Сватба по пънлайски

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Добре дошли на сватба по пънлайски! Не по китайски, защото тук всеки край, град, че и село пазят различни обичаи. Всъщност сватбите са три, а аз ги сглобявам в една мозайка за вас, тъй като човек не може да присъства на всички части на една сватба. Вие сте или от страната на булката, или от страната на младоженеца, нали? Е, те канят своите гости в различни дни – първият ден е за близките на жениха.

На селска сватба вече сме ходили („Любовта е пролет, но цяла година”), сега ще празнуваме в града. Кумове няма. Гостите не присъстват на самото подписване, то е в друг ден в общината. Омъжената дама не променя бащината си фамилия. И снимките за албумите се правят с месеци по-рано – те не включват сватбената церемония, нито близките на нея…

Първата година като пристигнахме в Китай, гледах младоженци само по плажа – като най-романтично място те го избираха, за да си правят снимки за албумите. Направи ми впечатление, че изпод запретнатите бели булчински рокли често се подаваха прозаични ботуши и дънки. Като че ли момичетата са се пременили за маскен бал с взети под наем дрехи. Направих си богата колекция от снимки на непознати младоженци. Те нямаха нищо против да ги снимат и други хора, освен наетия за сесията фотограф – режисьор, който търпеливо ги нагласяше и често сам им изиграваше търсените пози предварително. Мислех си, как ли изглежда китайската сватба…

Поканиха ме на две сватби това лято, а трета (вземането на булката) гледах и снимах пред входа, в който живея.

Първа беше сватбата на една девойка от блока, само два дни преди празника на Маа – моята учителка по танци. Маа ме беше поканила още през юли, но датата се определя от двете майки – тъщата и свекървата по-късно.

В китайската култура от хилядолетия бракът се смята повече за фамилен въпрос, отколкото за нещо лично между двама души. Това е първата стъпка – изборът на щастлива дата въз основа на датите и часовете на раждане на младите. Четни дати и месеци са за предпочитане (впрочем и цветята в букетите трябва да са четен брой, нечетен е само за починалите – обратно на нашата традиция. То и белият цвят е траурен в Азия, но в сватбените ритуали напоследък се наблюдава известно поевропейчване – бяла рокля, шаферки…).

Рано сутринта булката започват да я разкрасяват. Има специална церемония по сресване на косата с четири наричания. Първото сресване – да останете заедно цял живот! При второто – да има хармония във вашия брак! Трето – да си благословена с много деца и внуци! И четвърто сресване – бъди благословена с дълголетие!

След този ритуал на невестата се поднася сладка супа с розови топки ориз като пожелание за пълен със сладости брак.

И ето – в седем сутринта младоженецът тръгва от дома на родителите си с фойерверки и сподирен от пикап с музиканти в каросерията.

Сватбената кола е украсена с живи цветя, кукли и йероглифа „двойна радост” (според китайската поговорка „щастието идва по двойки”). На входа, където живее избраницата, е залепен същият „щастлив” йероглиф и се веят весело червени панделки. Кварталът се оглася от пронизителния звук на народните инструменти и ритмичното звънтене на чинелите. Кавалкадата спира пред входа и оглушителен трясък от пиратки разпръсква злите духове и призовава съседите: „Сватба има!”.

Вземането на булката е обичай, подобен на нашия. Пак така има престорено боричкане на входа, където пътят на жениха към дома на булката е препречен и той трябва да преодолее препятствието с… подкуп. Червеният плик с пари влиза в действие.

Ето – младият мъж се отскубва от преплетените ръце и хуква нагоре по стълбите с букет в ръка.

В дома на своята любима той изпълнява традиционен ритуал – налива чай на тъста и тъщата с обещанието, че ще обича дъщеря им и ще се грижи за нея цял живот. От своя страна родителите го черпят с китайски спагети и пелмени. След похапването младоженците излизат пред входа да се порадват на драконовия танц, известен по тези земи още от 960 г.

Китайците почитат дракона – символ на сила, достойнство и успех. При откриването на ресторанти, магазини и при сватбени тържества се играе драконов и лъвски танц, придружени от ритмичните удари на барабани, цимбали и гонгове. Червеният дракон е огнен и носи много щастие и късмет.

Двата дракона имат и друга роля на сватбения ден – да уплашат и прогонят злите сили, които се навъртат завистливо около младата двойка. За тази цел на челото им е поставено малко кръгло огледалце, което да отразява и връща пакостливите духове. Драконите продължават да се зверят към колата, дори и когато тя потегля. Едва когато се убедят, че са си свършили работата, те й дават път да премине. Изпратихме младоженците и целият ми ден беше светъл.

В Китай хората могат да се женят след 22 години за мъжете и 20 години за жените. Китайците си остават един от най-консервативните народи в света – ако се вярва на статистиката, първата целувка е средно на 23 години. Маа обаче има осемгодишна щастлива връзка със своето момче – той е първата й любов. Сега е военен и работи в поделението на остров Чандао (за острова – „Вълшебната морска земя”).

Пристигам в 11, както е записано в поканата. Пред сватбения ресторант се издига обичайната надуваема арка „Дракон и феникс” (това са символичните образи на младоженците).

Началото се поставя с тържествен пукот и дим от пиратки, а във фоайето булката лично приветства всеки гост. Не бързайте да сядате, наредете се първо на опашката да си дадете подаръка – пари в специален червен плик и да ви запишат името в голямата книга.

След това ще ви посочат масата. На моята вече седяха момичетата от танцовата школа – весели и накипрени.

Торта на стъкления плот и бонбони в красиви кутийки за всеки ни очакваха на трапезата – те са метафора на сладък живот и много деца за младото семейство (днес вече се казва – едно дете!).

Традиционно сватбената рокля е яркочервена – символизира бъдещите успехи на двойката. Била е украсена с феникс, хризантеми и божури за здраве и благополучие. Някога женихът е носел роба с избродиран дракон на нея.

Зазвучава жизнерадостната музика от филма „Великолепната седморка” и младоженците се качват на сцената. Ентусиазирана водеща с микрофон в ръка създава настроение и подсказва действията на влюбената двойка. „Горчиво!” тук не означава целувка, а дружеска прегръдка. Три поклона към родителите в знак на синовна признателност и още три – към гостите и главните действащи лица сядат по масите.

Булката – на женска маса, съпругът – на мъжка. Няма смесени маси – разделението е безкомпромисно…

Сервитьорите са очаквали този момент и светкавично започват да разнасят горещите блюда. Менюто е богато – включва между десет и петнадесет ястия. До края на обяда не се отсервира, а чиниите се трупат една върху друга по въртящия се плот и така създават впечатление за изобилие: скъпи, но жилави морски краставици, морски охлюви, кралски скариди, риба, приготвена по три различни начина, пиле, патица, свинско, големи топки от кайма в сос (подобни на нашите кюфтета по чирпански), сладка супа, а накрая – китайски спагети. Цяла риба, пиле или прасе означават късмет и пълнота.

По някое време младоженците и техните родители минаха да вдигнат наздравица с всеки гост. Има „назначен” приятел на жениха, който пие вместо него, за да остане той трезвен до вечерта (как ли руснаците не са открили още тази „пазарна” ниша… Впрочем, знаете ли, че ако китаец иска да заеме висок пост, той трябва да докаже, че носи на пиене. Не на сватбата си обаче!).

Едно от суеверията е, че бременна жена на сватба носи лош късмет за новата двойка. Затова и наш познат беше дошъл сам, без жена си.

По време на обяда – никаква музика и разсейващи песни и танци. Само кротко и бързо похапване – трябва да се опита от всичко. Остатъците от банкета могат да се вземат за вкъщи от гостите, ако желаят. Това е признание, че са харесали гозбите. Така и тази торта, ядена с пръчици, се озова накрая в найлоновата торбичка на една от сватбарките…

Не е учтиво да се тръгва преди последното ястие. Малко след поднасянето му младото семейство и родителите застанаха на изхода, за да се сбогуват с гостите и да им благодарят, че са уважили празненството. От началото му е минал не повече от час.

Анита е европейското име на Шиа Ша – също пънлайско момиче. Тя е преводачка от английски и при работа с чужденци се представя с лесното за запомняне име. Когато навърши тридесет, Анита реши, че трудно ще се омъжи в този малък град и се премести в Янтай. Намери си работа в една банка и скоро се запозна с добро момче.

На 10 септември отпразнувахме и тяхната сватба. Също в хубав и голям ресторант, гостите бяха над 150. Сценарият беше подобен на предната сватба, с някои малки различия. За първи път видях машина за сапунени мехури – има и такава, ето я.

След сценичното представяне Анита се преоблече в традиционно булчинско чипао ( на юг го наричат чонсам). Нежна, изящна и щастлива, тя събра възхищението на всички празнуващи.

Колкото и да се различават китайските сватбени ритуали от нашите, идеята е еднаква – да се обединят две сърца в едно, да се постави ново начало и да се започне ново пътуване – ръка за ръка.

Сега Маа и съпругът й чакат първото си бебе. Ще бъде момче – казват, а планират и второ. Солидната глоба за него няма да ги спре да бъде щастието им пълно.

Три месеца преди сватбата Маа се яви на Националния професионален танцов конкурс в Пекин и спечели трета награда. Тя е и член на Пекинската професионална танцова компания Вивиан Стар. Сега не работи, но често минава през школата да види как напредваме, живее с танца. Майчинството е разхубавило още повече младата жена, добавило й е женственост и финес. Животът й е пълен – любим съпруг, грижовни родители, работа – изкуство, което Маа обожава и се готви с вдъхновение и артистизъм за срещите си с него, хубав дом… Радвам се от сърце за нея.

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!