Фоторепортаж от Родопите – Студен кладенец, Златоград (4)

След Маджарово назря въпросът :“Ами сега накъде?“.
Избрахме да продължим към Златоград, но вместо да се връщаме през Кърджали, решихме да минем по стария път покрай язовир Студен кладенец. Пътят е много живописен, макар и доста разбит и си заслужава да се мине пo него.

Оказа се, че белоглави лешояди има и тук и дори видяхме черен щъркел от доста близо.


Черен щъркел

Черен щъркел


Продължихме към Златоград, където основната забележителност е Етнографския ареален комплекс (ЕАК-Златоград). Той е първият частен етнографски музей на открито в България. Открит е през 2001 г.


В предните части от разказа ми споменавам цените на хотелите, в които спахме. В Златоград спахме в стая от типа на тази в хотела в Маджарово, а може би и една идея по-хубава за 30 лв. (вместо 60-те в хотел “Рай”). Кръчмата на хотела, която се вижда на снимката беше най-добрата в града и препълнена по всяко време на деня.

Тук хапнахме родопски пататник по оригинална рецепта и мнгоо вкусна баклава, която препоръчвам на всеки.
В началото на етнографския комплекс (след въртяното кафе на пясък) има кафене тип “гръцко”, където и кафето и баклавата са приготвени типично по гръцки.


На централния площад на Златоград има живот. Общината и околните административни сгради в соц стил да ремонтирани, а около тях се поддържат красиви градинки.

Напуснахме Златоград и се отправихме по живописния път към Смолян.

Смолян се оказа град без обособен център и с малко забележителности. Главните са две – църквата Висарион Смоленски (със съмнително модернистична архитектура) и Планетариумът(с безумно работно време).

За съжаление ние пристигнахме в 12 часа на обяд и макар, че докато се мотаехме около сградата се събраха над 30 души желаещи да посетят звездната зала, извънредни сеанси не се провеждат. Нито пък сесията от 14 часа, която е на немски език може да се смени с българска… :))) Организация… Не ни се чакаше до 15 ч., затова хапнахме по един родопски клин и потеглихме към къщи.

Родопският клин представлява смес като за мляко с ориз, но не сладка, а солена на вкус, със сирене, изпечена между две кори за баница. Вкусно и много хранително ядене.

Природата около язовир Въча (бивш Антон Иванов) е наистина много красива.

Снимки: Марина Илиева

Публикувано в категория: БГ, И-О . Тагове: , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи