Бали- островът на прекрасните залези (част 2)

Към Бали (част 1)
Много интересни хора са обитателите на този остров. Ухилени, без изключения, дечицата – също. Кучетата и те – не те лаят, въртят опашка насреща ти, сякаш също ти се радват. Интересно е, че кравата не е свещеното животно тук.

Хората изглеждат щастливи и сякаш за тях всичко е просто – или е черно, или е бяло. Или по – точно – горе и долу. Горе е доброто, долу – злото, съответно – духът и тялото. Боговете живеят на върховете, демоните – на дъното на океана. И леглата си нагласяват така – главата към планината, краката – към океана. Боговете се нуждаят от непрекъснато ухажване, балийците ги хранят, обличат, кланят им се, отделят им част от реколтата, поздравяват ги с ритуални танци. Живеят близо до тях и в мир с тях.

Бали, ритуален танц

В първите дни, ми беше чудно какво е това – пред всеки дом, магазин, сергийка дори, има в мъничка кошничка или чинийка цветенце, някакъв малък плод, дребни сладки или бонбонки, цигара и димяща пръчица. После разбрах, че това е техният начин да общуват с боговете си непрекъснато – с всекидневен поздрав, благодарност и молба за здраве и добър бизнес.

Балийски дом

„Островът на хилядата храма” – това е другото име на този рай. Защото на фона на ислямска Индонезия, най – голямата мюсюлманска държава в света, от 3- милионното население на острова 93% са хиндуисти със съответните храмове. Които са наистина странни, особени и прекрасни. И балийците са особено горди с това, че са запазили религията си през вековете.

На острова има над 20 хил. храма, като за всеки един храм е традиция да се организират поне по 2 празника през годината, така че, пътувайки из острова, човек няма как да не попадне насред някое празнуване. Без да се броят множеството семейни храмове и храмчета. Или както отбеляза Рака – в Бали на десет къщи се падали по 15 храма. Като в архитектурно отношение не се различават особено – отворени, с двор, в който има олтари и светилище. Не е общоприетото според нашата представа – затворена сграда и всичко се намира вътре.

Бали, дом

Оказва се, животът там е един безкраен празник, така си и беше – обикаляйки острова, можехме навсякъде да се присъединим към церемонията, стига да имаме саронги. И няма ограничения нито за часа, нито за броя присъстващи – всеки е добре дошъл, колкото повече хора – толкова по- голям празникът.

Ритуален танц

Не могат нито да се обиколят, нито да се опишат всички храмове. Първо – защото те са на всяка крачка и второ – защото след 3-4-5-я, всички останали ми изглеждаха еднакво. Но има няколко, които си струва да видиш и никога няма да забравиш.

Най – важният, най – святият хиндуистки храм е комплексът Бесаки, / Pura Besakih / наричан „ Храмът майка” – комплекс от 23 храма, върховен символ на религиозното единство на Бали. Да се поклонят там, за балийците е същото, като за нас – поклонението на Божи гроб. Построен е близо до вулкана в планината Агунг и всички храмове се подчиняват на една ос, която завършва с главния храм на върха. Основните са три – на бог Шива, боядисан в бяло, Брахма – в червено и Вишну – в
черно. Така че, обикаляйки ги един по един, накрая се изкачваш на върха. Това е и основната идея – да вървиш нагоре и нагоре…

Храмът Бесаки

Празникът на този храм е през април, когато тук се стичат хиляди поклонници. За втори път при пътуванията си чух следната история: През 1963 година, при едно от поредните изригвания на Агунг, загиват около 1700 души и лавата се спуска, заплашвайки храма. Стигайки до двора, тя го заобикаля и комплексът е непокътнат. Това се възприема от островните хора като чудо и дар от боговете, като награда за вярата и почитта.

Храмът Бесаки, вход

Подобна история съм слушала на о-в Сицилия – при едно от последните изригвания на Етна, лавата помита всичко по пътя си, унищожава къщи и села. Стигайки до манастира в подножието на вулкана, лавата се разделя на две, продължава надолу, а той остава недокоснат по средата. Следите от всичко това видях с очите си.

Има още един интересен факт – в Индонезия често се среща пречупеният кръст, станал символ на всичко, свързано с хитлеризма . А всъщност, това си е техният религиозен знак, който Хитлер е присвоил.

Религиозният символ в Индонезия - пречупен кръст

Pura Tirta Empul е храмът на свещения извор Tampak Siring , самото име означава точно това – Свещена изворна вода, за която се смята, че има магическа сила- чудото на изцелението – телесно и душевно. По – различното тук е правоъгълният каменен басейн, който се пълни през 12 чучура, захранвани от извора. Богомолците, след като се поклонят в храма, могат да се изкъпят и да си вземат от чудодейната светена вода за здраве и опрощаване на греховете. За мен беше интересно и това, че не видях статуи на богове, а демони, чудовища и зли духове с изпъкнали очи и големи зъби.

Свещения извор Tampak Siring

Pura Luhur Uluwatu – това за мен е най – атрактивният храм, на върха на една скала, в най – южната точка на острова, на около 100 метра височина. Името Улувату е съчетание от две думи – „улу”- край и „вату” – камък, тоест – храм, стоящ на края на камъка.

Храмът Улувату

Този храм е посветен на бога на морето. Пътечката, която ни води към храма се изкачва високо над океана. А по клоните на дърветата седят любопитните маймунки, които живеят тук, смятат се за домакини, причакват и изненадват зяпащите туристи. За да им отмъкнат нещо, няма значение какво. За това е хубаво човек да се запаси с банани, за да може при успешен бартер да си върне очилата, шапката или фотоапарата. Маймунките нямат страх от високото и седят на самият край на каменните первази, надвиснали над океана. Или пък – на колоните на храма, подобно на истински статуи. Нямат нищо против и да позират пред фотоапаратите, просто са свикнали.

Маймунките

Енигматичен е залезът на Улувату. Храмът, кацнал на върха, под него – бездната на океана – истински драматична гледка на хармонията между природата и сътвореното от човека.

Улувату, залез

А по залез, когато слънцето потъва в морето, балийците изпълняват ритуалния си танц „ качак” .

Балийски ритуален танц

Pura Tanah Лот е друг невероятно красив храм. Намира се на една скала в морето и до него може да се стигне само по време на отлива. Отново прекрасен залез, пурпурно небе, минаващо през всички нюанси на огъня.

Танах Лот, залез

Ако трябва да отговоря на въпроса какво ми е харесало най – много на Бали, без да се замислям ще отговоря: Залезите.

Не бива да се пропусне и забележителния залез в рибарското селище Джимбаран. На брега , на чаша вино човек може да се наслади на прекрасната гледка – слънцето, потъващо сякаш в океана, небето – променящо цвета и яркостта си просто за секунди в сребърните отблясъци на водата.

Залезът на Джимбаран

Остров Бали има много имена: Островът на хилядата храма, Островът на любовта, Островът на щастието, Сърцето на архипелага, но аз мисля, че най – точно би било да се нарича: Островът на прекрасните залези.

Джимбаран, залез

Очаквайте скоро третата, последна част от разказа за Бали.

Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова