Ден 1: до хижа Демяница
Летните горещини ни дадоха повод да се разходим, на хладно, в планината. Началната ни точка беше Банско.
Първоначалният ни план беше да се изкачим на връх Вихрен, Пирин. Новините за два инцидента в планината, заради топлото време, ни отказаха от тази идея и предпочетохме прохладата на пътеката до хижа Демяница.
Оставихме колите над Банско, на 3 часа път пеша до хижата.
Пътеката е през борова гора и сравнително лека за ходене. Походът е подходящ и за не добре подготвени туристи.
Първоначално малко се пообъркахме, но в крайна сметка налучкахме пътя, означен с бяло-синьо-бяло, който се вие покрай Демянишка река.
Температурите надхвърлиха 34 градуса и прохладната гора си беше райско място.
В хижа Демяница ни предложиха доста съмнителни кюфтета, за които някои от предположенията бяха, че са пържени в мас, или че са от кучешко месо, оваляни в яйца и тн … Но, поне имаше бира, което ни донесе голяма радост.
След като отдъхнахме за кратко, започнахме слизането към Банско. Гръмотевичната буря откъм Тевното езеро ни гонеше по петите, но така и не заваля.
Прибрахме се, доволни и отпочинали без екстремни преживявания.
Ден 2: до хижа Вихрен и езерото Окото
Срам, не срам, признавам, че през всички безброй пъти, в които съм ходила в Банско, нито един път не отидох да видя Байкушевата мура. Тази неделя, беше крайно време да поправя тази грешка.
Предният ден уж не беше много изморителен, но все пак решихме да не тръгваме пеша от Банско, ами да го даваме по лежерно. Паркирахме колите на паркинга- къмпинг на Бъндеришка поляна и оттам тръгнахме към Байкушевата мура и после към хижа Вихрен.
По пътеката, до хижата се стига за 15-20 мин.
Хижа Вихрен е пренаселена и лесно достъпна за много хора, защото до нея има асфалтов път, по който да се стигне с кола. В хижата предлагат много вкусни пържоли, изпечени на каменна плоча.
На паркинга, пред хижата, попаднахме на следната находка:
От хижата има няколко посоки, които може да се хванат. Към в. Вихрен или към езерата, към хижа Демяница и тн.
Ние решихме да отидем до най- близкото езеро – Окото. То се намира на около 20-тина минути от хижата. В най-дълбоката си част, езерото достига 5 м.
Някои смелчаци от групата се окъпаха в езерото, а други просто си полежахме на меката тревичка. Водата беше много студена, но не толкова ледена, колкото в реката.
Отдъхнахме, снимахме красивата природа, която гостоприемно ни заобикаляше и потеглихме надолу към града, към шума и суматохата на ежедневието.
Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева