Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Към „По пътя на Алека!” Ню Йорк – отблизо (1)

Концертът на Риана

В дните преди концерта, който щеше да се проведе в Ню Джърси, се бях подготвил с всякакви варианти за предвижване от Ню Йорк към залата “IZOD Center”. Беше ме страх да не се объркам и да изпусна голяма част от автобусите, които спират в близост до залата затова взех решение да тръгна от Ню Йорк още в 11:00 часа, въпреки че концерта беше с начален час 19:30. Всичко се разви без никакви трудности и пристигнах в Ню Джърси в близост до залата в 12:45.

Тази част от града изглеждаше като пустиня. В нея нямаше нищо друго освен спортни съоръжения. От автобусната спирка до спортана зала стигнах пеш. Вървях по улицата на сантиметри до преминаващите тирове и автомобили. Беше страшно, но нямаше друг вариант. Стигнах в залата още в 13:30. Чудех се какво ли ще правя до началото на концерта. Денят беше много горещ и беше невъзможно да стоиш дори на сянка и да чакаш започването на концерта навън. За моя радост вратита на съоръжението бяха отворени и попаднах в бокс офиса, където се продават билети за различни концерти – впоследствие се оказа, че оттук ще се влиза и за самата зала. Охраната се втрещи от това ранно фенско нашествие. Запомниха ме и започнаха да се шегуват с мен, докато аз бях седнал на столовете в близост до тях и заспивах, събуждах се, слушах Риана и постоянно следях часовника на моя телефон.

Най-накрая към 18:30 паркинга пред залата и самата чакалня започнаха да се пълнят, докато не настъпи момента, в който ни допуснаха да се разположим на местата, от които щяхме да наблюдаваме концерта. За първи път видях отблизо зала на отбор от Националната баскетболна асоциация. Постепенно всяко едно място се запълваше, докато не настъпи 21:30, когато всичките тези места бяха останали отново празни – причината бе излизането на сцената на барбадоската певица Риана и моменталното вдигане на крака на нейните фенове. Не очаквах такова шоу от страна на певицата. Бях изумен от нейната страхотна визия, сцена, изпълнения и екипа, който се грижеше за перфектноста на всичко.

Изпълнение на Риана на една от хитовите песни

Кулминацията на този концерт се оказа излизането на бис – започна да изпълнява песен, която е в дует с Джей-Зи. Миг преди да настъпи частта, в която трябва да запее рапъра, Риана замлъкна, залата притаи дъх и от сцената беше издигнат Джей-Зи. В този момент залаха избухна, аз не бях на себе си от радост. Фамозен момент – дори сега настръхвам, когато пиша за него. Още една моя мечта се беше изпълнила – да видя на живо не само Риана, но и Джей-Зи. Концертът приключи, всички в залата напуснаха своите места и излезнаха навън, докато аз останах последен и не исках да повярвам, че няма да има още. Е, за съжаление това наистина бе всичко. Без проблем се прехвърлих отново в Ню Йорк и заспах с огромна усмивка на лицето си.

Проблем с квартирата

Ден след концерта научих, че само до четвърти август имаме право да пребиваваме в общежитията, а след тази дата сме длъжни да освободим стаите си. Заедно с българите се организирахме и започнахме да си търсим квартира. Имахме по-малко от две седмици. Търсихме квартира за всички – ние бяхме 7 човека / 6 българи и турското момче, което учи в България /. Така се случи, че трима от нас си намериха квартира по-рано и се изнесоха. Останахме четирима момчета без жилище и ясно бъдеще. Интересно е да отбележа, че македонците, които също бяха на работа в същия ресторант, въпреки че са шепа хора – има-няма два милиона души – никога не останаха разделени и успяха да си намерят квартира за 13 човека, докато ние, българите, никога не сме били и никога няма да бъдем обединени в трудните ситуации. След няколко дни и ние успяхме да си намерим квартира и бяхме комшии с другите българи – намирахме се на отсрещната улица.
Квартирата се намираше на Брайтън Бийч, известен повече като „Малката Русия”. Бяхме с хазяйка и не след дълго започнаха проблемите с нея. Първият проблем бе хигиената – не сме пазили чисто, което беше лъжа. Вторият проблем бе с говоренето на висок глас в часовете след дванадесет вечерта, което нямаше как да се случи, поради простата причина, че се връщахме от работа към два часа през нощта. Третият проблем бе доста по-сложен и завърши с полиция. В края на месец юли и началото на август започнах да купувам дрехи, както за мен, така и за моята приятелка. В гардероба в нашата стая имаше много място и реших да оставя дрехите на сигурно място вътре. Всичко беше наред, докато хазяйката не реши един ден, докато сме на работа да изчисти този гардероб и дрехите ми изненадващо изчезнаха. На следващия ден след доста спорове си върнах част от покупките, но при продължилия спор за останалите тя започна да ме блъска и да крещи в лицето ми. До толкова беше обезумяла, че ме заплаши, че ще извика полиция, която да ме вкара в затвора. Полиция наистина пристигна, но в САЩ полицаите освен да се грижат за сигурността на гражданите са и психолози. Хазяйката излъга за абсолютно всичко – бил съм я блъскал, удрял, влизал в стаята й, правел съм бил постоянна мръсотия. Е, полицаите не повярваха на тези лъжи, сплашиха ни и двамата, за да няма допълнителни проблеми и си заминаха. Не влезнах в затвора, но останах без дрехи до следващия ден, когато отново закупих откраднатите вещи. След проблемите с американската полиция отношенията в квартирата се нормализираха и заживяхме по-спокойно.

Статуята на свободата

Едно от момчетата, което ми беше съквартирант взе решение да се завърне в България по-рано от очакваното. Оправи си всички документи, измести си полета и на осми август трябваше да отлети за родната ни страна. Именно това го подтикна да посети най-важните места в Ню Йорк – Статуята на свободата и Емпайър Стейт Билдинг. Ден преди Статуята на свободата се качиха на Емпайър Стейт Билдинг – викнаха ме и на мен, но аз твърдо им отказах, тъй като бях решен да се кача сам и да не съм зависим от никой.

Статуята на свободата нямаше такова значение за мен и тръгнах с тях на седми август да посетим това толкова известно място. Закупихме си билетчета, качихме се на корабчето и се отправихме към Liberty Island.

Статуята на свободата в цял ръст