Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър – Кония, градът на танцуващите дервиши

Ко̀ния (на турски: Konya) е град, разположен в Централна Анадола. Градът е с население от близо 2 мил.души.
Той е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света – обитаван още през Неолита, късната Каменна епоха – 7 хиляди години преди новата ера. Историята на града е преминала през много възходи и падения, но най-голям архитектурен, политически и културен подем град Кония бележи, като столица на селджукските султани между 1071 и 1308г. Затова тук могат да се видят едни от най-големите шедьоври на Селджукската архитектура.

Но безспорно, днес Кония е интригуваща туристическа дестинация най-вече защото е люлката на Танцуващите дервиши.

Заради тях е и моя отколешен интерес към този град. А хора от целия свят и от различни религии се стичат на поклонение в музея-мавзолей на Мевляна Джеляледдин Руми /1207-1273 г./. Той е основателят на Ордена на танцуващите Дервиши – Мевляна.

Живелият през 13-и век ислямски учен Мевляна Джеляледдин Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите мисли и творчество, така и със създадения от него орден и последователи. Ордена Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява на разбиране, прошка и просветление.

По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми, 2007 година бе обявена за “Година на толерантността и обичта на Мевляна” от ЮНЕСКО. В словото си в Европейския парламент проф. Марк Люк Гиси говори така: “Какво мога да кажа за Мевляна? Какво може да каже човек пред Тадж Махал? Ако слушате Руми, ще станете още по-добри християни. Ако следвате Руми, ще бъдете още по-добри юдеи. Ако отворите слуха си за Руми, ще станете още по-добри мюсюлмани. Защото Руми е универсален.”

Кой знае, може би ако Руми беше наш съвременник, светът щеше да е едно малко по-добро, по-красиво и по-уютно място…

Но… за какво иде реч?
Общоприето е схващането, че според религиозните си разбирания мюсюлманите се делят на две враждуващи помежду си направления – сунити и шиити. Съществуват и т.нар. мистични мюсюлмански течения, които успяват да обединят в интересна сплав, както схващанията на шиитите, така и тези на сунитите.

Такова течение е суфисткото течение, с което най-често се свързва и дервишкия орден, и което процъфтява в ранното средновековие в мюсюлманския свят, с основател и духовен водач Мевляна Джеляледдин Руми.

По време на своите церемонии суфитите изпълняват специфична религиозна музика, като флейтата Ней е най-важният инструмент, тя е гласът на “голямата тайна”, обгръщаща света, тя гори и изгаря и където и да се свири на нея, тя налага своята любов. Руми е вярвал, че музиката извисява душата и позволява да чуваме звуците, идващи от вратите на Рая.

Заради ефектното изпълнение, носещо много послания и символика дори в облеклото, танцът наречен СЕМА, е познат повече като ТАНЦУВАЩИ ДЕРВИШИ. Те и до днес са един от културните символи на Турция пред света.

Танцът на дервишите се изучава с години и е много специфичен – участниците се подреждат в правилен кръг около своя учител и започват да се въртят около оста си, постепенно засилвайки скоростта на въртене до изпадане в пълен екстаз, нещо като медитация. Този танц символизира вечния кръговрат на живота – земята се върти, живота ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е извечен… Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото. Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост към съвършенството. Танцьорите се въртят от дясно на ляво, като дясната ръка е вдигната нагоре, чрез нея приемат волята на Бог. А лявата ръка сочи надолу, с нея раздават приетото от Бог на хората. Изпълнителите на танца, наречени Семазен-и, са облечени в широки черни наметки, които символизират смъртта, те се свалят в определен момент от танца – освобождават душата от земните грижи, и дервишите остават облечени в широки бели роби. Конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни. Цялостното послание на музикално-танцовата церемония е свързано с прераждането на душата и тялото, и чрез състояние на транс и екстаз, достигане на Божественото.

С огромно нетърпение и интерес, наблюдавах този танц, но в Кападокия, в Дервишка къща. Публиката бе така притихнала, музиката – ведра, оптимистична, и някаква силна енергия витаеше наоколо… Като че ли те възражда. И макар да звучи невероятно, ритуала по някакъв мистичен начин изчиства съзнанието от всички неприятни мисли и зарежда със спокойствие и топлина. Магия някаква…

През цялото време, около час, бе забранено да се снима, но накрая дервишите направиха жест и излязоха отново само за снимки, като се завъртяха във вихъра на своя танц за малко.

Но-о-о,…да се върнем към музея на Руми…..Тук се намират забележителни шедьоври на Селджукската дърворезба и мрамор:

Невероятна пищност и лека натруфеност, типична за ориента, но.. трудно се разглежда от “калабалък “- все пак това е най-посещавания музей в Турция, след двореца Топ-капъ в Истанбул.

Основната част на музея включва гробницата на Руми със саркофаг под зелен купол, покрит с брокат и бродирани в злато писания от Корана. Много лъскаво и красиво е всичко…

В музея-мавзолей има артефакти от живота на Руми – музикални инструменти, дрехи, броеници, ръкописи. Има и отделен музей с восъчни фигури за живота и обучението на дервишите.

Тук се намира и седефено ковчеже с косъм от брадата на Мохамед – казват, че докосвайки го си намисляш силно едно желание…

Най-забележителният шедьовър на ислямската мистика и смятано за второ по важност след Корана е произведението на Руми – МАСНАВИ, състоящо се от 25 700 куплети, 6 тома мерена реч, писани 13 години. А всеки два полустиха на един стих се римуват помежду си. Всяка поема онагледява идеите на поета за морала, религията и са алхимия на любовта.

Руми и мъдростта му от тези поеми са поели отвъд границите на своето време, защото той и неговите писания са все още актуални и свежи около 800 години след това. Това е един от ръкописите:

Ето и няколко реда от поемите на Руми:

Видях много хора – нямаха дрехи.
Видях много дрехи – в тях нямаше хора.
———————————————————
Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак – избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете – поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи – събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец – последвай го.
———————————————————————-
“Знание” означава непосредствен опит за огъня:
ти самият да почувстваш огъня,
а не да бърбориш за дима.
——————————————————————
Малките герои побеждават своите врагове.
Големите герои побеждават себе си.
————————————————————-
Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък.
Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал.
Танцувай насред апогея на борбата.
Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц.
Танцувай и когато си истински свободен.
Не навеждай главата си до земята –
вдигни я във екстаз.
Като праскова стани,
събудена от пролетта –
целият усмивка, целият екстаз.
Смея се с цялото си тяло, като роза,
а не само с устните си.
———————————
Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда.
———————————

А иначе в град Кония има и много други туристически обекти:

Alaeddin джамия – тя датира от 12 век и се намира на най-високия, едноименен хълм в центъра на града, функциониращ като парк. А някога е бил имперски център на селджукските султани, състощ се от Дворец на селджукските турци, както и джамия.

Комплексът е забележителен със своите:
– останки от римски колони в предверието:

– северната фасада е украсена с впечатляващ Селджук-портал, изработен от тъмен и светъл мрамор :

– а вътре се намират оригинални Селджукски михраб /молитвена ниша/ с полихромна керамика и купол, и красиво издълбан абаносов дървен мимбер от 1155 г..

От хълма се открива чудна гледка към милионния град:

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре, отново с шедьоври на Селджукската архитектура:

Кервансараите във вилаета и в цяла Анадола, които са построени също по времето на Селджуките на всеки 30 км с цел отмора на животните и хората от пътуващите кервани. Те са също внушителни архитектурни паметници:

Е, ако сте издържали дотук… благодаря ви! Постарах се да разкажа и покажа една малка част от това, което видях и научих в този град.
Дано ви е било интересно!

Автор: Пепеляшка
Още интересни пътеписи от блога: Цветно… с Пепеляшка
Снимки: Пепеляшка