Към Източни Родопи – Перперикон, Каменните гъби (2)
Случвало ли ви се е гвоздеят на програмата ви да се окаже пълно фиаско? Е, на мен ми се е случвало преди и се случи отново.
В дните преди пътуването, центърът за лешояди в Маджарово ми беше станал фикс идея. Прегледах сайта на центъра, който обещавa незабравимо преживяване сред природата. Проглуших ушите на близки и познати какви лешояди има, орли, какви наблюдения и походи са организирани и тн и тн…
Повечето хора ми се струваха обидно незаинтересовани от описваните от мен чудеса. Няколко души успяха да ми кажат, че самото Маджарово е изоставен миньорски град, но аз пропуснах да се вслушам в техните предупреждения. До такава степен се бях самонавила и убедила в „страхотното“ място, че само реалността можеше да ме изтръгне от заблудата, в която живеех. Така и стана.
След като разгледахме Перперикон се отправихме към отдалеченото от всичко Маджарово.
По пътя преминахме покрай скулптура в чест на Петър Жеков (носител на Златната обувка – 1969г.), издигната през 2010г., със спорна художествена стойност.
Скулптура в чест на Петър Жеков
Пейзажът се промени. В далечината се появиха остри зъбери, подходящи за гнездящите на непристъпни места лешояди. Наближавахме целта! :)
Преди Маджарово се намира т.нар. Кромлех – тракийски мегалитен паметник, оприличаван на Стоунхендж. На отиване реших да го пропуснем, за да имаме време да се настаним в Маджарово и да разгледаме центъра за лешояди, а до Кромлеха да отидем на следващия ден.
Туристически обекти в района на Маджарово
Маджарово е разположено в котловина, която е кратер на отдавна угаснал вулкан, през която красиво се вие Арда.
Котловината- кратер на угаснал вулкан Котловината
Веднага след моста над реката, в ляво е прословутият „Природозащитен център Източни Родопи“. Пуст и заключен. Същото важи и за механа „Картал“, в която се бях наточила за „специалитети от родопския край“. Добре, че си хапнах в Момчилград, поне да не ме е яд. Бреййй, каква беше тази работа? Реших, че е случайност.
Продължихме към центъра на градчето, което е второто най-малко след Мелник, но в наши дни може и да е най-слабо населеният град в България.
Приликите с Припят, изоставения след Чернобилската авария град, са огромни. Град- призрак. Разруха и тишина. 3-4 етажните блокчета са обитавани от по 1-2 семейства, за които предположихме, че избират най-малко разрушения апартамент, в който да се настанят. Тук-таме се мотаеха местни хора, с вид на зомбита и няколко групи нещастни туристи.
Единственият хотел е „Рай“. Доста претенциозно име за това, което представлява, а именно реновиран блок. Тризвездният хотел реално може да се бори за 2 звезди и предлага стаи по 60 лв. (контрастът с хотела в Момчилград боде очите), с изглед към продънения покрив на предния изоставен и рушащ се блок.
Момичето на рецепцията беше любезно, не мога да си кривя душата, но това не компенсира начина, по който безсрамно ни метна, че центърът за лешояди си работи. Ивайловград ни се стори далече, заоблачи се и решихме да останем да преспим в хотела. Оставихме багажа и отново отидохме до центъра. Там сварихме семейство, което се луташе наоколо в търсене на човек от персонала. Полутахме се и ние, но всичко си оставаше заключено. Никъде нямаше табела с работно време. Проверихме, но и в сайта им нямаше. Обезпокоително беше, че и кръчмата не работеше.
Масите и чадърите са там, но къде е персоналът?
Носехме си бинокъл (едно прозорливо нещо да ми хрумне), макар че от описанието на центъра, човек остава с впечатлението, че разполагат с апаратура за наблюдение на птиците.
Изкачихме се до едно от убежищата за наблюдение и наистина видяхме няколко лешояда, но за съжаление бяха доста далеч и не можахме да ги снимаме добре.
Убежище за наблюдение на птиците
Убежище за наблюдение на птиците
Обиколихме района и снимахме един от най-живописните завои на Арда, т.нар. меандри, които сте виждали на безброй снимки. Знам, че добрата снимка зависи от светлината, от сезона и от програмата за обработка :)), но понякога не е зле да се показва действителността, каквато наистина е.
Заваля и решихме да потърсим кафе в Маджарово. През цялото време, през което циркулирахме напред назад, минавахме покрай центъра за лешояди, който си остана заключен и пуст дори и на следващия ден.
Намерихме един магазин, който работеше, седнахме заедно с две баби и няколко алкохолизирани бивши миньори на пустото площадче и почнахме да умуваме на какво се дължи това огромно разминаване между рекламираното и действителното състояние на нещата.
На центъра. Много лошо гледам
Вметвам, че бях толкова разочарована от обстановката наоколо, че не направих нито една снимка на самото Маджарово. Това само щеше да ми доразвали настроението.
Разсъжденията ни доведоха до извода, че по някое време в разцвета на центъра за лешояди и скоро след откриването на хотела, градчето е било в подем. За това говореха и няколкото новопостроени и изоставени къщи, табелата „платен паркинг“ :)), бензиностанцията, въпреки 5-те коли, една от които нашата, движещи се по улиците.
Но явно средствата са свършили. Субсидиите са секнали и всичко се е върнало в печалния си вид. Убого място, казвам ви!
Тогава ми хрумна, че навикът ни да не резервираме предварително хотели в непознати места, се изплати в Маджарово. Ако бях резервирала стая в „Рай“ за 2 -3 дни, какво щяхме да правим ?!? Мъжът ми се помайтапи, че с парите за 3 нощувки в хотела, спокойно може да си купим апартамент в някой от блоковете :)))) и това ми се стори напълно възможно.
Най-сетне дойде нощта и си легнахме. На следващата сутрин, след закуската в хотела- компле, което и кучето ми не би вкусило, с радост напуснахме Маджарово и се отправихме към Кромлеха. Заваля пороен дъжд.
Отказахме се да вървим из калта (по предварителна информация Кромлеха е на 20-30 мин път пеша от шосето) и потеглихме към скалните ниши Пчелен камък (Кован кая).
Пчелен камък е най-големия комплекс от издълбани в скалата ритуални ниши (над 100) в Източните Родопи и се намира в село Долно Черковище, на самото шосе.
И така, вместо 3 дни, отделихме на Маджарово 1 и пак беше много. Нито си събрах полускъпоценни камъни, както бях намислила, нито намерих откъде да си купя. Назря въпросът :“Ами сега накъде?“
Към Студен кладенец, Златоград (4)
Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева
3 Коментари
Ах, какви прекрасни спомени ми се върнаха от Центъра на лешоядите, Маджарово и околността. Всътщност вече 7 години не съм посещавала това място, но спомените ми за това райско кътче са всякаш беше вчера…
Не съм била в тази част и не знаех, че Маджарово се намира т.нар. Кромлех – тракийски мегалитен паметник, оприличаван на Стоунхендж. Прекарали сте си страхотно дори ви завидях като ви гледам от снимките и историите които чета,благодаря че ги споделихте с нас.Тази година може и аз да планувам нещо подобно на тези места и съм сигурна че ще остана доволна и от природа и от обслужването както вие пишете.В България имаме разкошни кътчета за почивка с чист въздух и невероятна природа.
Миналата година 6 души за една седмица се настанихме в Центъра на Лешоядите. Обиколихме целия регион около Маджарово и по-далеч. Стигнахме до Мезек и до Крумовград. Беше незабравимо приключение. Не само ни хареса, но станахме и членове на дружеството за защита на грабливите птици (не ми е подръка картата, за да посоча точното му име, но това не е толкова важно). Разгледахме крепости, светилища, лешояди, преживяванията по река Арда бяха вълнуващи. Събрахме аметисти, ахати, ясписи и опали.
Тази година през септември отиваме 17-20 души за десет дни.
Центърът на Лешоядите не е хотел-ресторант. Има места за нощувка и възможност за хранене, но основната му функция е друга! Много често екипът му е зает с работа, свързана с грабливите птици…
Затова и препоръчвам задължително предварителна справка и резервация! Освен това, там има само 3 стаи, но също така има и място за безплатни палатки, към центъра има и още два апартамента в Маджарово, както и много други възможности (извън хотел “Рай”) – примерно има поне 4 къщи за гости в с.Горно поле, което е само на 3-4 км. от Маджарово.
Живеем в ХХІ век, комуникациите за всички ни са нещо нормално, затова ви препоръчвам – изяснете си като правите нещо, къде отивате, при кого, какво точно искате да ви се случи. Тогава и разочарованията ще бъдат по-малко:)))