Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Всеки турист, който посещава Гърция, си има своя причина.
За някои това е реална възможност да се докоснат до малко екзотика – още с минаването на границата, и колкото повече се придвижваме на юг, толкова повече ни обгръща това знойно усещане за екзотика. Други къщи, други хора, други обичаи … друг език и дори почти непозната азбука!
За много българи е близка и вече доста изгодна оферта за лятна почивка – та за голяма част от българите Бяло море вече е по-близо от Черно, а това лято, дали заради кризата, предлаганите финансови условия станаха още по-гъвкави и примамливи …
За трети е вариант за достъпен лукс – наистина, пълното внимание и глезене на госта не са най-силната страна на почивка в Гърция, и все пак, в съчетание с прекрасните плажове и кристалната морска вода, на наистина само няколко часа път можем да се насладим на няколко дни лукс, особено в началото или края на сезона (които при добър късмет, като този септември, дори са предпочитани периоди!).
Българска следа - мартеница на маслина, до границата на Света гора, Атон, Халкидики, Гърция
Някои чужденци са очаровани от докосването с историята – за нас, като българи, безбройните останки от минали цивилизации не са изненада, впечатлява ни основно грижливото им поддържане и превръщане в туристическа атракция, дори ако всъщност не са чак толкова забележителни, освен това оформянето в паркове за отдих и забавление (например паркът при Филипи и паркът на Аристотел до Стагира), идеално място за семеен уикенд. Така връзката с историята се изгражда лесно и неусетно, като на игра.
Отношението на гърците към туризма е леко високомерно – така, де, хора от цял свят се стичат да видят останките от великата древногръцка цивилизация, какво повече трябва. Заради това някак леко встрани остават други обекти с евентуална туристическа стойност – например минерални извори, винен и гастрономически туризъм, етнографски, екологичен и карнавален туризъм и още много обекти и събития, които наистина си струва да се видят.
Вече три години посещаваме Гърция няколко пъти годишно, бихме ходили и по-често, но извън курортния сезон в типично ваканционните райони не е лесно да се намери (изгодна) възможност за пребиваване. Понякога отиваме само за 2 – 3 дни, колкото да се докоснем до усещането за лято и море. Или дори за ден – ставане в 4 е условието за сутрешно кафе на крайбрежната улица на Солун (много любимо!).
Лятно, гръцко настроение, Атон, Халкидики, Гърция
Видели сме Гърция вече през всички сезони, зима и лято, есен и пролет, видяхме море (мнооого море!) и планини, реки и езера, поля и острови, градове и села, населени курорти и девствени кътчета (понякога на метри от селища) – какво ни привлича отново и отново, всеки път с жадно нетърпение? И май още дълго ще ни води по пътищата и фериботите … понякога ни тревожи мисълта, че няма да имаме време да видим всичко, което ни се иска!
Кристалната прозрачна вода на Бяло (Егейско) море, Трипити, Атон, Халкидики, Гърция
За себе си сме намерили отговора, не един, а няколко, всъщност всичките неразделно свързани – със стъпването на гръцка територия ни завладява усещането за нещо познато, нещо близко, чувстваме се на мястото си. Няма да кажа „у дома”, нашият дом си е (и винаги ще бъде) в България. И все пак, на всяка крачка (особено в Северна Гърция) ни посрещат познати гледки и усещания, някои от тях вече далечен спомен от детството, други – никога невиждани – свидетелстват за дълбоко свързаното историческо, културно и дори езиково – да, езиково! – минало на народите ни. Когато се докоснах до гръцкия език, който ни изглежда толкова различен, бях удивена от множеството близки думи (част от тях и с турски произход, но отдавна приети и в двата ни езика). Това ме накара да си припомня отново за седемте века средновековна история, прекарани в междудържавни борби с променлив успех, през които обаче народите, без оглед на цар и граница, са градили ежедневния си живот заедно. Именно тази обща история ни кара в Гърция да се чувстваме хем на мястото си, хем в чужбина.
В парка на Аристотел, край Стагира, Атон, Халкидики, Гърция
В същото време, още от първия километър ни завладява и новото, чуждото (в най-добрия смисъл), онова непознато, дето е залегнало в основата на съвременния туризъм, дето ни качва на колела или крила и ни тегли нанякъде. Дори в Северна Гърция цветя и дървета, които у дома отглеждаме с много грижи и усилия, просто си растат в дворовете, по улиците, дори като бурени … палмите са като у дома си, а през януари портокалите греят в богатите зелени корони на дръвчетата. Олеандри образуват пъстър тунел от двете страни на магистралата.
Първото маслинено дърво, първото докосване до Егейско (а после и Йонийско) море, първият ферибот, първият остров (Тасос, а после Егина, Порос, Евия), първият път, когато видяхме Олимп (и първият поглед към Атон). Плажовете след Волос и планинските селца на Пилион на няколко километра над тях. Малките плажчета под Солун (и на Лефкада), до които се стига по виещ стръмен път, с прозрачна и топла вода. Учудващо шумния прибой на Хорефто. Изненадващо зелената Метеора през февруари. Пъстрите костюми на фламинго на Сирни Заговезни в Ксанти и истинските птици в близките езера, пак през февруари. Хвърчилата над Драма и водопадите на Едеса. А ни чакат още толкова, близки или по-далечни и непознати места.
Поглед към Атон - Света гора
Разбира се, вече не е толкова лесно нещо да ни удиви и покори, и все пак, с всяка „гръцка” обиколка нови и нови изненади ни очароват, завладяват, фотоапаратът щрака с бясна скорост, но въобще не е в състояние да улови онези чудни мигове, онова уникално усещане … да идем в Гърция … и пак и пак …
Автор: Виктория Узунова
Снимки: Виктория Узунова
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от 
Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!