Дневник на една почти обиколка на света (4)

Кацнахме през нощта в Раротонга, най-големият от островите Кук и на летището, музика, цветя, абе като по филмите… Предния ден казах на Габи да пратим имейл на хотела за всеки случай, да дойдат да ни вземат(там хотелите те вземат, няма таксита), че резервацията беше от преди 8 месеца и не се знаеше дали сте ни чакат. Обаче той ми вика: “Няма страшно, ще дойдат.”

В Бали, той си счупи екрана на телефона и нямахме връзка със света-нито нет и не ми се разправяше да търся от къде да пиша и естествено сгреших. Всички ги вземат само нас -не. Почнах да нервнича и една от служителките се приближи, разпита ни и веднага се обади на хотела. Пристига една огромна бабка (маори), която е толкоз рошава и сънена и вика, че не са и казали да ни вземе и почва да чете резервацията ни и да се чуди, къде да ни настани, защото хотелът има къщи в планината, на плажа и т.н. Казвам и да ни води, само да спим и сутринта ще се оправяме (вече беше 3ч през нощта). Така и правим.

Тя кара по средата на шосето, сънена криволичи и Габи и говори без да спира, че да не ни удари някъде. Много откачалки са ни возели по света, веднъж във Виетнам ни пратиха напушен таксиджия, който караше в насрещното. Трябваше да се развикам, че да го разсъня…ужасно преживяване.. Настанихме се и заспахме.

Сутринта рано ставане и оправяне на резервацията. Преместиха ни в къща на плажа.
Къщите – разкош, обикновени, няма кой знае какъв лукс (баня, кухня), спретнати, чисти и чуваш прибоя… Ето това беше истинският рай. Забравих, на влизане също ни пребъркаха за храна, изхвърлих всичко и после ни драха живи на тия острови-в смисъл цени. Та, за Полинезия няма да разказвам подробно дните, а ще обобщя.

Избрах едни от най-девствените и нетуристически острови (за съжаление, трябваше да направя избор, защото по принцип имах плануван круиз по островите, но след като от размествания на полети и загуби на дни загубих почти 3 дни, реших че е невъзможно). Затова се спрях на тези острови. Винаги съм предпочитала некомерсиалното, колкото по първично е нещо, недокоснато от човека, толкова по истинско е…

Та, в Полинезия ми останаха очите, когато за прав път видях залива, просто се смразих. Нямате идея какво синьо, няколко нюанса, как се преливат един в друг, как се сливат със небето, какви облаци (боже и облаците са им прекрасни), какво спокойствие, каква прелест, каква перфектност.

Нарекох Полинезия-перфектната красота, защото райски кътчета съм виждала много, но това нямаше нищо общо с тях… Преди години, чух някои да казва: “Който е видял Полинезия, е видял всичко!” Колко прав е бил.

Седях там на една дървена тераса над лагуната (всички острови са заобиколени с лагуна и прибоят на морето е на около км навътре, но се чува и вижда. Няма излишни шумове, няма хора, няма туризъм, даже местното население е оскъдно.

Представете си Адам и Ева…само дето моят Адам спеше смачкан, вече цял ден.
:))) След Нова Зеландия му дойде множко и го оставихме да се възстановява. Аз бях спала 3-4 часа за последните 24, но това беше без значение. Тази красота беше над всичко, над тялото, над възможностите ми да го държа изправено…Ослепях от нея!!!! Буквално. Обикаляхме със сина ми и аз се топях от удоволствие от екстаз от задоволство. В тялото ми се беше разляла една топлина, която беше по-силна от какъвто и да е оргазъм, изживян през 40 годишния ми живот…

Бях изключила, бях на самотен безлюден остров, бях корабокрушенец и никога не исках да напускам това място… Никога. Времето беше спряло, не чувах нищо, само очите ми искряха и не само прекрасните плажове, водата, цветовете, цветята, а и джунглата беше най-девствената, в която бях стъпвала…

Аз съм любител на джунгли, даже смея да твърдя, че по ме впечатлява разходка в джунгла, отколкото карибски плаж… Гъста, непреходна джунгла, планини, лагуна, палми.

Живяхме като корабокрушенци, излизахме сутрин и преминавахме от остров на остров пеша(представяте ли си!!!!). Лагуната, когато се отдръпваше океанът при отлив, ставаше плитка и ние слагахме чантата с хавлии на главата си и отивахме на съседния остров. Е, аз понякога плувах, защото съм ниска и на места беше по-дълбоко.

А островите – безлюдни. Спокойствие пълно. Все едно си мъртъв и на прага на рая.

Гмуркахме се в лагуната (корали, риби всевъзможни). Ядяхме банани и пиехме кокосово мляко и ядяхме ядката. Мъжът ми стана спец в отварянето им и бяхме : сървайвъри!!!!

Боже, усещам чувството в корема си, дали ще отмине със времето, дали нещо такова може да се забрави…Едва ли… Следобед ходехме в непроходната джунгла, катерехме се из планината, за да видим изгледа от горе, изяждаха ни комарите- като врабчета (аз преброих над 100 ухапвания по краката си), но и това беше прекрасно…

Нищо не съществуваше-само ние и красотата. Не мога да опиша с думи, това което усещах. Излизах нощем да гледам звездите, никакъв шум, няма заведения, няма хора, няма лудница, тъмнина, луна и най-ярките звезди, които сам виждала в живота си. Вятърът развява косите ти и ти си сам на света!!!

Разтопих се, но смятам, че по някакъв начин трябваше да пресъздам какво е Полинезия…

Сега практични данни:

– цените са убийствени, по-скъпо място не съм виждала. Ни Лондон, ни Австралия, ни Нова Зеландия. Там е смърт. Цени в супера -1 хляб 5€, маргарин-6€, салам, какъвто и да е най-обикновен-200 грама-10€.

Давам цени за най-елементарни неща, за да направите сравнение. Абе жестоко! Бях чела, че е скъпо, но чак такова нещо не очаквах. Така, че който ходи, да знаете, че е по-евтино да стигнеш там, отколкото да преживяваш на островите.

– плаща се с новозеландски долари. Ползвайте кредитна карта, иначе е лош курса.

И в общи линии това е за Полинезия. Починахме си добре, накрая де, защото на ден минавахме по 5 км най-малко. Но все пак е спирка за релаксиране.

Излетяхме последния ден за Австралия през нощта. Спяхме в Окланд и използвахме да видим града и да се разходим. Хубав, миниатюрен град. От летището до града 40€, с автобус (отиване и връщане-за 3ма). Това беше по-поносимо.

Тук ни се случи едно премеждие, за което аз изцяло нося вината, понеже си мислех, че Австралия и Нова Зеландия са цивилизовани страни и че няма опасност от храна (ние никъде по света извън Европа не се храним навън, никъде! От първото ни пътешествие в Египет, в 5-звезден хотел, когато получихме страхотно разстройство и край. Обикновено купуваме храна от супермаркети и то сигурни, сандвичи, китайски супи, готово нещо, плодове и така. Това с храната е много, много опасно. Първо, защото едно разстройство ти скапва целия план, че не си в състояние да пътуваш и второ, че най-малкото, което може да ти се случи е да получиш разтройство.
Миналата година една позната се беше натровила с храна във Виетнам, прекъснала пътуването и 20 дни в болница. Така, че най-важният закон е – не яжте никъде!
Аз съм от хората, които ще изхарчат 150€ за билети за мюзикъл на Ковънтгардан, без да им мине окото, но за ресторант никога! Но това е собствен избор, знаете.)

Та, по въпроса. Сядаме в един ресторант и си поръчваме азиатска храна. Аз я обожавам. Страшно вкусно, но какви са последиците? Не е истина. Аз не бях гладна и взех 1,2 лъжици, фиде китайско, но моите мъже ядоха от всичко и като отиваме в Сидней (летяхме вечерта за там и спахме 2 нощи в този град) и като се започва едно тичане до банята. Синът ми спи и го виждам как трепери и скача на сън и тича. Ужас…

Аз съм подготвена за всякакви ситуации и имам специални хапчета и за това, които винаги са ни помагали, но този път се оказаха неефективни. Изпиваме 3 опаковки-за 2 дни-можете ли да си представите, но адът е пълен. Аз съм по-леко, но те двамата зле, а лошото е че не можем да си позволим да губим дни, че имаме обиколки и се молим да не е натравяне. Аз не мисля, че храната е лоша, а просто знам, че една подправка, която изядеш и никога не си ял може да предизвика такъв проблем. Случва се от минерална вода, от плод, които никога не си ял..от всичко! За това:за бога, не яжте! Никъде! Както и да е, пооправихме се.

Единия ден ходихме до Манли бийч– град на 40 мин от Сидней, с ферри-12$ австралийски, отиване и връщане. Страхотен, красив,с огромни плажове, пешеходна зона, чисто..бе цяла Австралия е много, много чиста и подредена.

Следващите дни заминахме за Каирнс и оттам за Големия бариерен риф.
Ходихме на Грийн исланд, едно от най-хубавите места за гмуркане. Екскурзия за тримата-130€.

За рифа какво да кажа – разнообразие, страхотни цветове- бяло, синьо, зелено, розово, лилаво…огромни риби, като шаран светещи в най-различни цветове, невероятен живот.

Ние сме гмуркачи, това е второто нещо, което харесвам след пътуването и за мен е истинско удоволствие, но пак си оставам с мисълта, че корали като в Червено море не съм виждала. Лично на мен, там по ми харесаха. Не, че тези не са хубави, но са по нарядко, а Червено море е гора отдолу.

Каирнс е също малък, красив град. Красиви австралийци, прекрасни тела, всички тичат сутрин, а в събота отиват в градските градинки на пикник. Там има поставени и барбекюта. Отиваш със семейството си, печеш си храна, изкарваш следобеда и си тръгваш. И това в средата на града в разкошни градини. Майки с колички и анцузи, тичат по алеите да възстановят телата си…бе друг свят.

На връщане минахме през Мелбърн-огромни улици, смесица на старинни сгради и небостъргачи, лудница, красиво и подредено, богата държава.

И от този момент започна нашето връщане-цели 3 дни. Беше много по-лесно да се върнем през Полинезия, Северна Америка, по-близо е. Но американците не дават лесно визи и честно да ви кажа, ако трябва да изживея това ходене по мъките както за Австралия, няма да кандидатствам никога.
Връщането ни беше същото, по пътя, по който дойдохме.

В заключение ще кажа: описах тук, колкото мога по-подробно всичко. Най-вече за цени. Исках да ви покажа, че е възможно за без пари да отидете накрай света, защото това, което на нас ни струваше тази екскурзия, струва колкото да запазиш през агенция-маршрута само за Австралия.
Надявам се, че съм била полезна, че съм била интересен разказвач и когато имате въпроси, за където и да е по света, питайте. С радост ще ви помогна, дори да не съм била, аз съм спец по организацията. Благодаря за отделените минути.

Към Дневник на една почти обиколка на света (1)
Към Дневник на една почти обиколка на света (2)
Към Дневник на една почти обиколка на света (3)

Автор: Емилия Гаврилова
Снимки: Емилия Гаврилова