Китайски пътепис
И още: ” Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът”. И „Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава”. Това са някои от прочутите афоризми на Конфуций, записани от учениците му години след неговата смърт.
Династията Хан (206 – 220 г. след Христа) го е издигнала до статус на божество, а родният му град Цюфу е станал място за поклонение, което навремето е съперничело на Мека. Още приживе е признат за „Учител на десет хиляди поколения”.
Потегляме към Цюфу, провинция Шандун, през август – един месец преди тържествата във връзка с 2560 –та годишнина от рождението на великия мислител. Само след месец тук ще се съберат над десет хиляди души – учени, негови последователи и хора, които твърдят, че са наследници на философа (над два милиона претенденти – най-голямото родословно дърво в света!). Честването на годишнината съвпада с възраждането на религиозните вярвания – будизма, даоизма и конфуцианството в Китай през последните 25 години. Конфуцианството, произлязло от неговите учения, е повлияло на живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам за цели хилядолетия.
Цюфу е малък град, запазил старинната китайска атмосфера от хиляди години. Велорикши и големи файтони превозват купищата туристи до основните забележителности – Комплекса от храмове, построени в чест на Конфуций и гробницата, в която почива той, неговите синове и внуци. Лекият дъждец не разколебава тълпите от почитатели.
Цюфу, провинция Шандун
Наемаме си екскурзовод и се вливаме в потока.
– Здравейте, моята фамилия е Кон и аз съм потомък на Конфуций – представи се младият мъж.
Погледнахме го учудени – дали не се шегува… Не, беше сериозен. От него научихме, че последният потомък на философа, признат за такъв от правителството, е напуснал страната през 1948 г. и е заминал за Тайван. На неговите наследници вече е отказано такова официално признание.
Докато минаваме през поредицата храмове, строени преди повече от две хиляди години в памет на една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия, Кон ни пренася в древността: „ На деветнайсет години Конфуций се оженил за момиче на име Чи Чуан, което родило първото му дете – сина му Кон Ли. Конфуций работил като пастир, чиновник и счетоводител. Когато бил на 23, майка му починала и той влязъл в тригодишен официален траур. Издигнал се до поста министър на правосъдието на 53 годишна възраст. След двугодишна служба Конфуций напуснал поста поради несъгласие с политиката на княза.
Потеглил на дълги пътувания из страната и на 68 годишна възраст се върнал у дома. Прекарал последните години от живота си в обучение на ученици и предаване на старите мъдрости чрез пет книги, наречени „Петте класики”.
Поразен от загубата на сина си и на любимия си ученик, мислителят починал на 72 годишна възраст.”
Храм в Цюфу
Докато слушаме, разглеждаме всевъзможните сувенири в дворовете на храмовете, минаваме и през ателиета, където художници рисуват и продават калиграфски надписи с йероглифи и цветя върху коприна. Цените са твърде разнообразни и явно зависят от вдъхновението на твореца, но подлежат на обсъждане…
На едно място Кон ни показва прекрасна каменна скулптура на митичен дракон – смесица между девет вида животни – и каменна колона с надпис зад него. По колоната личат удари с остър предмет, нанесени от дейците на културната революция през 60 -те години. Мао е наредил да се унищожават всички старини, свързани с „буржоазния философ” – за щастие, не са успели докрай…
Храм в Цюфу
Дъждът е спрял и слънцето отново огрява екзотичните храмове с извити покриви, на ръба на които са накацали деветте превъплъщения на дракона. За разлика от Западния дракон, Китайският не е многоглав, а едноглав и е много почитано същество, към което се отправят молби, както към справедлив и честен управник. Поради това той се превръща в символ на властта и бива поставян върху облеклото на императорското семейство и благородниците. Тялото на дракона е съставено от части на девет животни: тяло на змия, рога на елен, очи на заек, глава на прасе, кон или камила, уши на крава, корем на жаба, люспи на шаран, нокти на ястреб и лапи на тигър.
Драконът в китайската митология е символ на щастие и късмет, на прогресивния дух на китаеца и на китайския етнос.
Цюфу
На излизане от храмовия комплекс очакваме да прескочим в съвременния свят, но такъв няма. Улиците, къщите, рикшите – всичко говори за древност. Цюфу е най-китайския от всички китайски градове.
Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева