С петлистна детелина (в ляво) е посочено мястото на Прекестолен. Тази забележителна скала се намира в югозападната част на Норвегия, на около 30 кило-метра (по права линия) източно от град Ставангер. Разстоянието между града и скалата е два пъти и половина по-голямо, когато се пътува по шосето.
Достигането до умопомрачителната скала Прекестолен съвсем не е лесно. От главния път следва изкачване със завои до надморска височина 270 метра. Там, над красиво планинско езеро, е направен паркинг за автомобилите. През деня той е платен с такса 6 норвежки крони (0,75 евро) на час.
От паркинга следва добре означен 4-километров пешеходен маршрут. Изкачването продължава около 2 часа за среднотрениран пешеходец. Около 1/3 от този маршрут е изключително тежък като се върви по камъни и неравности. Моето изкачване продължи 3 часа, но не защото съм бавен, а защото непрекъснато се отклонявах в страни за да погледна какво се вижда от близките височини.
На едно място попаднах сред полянки с боровинки като си похапнах с удоволствие от тях. После се заблудих сред гъстите храсти и ми трябваше близо половин час докато намеря туристическата пътека. На връщане слязох за час и половина, но се стъмваше и ходенето беше трудно. Накрая, в тъмнината успях три пъти да се подхлъзна и да падна върху камъните, но оцелях.
До паркинка има хотел и малка къщичка, направени в традиционен норвежки стил от дърво и покрив с трева. При тези традиционни сгради дървения под е повдигнат над земята. Покривът е направен като върху дървените летви първо се заковава брезова кора, върху нея се насипва плодородна земя, а отгоре се засажда трева. Тази комбинация осигурява доста добра хидро- и топлоизолация.
По пътя към Прекестолен се преминава през живописни местности, включително и покрай очарователни малки езера.
Пътуването по норвежкото крайбрежие и покрай фиордите е доста емоционално преживяване. Защото фиордите представляват тесни и дълбоки заливи с много разклонения като в повечето случаи шосето следва крайбрежната линия.
Обикновено пътищата са тесни, с много завои и средната скорост на придвижване е 40-50 км/ч. На някои места платното е широко само 3 метра и автомобилите трябва да се изчакват при разминаване. Доста са и тунелите, през които пътят минава под скалите.
По-късите фиорди и техните разклонения се обикалят по шосето. Например, пътува се десетина километра от началото към края на фиорда, а после още толкова в обратна посока. И така, изминавайки двадесетина километра се оказваш на 500 метра от другата страна на фиорда.
По-големите фиорди се пресичат обикновено с фериботи. Просто пътя свършва на кея, пристига ферибота и колите се качват на него. При качването, „кондукторите” събират таксите от автомобилите и от пътниците като ползват специални чанти за парите и билетите. За разстояние от няколко километра средната такса за автомобил и шофьор е около 100 норвежки крони (13 евро).
При пресичането на фиордите с фериботи се разкриват красиви гледки.
Август 2006 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Валентин Дрехарски
2 Коментари
Красиво е, и изглежда много спокойно, чак ми се прииска да отида.
Аааааа, скалата е верно умопомрачителна! Само като гледам снимките и ми се завива свят. :)) 600 метра и така оголено, не е ли опасно някой изненадващ порив на вятъра да те измете от скалата? :)) Аз определено не бих преминала отвъд цепнатината. Преди може би да, но сега… Шубето е голям страх! :))