Европейски пейзажи – Моят Брюксел

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***

Какво може да види човек за един ден в град като Брюксел, какво да разбере за живота на хората му, освен само да се докосне да атмосферата, до духа на тази европейска столица. Последният израз естествено трябва да се разбира не само като столичен център/от 1831 г./ и най-голям град на Белгия, но и като седалище на многобройните европейски и международни институции и организации. В Брюксел заседават Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия, Европейският парламент/втори център наред със Страсбург/, Западноевропейският съюз, тук е и щабквартирата на НАТО. Всичко това е причина повече от една четвърт от населението на града да са чужденци.
Но аз не съм евродепутат, някои от тези институции само видях по време на автобусния тур. Целта ми беше за малкото време да видя някои от символите на града, а знаех, че в този интересен град си заслужава да се видят много неща. Повечето останаха за обект при следващо посещение.

В Брюксел има над 40 музея, колко ли време е необходимо, ако човек реши съвестно да изучи историята и културата на града. Сред най- известните са Музеят на Модерното изкуство, Кралският музей за изящни изкуства / тук могат да се видят творби на Рубенс, Ван Дайк /, Кралският дворец/ официалната резиденция на Краля на Белгия/, музеят на Магрит/ с най-голямата колекция в света на творчеството на сюрреалиста Рене Магрит/ и др.

Любопитни обекти в града са Африканският музей/един от експонатите е препариран слон/, Мини Европа /в мащаб 1:25 са представени повече от 350 макета на европейски забележителности- нали Брюксел е европейска столица, в нея трябва всичко да има!/. Била съм в парижката базилика Сакре Кьор и можех да си представя Националната базилика на Светото сърце, вдъхновена от френската посестрима и построена по нейно подобие. Знаех, че по това време на годината/ бях в Брюксел през април/ в града се провежда ежегодният международен фестивал на фентъзи филмите /не са ми любими/. Всичко, което знаех за града, беше богат фон, на който наслоих видяното, колкото и малко да беше, и така усещането се получи по-пълно.

Разхождам се из този град с изящна архитектура и се чудя как върху изсушените блата е възникнало и се е съхранило това красиво място. След основаването му в 979 г. , в историята на града се вписват Хабсбургите, Луи XIV, Наполеон. Днешният му облик е смесица от хилядилетна култура и модерност- истинско бижу на северната европейска култура.

След автобусния тур из града спряхме близо до тази красива базилика, един от символите на града /а в Брюксел те са много/.

Градинката около храма е естествено място за отдих, предимно млади хора се любуват на пролетното слънце, насядали и налягали върху тревата. Обичам да влизам в такива храмове, впечатлява ме архитектурното изящество.

А вътре в базиликата най напред / както винаги при подобни посещения/ се спирам пред органа. Обичам да слушам органови концерти, но само веднъж, в Германия, съм имала щастието да чуя органова музика „на живо“, в храм.

Впечатляваща гледка са и витражите на базиликата.

Минути смирение и усамотение са достатъчни да дадат сили на духа и тялото за предстоящата обиколка из града.

Най-напред- на площада, прочутия брюкселски площад Гран Плас– част от историческото наследство на ЮНЕСКО. Тук е мястото за среща, ако всеки е решил да тръгне по свой маршрут из града, тук се пресичат всички улички, от които се стичат туристите и отсядат за почивка направо на паважа. Площадът от четирите страни е „затворен‘ с красиви обществени сгради.

Насреща са Къщите на гилдиите. Занаятчии и търговци от различни гилдии през 18. век са се надпреварвали да строят по- красиви здания. Залепени една до друга, различни, те образуват цялостна красива композиция.

Многолик е Големият брюкселски площад. Донякъде прилича на парижкия Монмартър заради картините, които се рисуват и продават тук.

Гран Плас непрекъснато е цветен не само заради многоликата и многолюдна гледка. Това е мястото и на цветята.

Е, не можахме да видим площада в истинския му блясък. Беше рано за тази гледка.

Така той изглежда на всеки две години през август. Цветният килим от бегонии запълва площта с размери 68м./110м. и е традиция от 1971 г.
Но пък е ежедневие площадът да е място за отмора след разходката из града. За тази цел го използват не само туристите.

И ние седнахме на паветата на Големия площад за почивка, след като се върнахме от мястото на прословутото пикаещо момченце- Манекена Пис. Фонтанът с Манекена /малкия Жулиен/ се намира наблизо- на ъгъл на една от уличките, „вливащи се“ в площада. Позната от медиите гледка, но както се казва- друго е да го видиш наживо. Фигурата е много по- малка, отколкото си я представях.

От около 1618 г. Пис стои там в естествения си вид и пишка. Бях чела, че по различни поводи го преобличат- като Дядо Коледа, Дракула, джудист, в униформа на американските ВВС и стотици др. „Гардеробът“ му е в градския музей на Гран Плас. Оказа се, че Брюксел е приютил и груги „пикаещи“ същества- момиче, куче.

Пикаещото момиченце е ново /от 1985-1987г. / пародийно допълнение към Манекена Пис, намиращо се наблизо до него, в района на площада. Фигурата на клекналото момиче/ гледката не е особено красива!/ е висока около 50 см. и е център на фонтан/ ниша, обезопасена с решетка/.

Най- новото допълнение към тази своеобразна композиция е от 1999г. – бронзовата статуетка на пикаещо улично куче от неясна порода. Недалеч от момченцето и момиченцето може да се види в естествени размери и кучето, вдигнало заден крак до тротоарна колонка.

Остана ни да видим брюкселската Айфелова кула- Атомиумът.

Моделът на клетка от железен кристал е направен през 1958 г. за изложението Експо и остава като символ на града повече от половин век. От горната от 9-те сфери на модела на височина около 100м. се открива чудесна панорамна гледка на Брюксел. Други от сферите след реконструкция и обновяване /2004г.-2006г./ се използват за изложбени зали, ресторант.

Пътувайки към Брюксел, проучвах пътеводителя и с учудване разбрах с колко известни българи е свързан този град. Някои от тях са политици от близкото минало, завършили право в европейския град- Н. Генадиев, П. Гудев, Т. Кръстев. И познатият ни от детството Ран Босилек е учил тук правни науки. Други са дипломати, офицери- Н. Недев, А. Тошев, Ч. Червенков. В Брюксел две години от живота си е прекарал и френският поет Шарл Бодлер, тук са починали италианският композитор Дж. Пучини, художниците Жорж Лемен, Жак-Луи Давид. Разхождайки се по улиците на красивия град, при мисълта, че по същите места са били Бодлер, Пучини и всички останали, преживяваш особени чувства. Но магазинчетата и заведенията из Брюксел много бързо те връщат към действителността. Привличат аромати ту на пържени картофки, ту на типичните разнообразни и красиви вафлени изкушения, приготвени с много фантазия и вкус,

а магазинчетата за шоколадови изделия са истински музеи.

В Брюксел дори Маникенът Пис е шоколадов.

С удоволствие се спирах и пред красивите витрини с изделия от прочутата брюкселска дантела.

Музеите на бирата, на какаото и шоколада нямаше време да посетим, но пък вкусихме наживо някои от „експонатите“ им- брюкселското изкушение черешова бира, шоколадови, вафлени и др. лакомства.

С усещане за интимност, за топлина, си тръгвам от Брюксел. Оставям стария красив площад, пълен с разноезични туристи, прословутия Пикльо и неговите събратя, пъстрите красиви и вкусни витриниа по малките брюкселски улички. В сърцето си пазя спокойствието от усамотението в катедралата, ведростта на хората, усещането, че си в центъра на Европа, макар географски да си на север.

Автор: Валентина Райкова
Снимки: Валентина Райкова

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!