там почти липсваха по това време /2006г./ и след дълго ровене с една приятелка, която реши, че идеята за Русия е блестяща, намерихме една за 10 дни – Петербург, Хелзинки и Стокхолм. Е, помислихме си, че доста ще си попътуваме, ще каталясаме и прочие, но нямаше друга възможност.
Екскурзията ни започна с пътуване от София до Бургас за полета на „България Еър“. Лошото беше, че часът на този полет се промени 3 пъти преди да стигнем Бургас. То не беше 14 ч., 18 ч., 2ч. през нощта. Накрая, след като пристигнахме и започна чакането за нощния полет се оказа, че опа, извинете, но полетът ще бъде от Варна в 6 ч. сутринта. Добре, че доброто настроение беше повече от необходимото, защото иначе всички щяхме дружно да направим самоубийствен атентат в самолета на България Еър, ако успеем изобщо да се качим на него.
И така в 6 ч. сутринта, след още 2 часа пътуване с автобус, най – накрая излетяхме от Варна за Санкт Петербург. Групата ни се състоеше от сравнително млади хора на средна възраст 30 години. Това беше първото ми пътуване със самолет в живота. Трепетното очакване се превърна в ужас, когато разбрах, че всъщност изобщо не ми харесва. В самолета беше тясно, налягането ми действаше ужасно на ушите и ми се виеше свят, колана си стоеше закопчан чак до кацането в Петербург.
Когато слязохме времето беше адски студено /все пак в България излетяхме при температура 28 градуса/, а тук беше едва 11 градуса. Разбира се, и двете си бяхме взели почти зимни дрехи, но за беда бяха в багажа ни, дори якетата. Добре, че проверката мина бързо и ние се втурнахме да разкопчаваме куфари и да вадим кой каква ватенка си беше предвидил. Едно младо момиче, студентка по руска история стоеше на изхода с българското знаменце в ръце и след като ни приветства, ни поведе към автобуса, който щеше да ни закара в града.
Можете да си представите, че след пътуването в 30 градусова жега от София до Бургас, размотаването по кафенета до 2 ч. през нощта, двучасово клатушкане с автобус до Варна, близо 3-часов полет и студа, който ни посрещна в Петербург се чувствахме „прекрасно“. Ето защо, когато симпатичната девойка на име Дияна ентусиазирано заобяснява, че сега ще направим панорамна разходка на града, ще снимаме и ще разгледаме „Петро-Павловската крепост“, направо изпитах „върховна радост“. Е, няма какво да се прави, това е организираната екскурзия.
Влизането в мечтания град беше малко разочароващо. Големи и натоварени улици, огромни панелни комплекси, с тази разлика, че блоковете бяха шарени и изглеждаха по-ярки от нашите, сгради Сталинистки тип и изобщо голям, безличен и шумен град. Думите „голям“ и „огромен“ ще присъстват сигурно постоянно в пътеписа, защото там всичко може да се опише с тях.
Улица в града
Тъкмо бях започнала да се притеснявам за излишно похарчените много пари и пред мен започнаха да се нижат прекрасни административни сгради, дворци, разположени на красиви крайбрежни улици, реки, канали и….Нева.
Огромната река се простираше като море, мостовете следваха един след друг, кой от кой по големи и украсени с различни статуи и монументи, Василевския остров от едната страна и Ермитажа от другата.
Нева
Всички започнахме да снимаме още в автобуса, спирахме, слизахме, снимахме и слушахме разказа на нашето момиче. Тя говореше с много добра дикция, бавно и отчетливо. Не беше проблем да разберем думите й, макар и на руски.
Много изморени и преситени от емоции, накрая стигнахме до Петропавловската крепост с Петропавловский собор, или императорската гробница. През 1703 г. на Зайчия остров, цар Петър Велики започнал строителството на крепостта, предназначена да пази бъдещия град от нашествия. Тя поставя началото на грандиозния му план за строителство на град, който да впечатли света, както и днес руснаците наричат Питер „Самый лучший город в мире“.
По-късно, на мястото на малка дървена църква от времето на Петър е построен и Петропавловский собор, където се помещава гробницата на всички или почти всички императори и императрици от династията Романови. Камбанарията достига близо 123 м. височина и завършва с позлатена фигура на летящ ангел. Този връх се вижда където и да застанете в града.
Петропавловский собор
