Нордкап: най-северната точка на Европа

Нос Нордкап се намира в северна Норвегия на остров Магерйоя и се явява най-северната точка на Европа. Разположен е на края на високо плато на 300 метра над морското равнище. Нордкап се мие от водите на Баренцово море, зад което е Северния ледовити океан.

Нордкап

До острова се стига не с ферибот, а по 7-километров тунел под водата. Преминаването през него е запомнящо се преживяване, защото първо слизаш надолу, после пътуваш по равно, след което започваш да се изкачваш нагоре. Излизайки от тунела е следващото “преживяване” – веднага ти взимат такса от 140 норвежки крони (18 €). Изненадан съм защото бързо забравих южна Норвегия, където плащаш такси както при влизане в големите градове, така и по някои обикновени пътища. За мое успокоение решавам, че таксата се събира само на влизане. Но на следващия ден, при напускане на острова, пак се налага да платя същата сума.


Минавам 45 километра в северна посока и при достигането на Нордкап следва нова “изненада”. Симпатичен младеж ме посреща с думите “Добре дошъл на Нордкап”, след което ми взима входна такса от 195 норвежки крони (25 €). Тази такса е на човек, а не за автомобила. И пак усмихнат ми предлага “изгодна” оферта за нощувка в хотел, намиращ се на 30 км. южно от носа – 1 050 крони (132 €). Мисля си на ум: “Да бе, може но ако ти беше мацка и прекарването на нощта с тебе влизаше в тая цена”.

На нос Нордкап е изграден туристически комплекс – голяма сграда с две наблюдателни площадки, киносалон, музей, поща, магазин за сувенири, ресторант и бар с панорамен изглед към океана. В киносалона прожектират определено интересен панорамен (на 5 екрана с обзор 120º) документален филм за острова и самия нос – природа, растителност, животни, морски обитатели.

Годишно 200 хиляди души посещават това популярно туристическо място. На паркинга леките автомобили са десетина, но привечер пристигат непрекъснато туристи с автобуси.

Към полунощ всички си заминават по топлите хотели. На паркинга оставаме само романтиците – аз и още два леки автомобила. Температурата е около 0 градуса и се “опаковам” с анцуг, дебели чорапи, зимно яке с качулката на главата и спалния чувал отгоре. Заспивам в колата, но за кратко.

На сутринта в 4 часа аз съм единствения на самия нос. Облечен със зимната екипировка посрещам изгрева на слънцето над Нордкап.

На това северно място от средата на май до края на юли слънцето въобще не залязва. Към полунощ се спуска ниско над морето, след което започва да се издига. Но аз съм на Нордкап в края на август и нямам възможност да видя незалязващото слънце.

А пък през декември и началото на януари слънцето въобще не изгрява.

Сградата на туристическия комплекс, в която (включително и под земята) са разположени киносалона, пощата, музея, магазина за сувенири, ресторанта, бара и наблюдателните площадки с панорамен изглед на север.

От музейната експозиция научаваш историята на откриването на този северен нос. Предполага се, че той е достигнат първо от Викингите, но за това няма никакви доказателства. Официално за пръв път тази точка е достигната през 1553 година. Това е по времето на Великите географски открития. Тогава английският изследовател Ричард Ченсълър повежда експедиция от три кораба на северо-изток. Смятал е, че може да открие пряк северен морски път до Китай. Достигайки това място той му дава името North cape – Северния нос. Зимните ледове сковават два от корабите и екипажите им загиват. Само корабът на Ченсълър достига северното руско пристанище Архангелск. Там екипажът прекарва зимата, а през лятото се прибира по суша в Англия. Пътьом отсядат в Москва, където са приети лично от руския цар Иван Грозни. По този начин Ричард Ченсълър открива северния морски път между Европа и Русия.

През 1873 год. норвежкият крал Оскар ІІ прави официално посещение на Нордкап. Прeди 30 години кралят на Тайланд посещава това място. А в края на август 2006 година Нордкап беше посетен от автора на този материал.

Докато бях на тази най-северна точка от Европа изпитвах много силно вътрешно желание да продължа към Северния полюс. Искаше ми се колата да може да преплува през Арктическия океан, да се попързаля по леда и да стигне до полюса. Но какво да се прави – автомобилът ми нямаше тези технически възможности.
Най-обикновено разминаване между желания и възможности!


И тогава се сетих за далечна Грузия, по-точно за един стар грузински тост, свързан с желанията и възможностите. Както знаем, грузинците обичат големите компании, където най-уважавания и начетен мъж на масата (грузинците го наричат тамада) вдига тостовете.

И така, в една грузинска компания става тамада и вдига тост:
“Имам желание да си купя нов Мерцедес, но нямам възможност. Имам възможност да си купя стар Москвич, но нямам желание.
Имам желание да си построя голяма къща в града, но нямам възможност. Имам възможност да си построя малка къщичка на село, но нямам желание.
Имам желание да правя секс със Шарън Стоун, но нямам възможност. Имам възможност да правя секс със собствената си съпруга, но нямам желание.
Да пием за това: Нашите възможности винаги да съвпадат с нашите желания!”

Август 2006 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Валентин Дрехарски

Публикувано в категория: Норвегия . Тагове: , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи