Към Източни Родопи – Момчилград, Татул, Вкаменената гора (1)
Рано сутринта в понеделник на 1 август и след обилна закуска в Момчилград, потеглихме към Перперикон. За късмет времето беше облачно и изглеждаше като че ли ще завали всеки момент. Условията за изкачването до скалния град бяха идеални.
Перперикон се намира на около 15 км североизточно от Кърджали, а пътят до него е чисто нов.
Била съм на разкопките преди повече от 5 години на един тийм билдинг, но сега видях голяма промяна. Доста пари са хвърлени в оправянето не само на пътя до руините, но и пътеката за изкачване е застлана и удобна за ходене. Преди човек се качваше и слизаше по един и същ път, докато сега е направена обиколна пътека и така през цялото време минаваш покрай ново място.
В подножието на Перперикон е уреден голям, платен паркинг, около който са разположени сергии със сувенири. Там се сдобихме с карта и справочник описващи скалния град.
Продавачите ни увериха, че проф. Овчаров е на разкопките и ще ни даде автограф на брошурата, която си купихме, но ние не сме го търсили. Предположихме, че в разгара на работата той само нас чака, а и идеята ни се стори самоинициатива на продавачите, за която професорът може и да не подозира.
Цената за посещение е 3 лв. Комплексът се състои от 4 части – дворец-светилище, крепост Акропол и две предградия – северно и южно и заема площ от 10 000 кв.м.
За около 15 мин се стига до предполагаемия „изгубен храм на Дионис“.
Последните около стотина метра до входа представляват проход с каменни стъпала, изсечен в скалите, който води до двореца.
От многото стаи в двореца са останали само основите, но по запазените дупки за носещи греди и прагове на врати може да се съди, че дворецът е бил на няколко етажа.
Най-интересното помещение в двореца е овална зала без покрив, в центъра на която се намира каменен олтар за жертвен огън. В скалата е изсечен трон, на който е седял владетелят на храма.
Указателна табела през близката горичка води до Акропола.
Впечатляващи са каналите, отводняващи крепостта и бесейнът за дъждовна вода.
Докато ние бяхме в скалния град, видяхме над 100 човека да участват в разкопките. Оживлението и усиления труд, който цареше се оправдаха няколко дни по-късно, когато по вестниците писаха за открити скелети на майка и дете и съвсем наскоро за оловни печати от Византийското средновековие.
Слязохме от Перперикон по новата пътечка през гората, покрай т.нар. шарапани- тракийски преси за винопроизводство и се отправихме към природната забележителност „Каменните гъби“- скални образувания във вулканични скали.
Каменните гъби се намират на самото шосе след село Бели пласт. На снимки винаги изглежда, че заемат голяма площ, но в действителност са 10-тина на брой, скупчени до пътя.
Определено препоръчвам на всеки да се разходи до Перперикон, дори и да е бил там преди години, защото разкритите нови руини си заслужава да се видят.
След като разгледахме каквото можахме около Кърджали, потеглихме на юг към Маджарово…
Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева
Един коментар
Перперикон трябва да се види, ходили сме 4 пъти през годините откакто се заговори за него. Винаги ни изненадва с нещо ново. Гъбите са ми любими, толкова са фотогенични!