След Маджарово назря въпросът :“Ами сега накъде?“.
Избрахме да продължим към Златоград, но вместо да се връщаме през Кърджали, решихме да минем по стария път покрай язовир Студен кладенец. Пътят е много живописен, макар и доста разбит и си заслужава да се мине пo него.
Оказа се, че белоглави лешояди има и тук и дори видяхме черен щъркел от доста близо.
Идеята дойде от Моника – моя холандска приятелка. Когато се завърна от Шанхай със съпруга си, между разказите за забележителностите, тя ми спомена и за два феномена, които обикновено убягват на вниманието на туристите – улицата на вторите съпруги и брачния пазар. За първи път чувах за тях и Моника накратко ми обясни, че на тази улица в луксозни жилища живеели младите и красиви „втори съпруги” на богатите китайци. Те карали скъпи коли и пазарували само в бутици. Любопитството ми се разпали, но Моника не знаеше повече. Подари ми само една снимка, която е направила на брачния пазар.
Шанхай
Реших да поговоря с познати китайци, въпреки че темата можеше да е болезнена за тях, съзнавах това. Но нали е част от живота им, а аз искам да го опозная, да разкрия мистерията…
Защо се интересуваш от тази тема – засегна се Джанбин. – Този феномен го има и в Америка, и в някои африкански страни. „Втори съпруги” (er nai) стават бедни момичета, които са изгубили своя дух. Понякога те дори обикват своите господари. Всичко лошо изчезва от техния живот за една секунда. Животът им става вълшебна приказка…
Хай Мън ми разказа, че когато била двадесетгодишна и живеела в Нандзин, срещнала мъж, два пъти по-възрастен от нея. Той я харесал и й предложил да му стане втора съпруга, тъй като от първата нямал деца. Като военен той нямал право да се разведе и така кръгът на нещастието му се затварял. Девойката му отказала и те се разделили. Сега той живее в Пекин, навярно си е намерил втора съпруга и се радва на рожба…
Но такива случаи са изолирани. По-често разбогателите се мъже, вече на години, не искат да се примирят с природните закони, по силата на които физическата им сила отслабва. Чрез младите си наложници – живи кукли, те демонстрират не само финансова, но и жизнена мощ и енергия… И не е само една улица в Шанхай, а цял комплекс, многоетажен, известен с наемателките си – шанхайските метреси, наричани благовидно „втори съпруги”. Er nai са на върха на планината от китайската търговия със секс.
Шанхай
Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
В ранната юлска съботна утрин потегляме към Рилските езера на организирана екскурзия.
И така в 7.00 ч. рейсът ни с групата от 38 човека тръгва от малкия паркинг на стадион „Васил Левски”. Отдавна искам да видя с очите си Рилските езера. Изгледала съм толкова снимки и съм чула доста разкази на мои приятели и познати имали късмета да се докоснат до тяхната красота и нямам търпение лично да усетя и преживея това.
Неусетно стигаме до Сапарева баня, където правим кратка почивка за кафе. Градчето ми се видя много приятно-тихо и спокойно. Исках да видя гейзера с който е известен града, но се оказа, че там има някакви ремонтни дейности и бе издигната висока ламаринена ограда. Е поне пих хубаво кафе и се разсъних.
От Сапарева баня в посока Паничище по тесен криволичещ път стигнахме в подножието на лифта, който трябваше да ни отведе до хижа Рилски езера от където започва прехода ни. Тук се оказа че въпреки ранния час-там бяхме малко след 9.00 ч. – вече имаше голяма опашка. Водачът ни Тони се нареди на касата, а нас ни инструктира да се редим на самата опашка за лифта. След около час и половина се качихме на седалките.
Пътуването с лифта е около 20 минути. С него се изкачваме до 2163 м. надморска височина. Лифтът е с дължина малко над 2 км., има 180 двойни седалки и ни превозва до новата хижа Рилски езера.
Там си подпечатахме книжките за 100-те национални обекта и като се събра цялата група след полезен инструктаж от нашия планински водач Тони, започна пешеходния ни преход. В началото има доста стръмно изкачване по каменист терен водещ до билото. Има и коне с водачи, които услужливо могат да ви спестят катеренето като ви преведат срещу заплащане до езерата. По пътеката има много хора, направо стълпотворение като в софийските МОЛ-ове.:)
