Ко̀ния (на турски: Konya) е град, разположен в Централна Анадола. Градът е с население от близо 2 мил.души.
Той е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света – обитаван още през Неолита, късната Каменна епоха – 7 хиляди години преди новата ера. Историята на града е преминала през много възходи и падения, но най-голям архитектурен, политически и културен подем град Кония бележи, като столица на селджукските султани между 1071 и 1308г. Затова тук могат да се видят едни от най-големите шедьоври на Селджукската архитектура.
Но безспорно, днес Кония е интригуваща туристическа дестинация най-вече защото е люлката на Танцуващите дервиши.
Заради тях е и моя отколешен интерес към този град. А хора от целия свят и от различни религии се стичат на поклонение в музея-мавзолей на Мевляна Джеляледдин Руми /1207-1273 г./. Той е основателят на Ордена на танцуващите Дервиши – Мевляна.
Живелият през 13-и век ислямски учен Мевляна Джеляледдин Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите мисли и творчество, така и със създадения от него орден и последователи. Ордена Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява на разбиране, прошка и просветление.
Продължение »
С наближаването на Коледа, предлагам на вниманието на читателите няколко снимки от коледния базар 2010 пред Кметството във Виена и няколко снимки на част от празничната украса из града.
Не може да се опише нито с думи, нито със снимки атмосферата на Виена по празниците. Само Прага може да се мери по пищност и дух в създаването на коледно настроение у хората.
Снимах града в средата на ноември, в началото на подготовката за празниците. Не мога да си представя колко по-украсена и красива е Виена сега.
Коледните базари в града са няколко (пред Шонбрун, пред музеите близнаци, пред зоологическата, Белведере и тн), но главният е пред Кметството. Мирисът на коледни сладкиши и пунш веднага потапят посетителя в приказно настроение.
Какви сладки неща за ядене има и анорексик ще прояде. Прекрасни коледни играчки от стъкло, всякакъв вид украса и подаръци са отрупали къщичките-сергии.
Сравнението между коледна София и Виена може да доведе до отчаяние дори и най- безразличния към празниците човек. Затова спестете си лошото настроение и си представете, че Виена е София, поне докато разглеждате снимките.
Натиснете върху снимката, за да разгледате целия албум във висока резолюция.
Снимки: Марина Илиева
Не твърдя да съм пътувала много. Из Щатите и малко из Европа. Целта ми е да пътувам много повече в бъдеще. Обхванала ме е някаква треска за пътуване, опознаване и търсене на себе си в същото време. И не искам да пътувам като повечето туристи – забележителностите от „гид” книгите, ясните места, където всеки ходи разпънал туристическата карта по средата на улицата, опитвайки се да намери следващата забележителност от списъка. Понякога безуспешно.
Фотоапарати с най-различни големини и технологии висящи на врата, облекло, което крещи от далече „Аз съм турист” и неизменния разговорник, помагащ в някой ситуации. Не искам, но осъзнавам, че има много места по света, където ще съм разпозната като „турист” поради една проста причина – раса.
Мястото, за което бих искала да споделя тук обаче не е такова, където можеш да се слееш с местните – там всеки е турист, дошъл за малко. Говоря за Гранд Каньона в Щатите. Имах невероятния късмет да го посетя преди повече от 3 години. И засега остава най-забележителното място, което съм посетила.
Тръгнахме на екскурзия през Лас Вегас, Каньона и южното крайбрежие на Калифорния. Това беше първото ми голямо пътуване из Щатите, въпреки че бях живяла там вече 6 години. Беше ме обхванал голям ентусиазъм и нямах търпение.
Продължение »
