Да идем в Гърция

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Всеки турист, който посещава Гърция, си има своя причина.
За някои това е реална възможност да се докоснат до малко екзотика – още с минаването на границата, и колкото повече се придвижваме на юг, толкова повече ни обгръща това знойно усещане за екзотика. Други къщи, други хора, други обичаи … друг език и дори почти непозната азбука!

За много българи е близка и вече доста изгодна оферта за лятна почивка – та за голяма част от българите Бяло море вече е по-близо от Черно, а това лято, дали заради кризата, предлаганите финансови условия станаха още по-гъвкави и примамливи …

За трети е вариант за достъпен лукс – наистина, пълното внимание и глезене на госта не са най-силната страна на почивка в Гърция, и все пак, в съчетание с прекрасните плажове и кристалната морска вода, на наистина само няколко часа път можем да се насладим на няколко дни лукс, особено в началото или края на сезона (които при добър късмет, като този септември, дори са предпочитани периоди!).

Българска следа - мартеница на маслина, до границата на Света гора, Атон, Халкидики, Гърция

Българска следа - мартеница на маслина, до границата на Света гора, Атон, Халкидики, Гърция

Някои чужденци са очаровани от докосването с историята – за нас, като българи, безбройните останки от минали цивилизации не са изненада, впечатлява ни основно грижливото им поддържане и превръщане в туристическа атракция, дори ако всъщност не са чак толкова забележителни, освен това оформянето в паркове за отдих и забавление (например паркът при Филипи и паркът на Аристотел до Стагира), идеално място за семеен уикенд. Така връзката с историята се изгражда лесно и неусетно, като на игра.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция, Конкурс за пътеписи "По света" 2011 | Тагове: | Коментарите не са разрешени

Сватба по пънлайски

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Добре дошли на сватба по пънлайски! Не по китайски, защото тук всеки край, град, че и село пазят различни обичаи. Всъщност сватбите са три, а аз ги сглобявам в една мозайка за вас, тъй като човек не може да присъства на всички части на една сватба. Вие сте или от страната на булката, или от страната на младоженеца, нали? Е, те канят своите гости в различни дни – първият ден е за близките на жениха.

На селска сватба вече сме ходили („Любовта е пролет, но цяла година”), сега ще празнуваме в града. Кумове няма. Гостите не присъстват на самото подписване, то е в друг ден в общината. Омъжената дама не променя бащината си фамилия. И снимките за албумите се правят с месеци по-рано – те не включват сватбената церемония, нито близките на нея…

Първата година като пристигнахме в Китай, гледах младоженци само по плажа – като най-романтично място те го избираха, за да си правят снимки за албумите. Направи ми впечатление, че изпод запретнатите бели булчински рокли често се подаваха прозаични ботуши и дънки. Като че ли момичетата са се пременили за маскен бал с взети под наем дрехи. Направих си богата колекция от снимки на непознати младоженци. Те нямаха нищо против да ги снимат и други хора, освен наетия за сесията фотограф – режисьор, който търпеливо ги нагласяше и често сам им изиграваше търсените пози предварително. Мислех си, как ли изглежда китайската сватба…

Старинен накит за булка, изложен в Имението на Моу

Старинен накит за булка, изложен в Имението на Моу

Поканиха ме на две сватби това лято, а трета (вземането на булката) гледах и снимах пред входа, в който живея.

Първа беше сватбата на една девойка от блока, само два дни преди празника на Маа – моята учителка по танци. Маа ме беше поканила още през юли, но датата се определя от двете майки – тъщата и свекървата по-късно.

Маа с бяла рокля на тържеството предния ден

Маа с бяла рокля на тържеството предния ден

В китайската култура от хилядолетия бракът се смята повече за фамилен въпрос, отколкото за нещо лично между двама души. Това е първата стъпка – изборът на щастлива дата въз основа на датите и часовете на раждане на младите. Четни дати и месеци са за предпочитане (впрочем и цветята в букетите трябва да са четен брой, нечетен е само за починалите – обратно на нашата традиция. То и белият цвят е траурен в Азия, но в сватбените ритуали напоследък се наблюдава известно поевропейчване – бяла рокля, шаферки…).

Шаферки

Шаферки

Рано сутринта булката започват да я разкрасяват. Има специална церемония по сресване на косата с четири наричания. Първото сресване – да останете заедно цял живот! При второто – да има хармония във вашия брак! Трето – да си благословена с много деца и внуци! И четвърто сресване – бъди благословена с дълголетие!

След този ритуал на невестата се поднася сладка супа с розови топки ориз като пожелание за пълен със сладости брак.

И ето – в седем сутринта младоженецът тръгва от дома на родителите си с фойерверки и сподирен от пикап с музиканти в каросерията.

Тези музиканти събудиха квартала

Тези музиканти събудиха квартала

Продължение »

Публикувано в категория: Китай, Конкурс за пътеписи "По света" 2011 | Тагове: , , , , , | Коментарите не са разрешени

Долни Милановац

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
В Долни Милановац ни посрещат
Баби с дантели, мамут, люта
сливовица и парна вършачка

Плаващите с кораб по Дунав използват сръбското пристанище да се заредят с цигари по 1 евро пакета и евтина бира, преди отново да навлязат в Еврозоната.

Ако плавате с круизен кораб по река Дунав като нас и ако сте тръгнали от аристократичен Русе, минали сте през заспалия в дългогодишна летаргия Никопол и сте напуснали териториалните води на родината от пристанището на все по-западащия от година на година Видин, то напускането на България и ЕС, и влизането в съседна Сърбия, надали ще е голям шок за вас.


Вярно, там река Дунав – която по протежение на цялата наша северна граница с Румъния тече стотици километри бавна, широка, монотонна и разлята, тук вече е много по-тясна, бързоструйна и с разчупени като релеф хълмисти брегове.

Вярно, точно тук някъде, а именно край Железни врата, за пръв път в живота си ще видите шлюзовете по реката, които позволяват корабоплаването по течението й да тече безпрепятствено, въпреки праговете и постоянната смяна на нивата.

Вярно, сръбският език ще ви се види леко странен /диалект/ в сравнение с българския, но това ще е само в първите 10-ина минути, преди комуникацията да влезе безпрепятствено във владението си.

Вярно, динарът не е това, което е нашенският лев или вездесъщото евро, но… и с него се купуват някои неща.

После… После излизате от България и ЕС, и влизате в Сърбия и в „зоната, свободна от европарите” /поне донякъде/.

Първата спирка на нашенските пътешественици по река Дунав нагоре по течението, след като напуснат запуснатия порт Видин и минат под недовършените арки на Дунав мост 2, се оказва малкият и иначе тотално световно неизвестен Долни Милановац. Наближавайки го на борда на луксозния туристически лайнер, човек няма как да не се запита как ли в такъв случай изглежда събратът му по име – Горни Милановац. /За сведение на непредубедения пътешественик, Горни Милановац се оказва общински център в Сърбия в окръг Моравичски, доста далеч от полуадаша си на брега на Дунав, а населението му е от цели 45 670 души, докато „нашето” гранично градче може да се похвали едва с 3132 кореняци/.

Долни Милановац

Долни Милановац

Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "По света" 2011, Сърбия | Тагове: , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи