Пирин- два кратки, летни похода

Ден 1: до хижа Демяница

Летните горещини ни дадоха повод да се разходим, на хладно, в планината. Началната ни точка беше Банско.

Изглед към Пирин- Вихрен, Тодорка от Банско Снимката във висока резолюция

Изглед към Пирин- Вихрен, Тодорка от Банско

Първоначалният ни план беше да се изкачим на връх Вихрен, Пирин. Новините за два инцидента в планината, заради топлото време, ни отказаха от тази идея и предпочетохме прохладата на пътеката до хижа Демяница.

Оставихме колите над Банско, на 3 часа път пеша до хижата.

Пътеката е през борова гора и сравнително лека за ходене. Походът е подходящ и за не добре подготвени туристи.

Първоначално малко се пообъркахме, но в крайна сметка налучкахме пътя, означен с бяло-синьо-бяло, който се вие покрай Демянишка река.

Маркировката към хижа Демяница Снимката във висока резолюция

Маркировката към хижа Демяница


Температурите надхвърлиха 34 градуса и прохладната гора си беше райско място.

Информационна табела Снимката във висока резолюция

Информационна табела

Останките на срутен мост над реката Снимката във висока резолюция

Останките на срутен мост над реката

В хижа Демяница ни предложиха доста съмнителни кюфтета, за които някои от предположенията бяха, че са пържени в мас, или че са от кучешко месо, оваляни в яйца и тн … Но, поне имаше бира, което ни донесе голяма радост.

След като отдъхнахме за кратко, започнахме слизането към Банско. Гръмотевичната буря откъм Тевното езеро ни гонеше по петите, но така и не заваля.

Гигантски мравуняк край пътеката Снимката във висока резолюция

Гигантски мравуняк край пътеката

Прибрахме се, доволни и отпочинали без екстремни преживявания.

Ден 2: до хижа Вихрен и езерото Окото

Срам, не срам, признавам, че през всички безброй пъти, в които съм ходила в Банско, нито един път не отидох да видя Байкушевата мура. Тази неделя, беше крайно време да поправя тази грешка.

Предният ден уж не беше много изморителен, но все пак решихме да не тръгваме пеша от Банско, ами да го даваме по лежерно. Паркирахме колите на паркинга- къмпинг на Бъндеришка поляна и оттам тръгнахме към Байкушевата мура и после към хижа Вихрен.

Информационна табела за Байкушевата мура Снимката във висока резолюция

Информационна табела за Байкушевата мура

По пътеката, до хижата се стига за 15-20 мин.

В далечината хижа Вихрен Снимката във висока резолюция

В далечината хижа Вихрен

Пътеката към хижа Вихрен Снимката във висока резолюция

Пътеката към хижа Вихрен

Хижа Вихрен е пренаселена и лесно достъпна за много хора, защото до нея има асфалтов път, по който да се стигне с кола. В хижата предлагат много вкусни пържоли, изпечени на каменна плоча.

На паркинга, пред хижата, попаднахме на следната находка:

Идиот, излагаш Варна! Снимката във висока резолюция

Идиот, излагаш Варна!

От хижата има няколко посоки, които може да се хванат. Към в. Вихрен или към езерата, към хижа Демяница и тн.

Ние решихме да отидем до най- близкото езеро – Окото. То се намира на около 20-тина минути от хижата. В най-дълбоката си част, езерото достига 5 м.

Изглед към Вихрен от Окото Снимката във висока резолюция

Изглед към Вихрен от Окото

Някои смелчаци от групата се окъпаха в езерото, а други просто си полежахме на меката тревичка. Водата беше много студена, но не толкова ледена, колкото в реката.

Отдъхнахме, снимахме красивата природа, която гостоприемно ни заобикаляше и потеглихме надолу към града, към шума и суматохата на ежедневието.

Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева

Публикувано в категория: П-У . Тагове: , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2021. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи