Долни Милановац

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
В Долни Милановац ни посрещат
Баби с дантели, мамут, люта
сливовица и парна вършачка

Плаващите с кораб по Дунав използват сръбското пристанище да се заредят с цигари по 1 евро пакета и евтина бира, преди отново да навлязат в Еврозоната.

Ако плавате с круизен кораб по река Дунав като нас и ако сте тръгнали от аристократичен Русе, минали сте през заспалия в дългогодишна летаргия Никопол и сте напуснали териториалните води на родината от пристанището на все по-западащия от година на година Видин, то напускането на България и ЕС, и влизането в съседна Сърбия, надали ще е голям шок за вас.


Вярно, там река Дунав – която по протежение на цялата наша северна граница с Румъния тече стотици километри бавна, широка, монотонна и разлята, тук вече е много по-тясна, бързоструйна и с разчупени като релеф хълмисти брегове.

Вярно, точно тук някъде, а именно край Железни врата, за пръв път в живота си ще видите шлюзовете по реката, които позволяват корабоплаването по течението й да тече безпрепятствено, въпреки праговете и постоянната смяна на нивата.

Вярно, сръбският език ще ви се види леко странен /диалект/ в сравнение с българския, но това ще е само в първите 10-ина минути, преди комуникацията да влезе безпрепятствено във владението си.

Вярно, динарът не е това, което е нашенският лев или вездесъщото евро, но… и с него се купуват някои неща.

После… После излизате от България и ЕС, и влизате в Сърбия и в „зоната, свободна от европарите” /поне донякъде/.

Първата спирка на нашенските пътешественици по река Дунав нагоре по течението, след като напуснат запуснатия порт Видин и минат под недовършените арки на Дунав мост 2, се оказва малкият и иначе тотално световно неизвестен Долни Милановац. Наближавайки го на борда на луксозния туристически лайнер, човек няма как да не се запита как ли в такъв случай изглежда събратът му по име – Горни Милановац. /За сведение на непредубедения пътешественик, Горни Милановац се оказва общински център в Сърбия в окръг Моравичски, доста далеч от полуадаша си на брега на Дунав, а населението му е от цели 45 670 души, докато „нашето” гранично градче може да се похвали едва с 3132 кореняци/.

Преди корабът ни да акостира за обикновено твърде неприятната митническа и гранична проверка на сръбския бряг, единственото, което знаем за това малко погранично градче, е почерпано най-вече от рокерските форуми в интернет, защото – о, чудо на чудесата! – Долни Милановац е една от любимите дестинации на любителите на мотоциклетите от София и Видин по пътя им към чудесата на Европа /както и – както се оказва впоследствие – на бракониерите, върлуващи по течението на реката надолу и нагоре, както и на състезателите по кану-каяк и академично гребане от България, Сърбия и Румъния/. Знаем обаче все пак това-онова за градчето на границата между нашата и сръбската държава – тук има евтини сръбски цигари, евтина сръбска бира и традиционните плескавици, от които направо ще си оближеш пръстите.
Туристическият лайнер наближава плавно понтона на Долни Милановац, борещ се с течението на реката, а всички ние – туристи, гости, журналисти, екипаж, сме се накачили на левия борд по трите палуби и зяпаме… сякаш има какво да се зяпа.
Е, всъщност не е никак зле. Всичко е миниатюрно, но /особено на фона на нашенските Видин и Никопол/ изглежда наистина свежо, поддържано, приятно, гостоприемно.

Още щом приближите градчето откъм реката, ще ви впечатлят добре поддържаната крайречна градина /нищо общо с Кея в Русе/, импозантната статуя на мамут /или „слончето”, както си я наричат местните/, инсталираната до брега автентична парна вършачка – превърната в музеен експонат на открито, чистотата, искрените в любопитството си местни хора, накацали по кея, за да видят поредния кораб, тарикатът, който невъзмутимо си пере дрехите и се къпе в Дунав, седнал на стъпалата до водата, току до изтупания офицер от „Морска администрация” на Сърбия. А офицерът е галантен – целува ръка на преводачката, с българите говори на българо-сръбско-английски, с немците и австрийците – на безупречен немски. Униформата му е като по конец.

Като по конец – още с приставането на кораба ни на понтона, се опва на мига и досега безлюдният пазар-битак на кея, чиито 30-ина тараби като по чудо изведнъж се изпълват с полюшващите се със сутрешния бриз дантели, изплетени от местните майсторки, с бутилки люта сливовица, всевъзможни сувенири, стоки от бита и какво ли още не – досущ като у нас.

Не точно като нашите обаче са цените. Дантела за легло /каквато е плела навремето и баба ви/ струва 20-30 евро, дантелена кърпичка педя на педя – 5-10 евро. Литър сръбска сливова ракия е цели 20 евро. „Попробвай, любезни господине – 60 градуса! Люта е! Смърт!”, вика продавачката. Ти обаче обясняваш, че у дома, в България, най-вече в Троянско и Тетевенско, има и по-люта такава, а цената й е 6-7 лева на литър, пък в Силистренско каква кайсиева само правят, ммм… Освен това е едва 10 без 15 часа сутринта, а половинката ти те наблюдава лошо, фиксирайки искрящата в златисто литрова бутилка… Така че гордо отминаваш… Е, поне до първия срещнат магазин, разбира се, за който от екипажа междувременно са те светнали, че има сръбски цигари /пакет наистина, но какво от това/, на цена от 1 евро, както и сръбска бира на цена за кутийка от 60-70 евроцента, така че бързаш да се позапасиш, преди отново да си навлязъл в Еврозоната, където кутия цигари е 4-5 евро, а една бира често струва 3-4 евро.
/Иначе – за сведение – в мига, в който корабът ни се отлепя след 2-3 часа от сръбския понтон на път за следващата контрола в унгарския Мохач, пазарчето-битак на брега се разтуря със същата светкавична бързина от вещите ръце на търговците, точно така, както е бил струпан набързо малко по-рано при пристигането ни./

Извън това Долни Милановац е малко, провинциално, скучно за местните може би градче. Две-три кръчми, няколко магазина, хипермаркет /в който единственият служител на касата с доста поразпасан вид гризе лениво баничка и се опитва да ви вземе за стоката си в евро, а да ви върне неконвертируеми никъде извън Сърбия динари/. Иначе, ако имате време, край Долни Милановац е археологическият обект Лепенски вир /където навремето се е развивала една от най-древните и интересни европейски култури и общности/. Именно тук е възникнала първата монументална скулптура в Европа и една от най-сложните религии на праисторическата епоха, но същевременно тук са придобити знанията и уменията, прилагани в следващия период – новокаменната епоха, а това са земеделието и животновъдството. Днес там се намира центърът на Националния парк Джердап, община Майданпек.

За това колко е „интензивен” животът тук, може да съдите и по това, че основната гордост на местните е слабо известният факт, че при избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Долни Милановац е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Името му е Спас Григоров (на сръбски – Глигоров), македоно-одрински опълченец от 3-та рота на 10-та Прилепска дружина.

Преди това обаче, още на влизане в Сърбия, преди да са ви прилапали граничните и митническите служби в Долни Милановац, наистина има какво да се види откъм река Дунав. Тук се намират едни от най-живописните участъци на втората по големина европейска река – Дунав – природните феномени Малкия и Големия казан, в които коритото се стеснява, притиснато като в менгеме от надвисналите хребети, както и разбира се най-големият от множеството шлюзове по течението на реката – Железни врата.

Сърбия има 5 национални парка – Джердап, Копаоник, Тара, Шар планина и Фрушка гора.
Средновековната крепост Голубац е построена през 14 век на входа на най-тясното ждрело в каньона на Дунав, наречено Железни врата (Джердап горге). Крепостните стени се извисяват от склоновете на планината Ридан. Това е една от най-интересните и добре запазени крепости в Сърбия от средновековния период. Днес крепостта Голубац е входен пункт за природен парк Джердап по десния бряг на река Дунав и се вижда чудесно от борда на кораба. Тук река Дунав е дълбока между 75 и 120 метра, а езерото, образувано от стената на ВЕЦ “Джердап 1”, е с впечатляващата дължина 140 километра – нещо, което у нас надали може изобщо да се види някъде…

Автор: Камен Петров
Снимки: Камен Петров

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!