След Маджарово назря въпросът :“Ами сега накъде?“.
Избрахме да продължим към Златоград, но вместо да се връщаме през Кърджали, решихме да минем по стария път покрай язовир Студен кладенец. Пътят е много живописен, макар и доста разбит и си заслужава да се мине пo него.
Оказа се, че белоглави лешояди има и тук и дори видяхме черен щъркел от доста близо.
Продължихме към Златоград, където основната забележителност е Етнографския ареален комплекс (ЕАК-Златоград). Той е първият частен етнографски музей на открито в България. Открит е през 2001 г.
Карта на Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
Етнографски ареален комплекс Златоград
В предните части от разказа ми споменавам цените на хотелите, в които спахме. В Златоград спахме в стая от типа на тази в хотела в Маджарово, а може би и една идея по-хубава за 30 лв. (вместо 60-те в хотел “Рай”). Кръчмата на хотела, която се вижда на снимката беше най-добрата в града и препълнена по всяко време на деня.
Тук хапнахме родопски пататник по оригинална рецепта и мнгоо вкусна баклава, която препоръчвам на всеки.
В началото на етнографския комплекс (след въртяното кафе на пясък) има кафене тип “гръцко”, където и кафето и баклавата са приготвени типично по гръцки.
На централния площад на Златоград има живот. Общината и околните административни сгради в соц стил да ремонтирани, а около тях се поддържат красиви градинки.
Напуснахме Златоград и се отправихме по живописния път към Смолян.
Смолян се оказа град без обособен център и с малко забележителности. Главните са две – църквата Висарион Смоленски (със съмнително модернистична архитектура) и Планетариумът(с безумно работно време).
Работното време на планетариума в Смолян
За съжаление ние пристигнахме в 12 часа на обяд и макар, че докато се мотаехме около сградата се събраха над 30 души желаещи да посетят звездната зала, извънредни сеанси не се провеждат. Нито пък сесията от 14 часа, която е на немски език може да се смени с българска… :))) Организация… Не ни се чакаше до 15 ч., затова хапнахме по един родопски клин и потеглихме към къщи.
Родопският клин представлява смес като за мляко с ориз, но не сладка, а солена на вкус, със сирене, изпечена между две кори за баница. Вкусно и много хранително ядене.
Природата около язовир Въча (бивш Антон Иванов) е наистина много красива.
Снимки: Марина Илиева