Към Топ 10 забележителности във Венеция (част 1)
Рано на следващата сутрин решихме да разгледаме 7. известния рибен пазар до моста Риалто, както и кварталите Сан Поло, Санта Кроче и Досрсодуро.
Не е нужно да помните имената на кварталите. В хотела ще ви дадат карта, на която са отбелязани с различни цветове. На мен тези квартали ми харесаха най-много. Цените са по-ниски отколкото в Сан Марко, не е толкова туристическо, но атмосферата е хубава, за разлика от Канарегио (от другата страна на Канале Гранде, в посока към гарата).
Съвет: Когато избирате хотел, изберете го в някой от тези квартали- Сан Марко, Сан Поло, Досрсодуро.
Наистина рибния пазар се оказа страхотен. Имаше какво ли не, от пиле мляко. Започнахме да си мечтаем как, ако в София имаше подобно нещо, човек може да яде цяла година различни рибни ястия.
После се разходихме покрай Канале Гранде и из кварталните улички.
Прекосихме квартал Дорсодуро до спирка S.Basilio. Там се качихме на корабче и по канал Giudecca се върхаме на Сан Марко.
В Италия има обичай влюбени двойки да си „заключват“ любовта с катинари по мостовете.
Много приятна изненада ни чакаше в хотела. От личната ми карта персоналът беше разбрал, че имам рожден ден и в стаята ни чакаше бутилка класно шампанско. Този мил жест на внимание окончателно ме спечели, но за хотела – по-късно.
На следващия ден времето беше по-благосклонно и не валеше. Решихме отново да се повозим на 8. корабчетата, които имат открита задна част със седалки – идеално място за разглеждане и снимки.
Така и не можах да разбера напъните на китайците да се возят на гондолите. За 40 мин., 6 човека в гондолата, на цената от 40 евро на човек. А с една карта за корабчетата може буквално да обиколиш удобно цяла Венеция надлъж и нашир, включително островите, да се возиш ако ти е кеф по цял ден, на цената от 35 евро за 72 часа. Отделно гондолиерите вече не пеят. Или поне не пеят през март. :))
Избрахме не много добър маршрут (от гледна точка на продължителност) за достигане до Бурано, с няколко прекачвания. Но пък така се возихме на още два модела корабчета и се омешахме с местните.
При едно от прекачванията се наложи да чакаме 30 мин. на Punta Sabbioni и попаднахме в местния бар. Ако имате път към Punta Sabbioni, обезателно идете до бара на спирката. Местните пияници ни препоръчаха вино и барманката спря да играе на ротативките и ни наля и направи по сандвич (комплимент от заведението). Много хубаво вино беше и по-евтино от обявения ценоразпис.
И така в приповдигнато настроение стигнахме до 9. Бурано. Островът е известен с дантелата и цветните си къщи.
Дантелата е скъпа, а и аз не мога да я оценя по достойнство, защото ми се струва доста ретро.
Прибрахме се доволни и предоволни от разходката, а за да използваме картите за последно направихме и вечерен тур с вапорето N1 по Канале Гранде.
Към забележителностите ще спомена и хотел. Не мога да се въздържа и включвам забележителност 10. Хотел Сатурния, Венеция.
Хотелът се намира на 5-6 мин. пеша от площад Сан Марко.Сградата е от 14 век и някога е принадлежала на адмирал Писани. Хотелът е отворен през 1908 г. и от четири поколения се управлява от семейство Серандрей. Стаите са красиво обзаведени във венециански стил, а отношението на персонала и обслужването на клиентите е на най-високо ниво.
Последният ден изкархме в пешеходни разходки из Венеция. Пихме вино и ядохме сладолед, като за последно. :))
На смрачаване, докато стояхме на площад Сан Марко и гледахме преминаващите хора, една мисъл се завъртя в главата ми. Не съм обиколила целия свят, но съм видяла много забележителности. Какво е това, което ме кара да продължавам да искам да съм на различни места, като вече проумях поговорката “Kъдето и да идеш, ти си там!”? Отговорът беше банален, но с истината обикновено е така. Бих отишла и в дън гори тилилейски в добра компания. Най-добрата компания е човекът, с който съм свикнала да си пътешестваме двамцата. Ние сме убийствен тандем.
Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева
7 Коментари
Чудесен пътепис. Венеция е прекрасен град. С удоволствие си припомних приятните преживявания във Венеция. Благодаря. Желая Ви още много покорени красиви места от планетата.
Благодаря ви :)
Има. Обикновено китайско производство (маски, магнити, “мурано” :))).
Страхотна статия Марина! Много благодаря за информацията и снимковият материал! Аз ще пътувам през февруари месец .Исках да попитам,дали има магазинчета за сувенири,но на разумна цена? То като знам,че сме във Венеция,съм чувала,че е доста скъпо.
Благодаря за чудесната разходка из Венеция, Марина! Аз все още не съм била там. Но това е моята МЕЧТА. Надявам се да я сбъдна в най-скоро време. С моето вярно другарче :)) Усмихвах се през цялото време докато четях. Имах усещането, че вече съм била там. БЛАГОДАРЯ ТИ !
Марина, започвам да изпитвам малко благородна завист спрямо теб и Пламен. Не че не съм бил във Венеция, но описанието ти е завладяващо и кара човек да иска да обикаля по вашите маршрути. Последният абзац от разказа ти е върха. Пожелавам ви с Пламен до дълбока старост да обикаляте света, заедно с внуци и правнуци!
Благодаря ти Вера за положителния отзвук! :) , още повече от човек с пресни впечатления от Венеция. Предполагам, че сте си изкарали добре, въпреки лошото време. Винаги можеш да споделиш за своето пътешествие на страниците на Poblizo.com :)
Страхотно Марина! Вчера и аз се върнах от Венеция. Хареса ми атмосферата на острова. Посетихме Лидо и Мурано. И ние доста се повозихме на L1 :). Страхотен обзор си направила. За съжаление не стигна времето и за Бурано (много ни валеше и дъжд, и сняг), но твоите снимки са наистина прекрасни.
Поздрави