Към Дневник на една почти обиколка на света (1)
Излетяхме през нощта за Австралия.Тежък полет – 6ч., но този път се изхитрих и взех приспивателно в самолета и проспах пътуването.
Австралия
Пристигнахме в Сидни рано сутринта и започнаха мъките. Намразих тази страна още преди да вляза, от проблемите които ми създадоха при ваденето на визите. Беше ад. 2-месечно представяне на документи, доказване на доходи и прочие. Накрая ни дадоха и сега с влизането се започна разследване до дупка.
Минахме митнически контрол и минавайки отзад изникна една служителка, която ни посрещна и заведе в “тъмната стаичка” (както я нарекох по-късно с ирония). И се започна един разпит-къде отивате, защо, дайте всички документи, колко време, кога, как….безумие. 2ч. ни отне това и мислех, че няма да ни пуснат да влезем. Вече бях бясна, защото не разбирам по каква причина ми дават виза, а после се опитват да ме спрат на границата, но така е, виновен е бг паспорта ми.
Ако бях с испански, щях да си спестя мъките… Пуснаха ни. Взехме си куфарите и ни наредиха на една дълга опашка и ни накараха да свалим всичко на земята и ни пуснаха един кокершпаньол, който почна да души куфарите и чантите за храна. Там е забранено внасянето на всякакъв вид храна, растения… Естествено кучето ни надуши (макар че бях изхвърлила всичко на границата). Изведоха ни и ни накараха да отворим куфарите и започнаха ровене-едно по едно, такова ровене не са ме ровили и когато бягах за Испания…Ужас.
Разпит пак, какво е имало, какво сме яли…Абе полудях ви казвам-то бива бива, но да не дават да внесеш 1 ябълка, това е просто върха. Така ги намразих тия и емигрантската им държава, че не е истина. Да те третират като терорист, само защото си носил преди това храна и на кучето му мирише. Все бях срещала чудесии по летищата, но това надхвърли всичките ми представи…Както и да е, след като ми извадиха дори гащите и ги обърнаха наляво и надясно, ни пуснаха. Боже мили най- после!
Бяхме толкова изморени от полет, разпит, тършуване, че единственото ни желание беше да пием кафе.
Но, аз имах късмет да бъда избрана за проверка за остатъци за бомби. Спря ме един и ми даде лист написан на испански, че ако окажа съпротива ще ме опандизят. Прекараха някаква пръчка по дрехите ми, корема (трябваше да си го покажа, независимо дали искам) и по чанти и т.н. Прекараха пръчицата на някаква машина и даде отрицателно и ме пуснаха. Идеше ми да извадя картечницата и да ги избия до крак !!!
От летището имаш няколко варианта да стигнеш до града, който е на 8 км. С влак-15 австралийски $ (1$-0,80€), шатъл бус-15 или такси-над 40$.
Избрахме варианта с влака. Имахме късмет, че беше специален ден-плащаш само отиване, а връщането е безплатно. Слязохме на центъра и започнахме обиколка. Когато сте на летището вземете всички видове брошури и карти, безплатни са. Има всякаква информация там.
Беше студено. От тропическа страна с 30 градуса и влажност 90% влизахме на 5 градуса. Излязохме от влака и първата ми мисъл беше-кафе!! И там изживяхме първия шок от цени! Знаех, че Австралия, Нова Зеландия, Полинезия са скъпи места, но не можех да повярвам на очите си, че 1 кафе, на улицата от будчица в пластмасова чаша струваше 5$!!! Помислих, че е специално кафе (хахаха).
Продължихме по центъра и очите ми виждаха цени между-5 и 8 $ за чаша кафе, което да изпиеш на улицата и се питах-колко ли струва в кафенето?!
Междувременно разглеждахме, търсейки по отдалечено място, защото всичко на центъра, по цял свят е най-скъпо. Не, че не можехме да си го позволим, но ако започнехме да пием кафе от 5$, дали щяхме да стигнем до края на пътуването. :)
В заключение за темата за кафето, ще кажа че си купихме от магазин-500 мл, за 4$.
И така, разглеждахме града, ходейки по маршрут, който предварително бях извадила от пътеводителя. Един съвет, когато тръгвате нанякъде вземете всички възможни пътеводители, преснемете важното за вас и си направете свой пътеводител, също информация от нета…
Стигнахме до залива на Сидни, операта, моста и хванахме ферри (публично, не екскурзии, че дерат кожи; цена-4,5$ на човек, само отиване, зависи от маршрута), за да видим изгледа от залива.
Гледката е прекрасна – небостъргачите, операта (по мое мнение, доста жалка, с такава слава очаквах нещо по-грандиозно, но не ме разбирайте погрешно, малко неща могат да впечатлят, когато си обиколил почти целия свят. Много трудно намираш нещо, което не си виждал).
В обобщение какво да кажа за Сидни-голям, красив, светещ град, небостъргачи, всичко лъскаво, перфектна чистота, перфектен ред…но нищо повече. Не искам да прозвучи зле, красив град е и то много, но аз лично от години не съм привлечена от мегаполисните градове…
След разходката по залива слязохме в Дарлинг Харбър, оттам в Чайна таун. Ето тук разкрих, че Австралия не е толкова скъпа държава. Можеш да се нахраниш на бързо хранене, за по 5,6,7 и повече €, което в Испания, в Мадрид малко трудно ще стане. Цените в супермаркетите са почти като при нас. Има, разбира се, и по-скъпо и по- евтино.
Скъп е транспорта-убийствено. Всички екскурзии, които можете да правите там си ги организирайте сами. Иначе австралийците са толкова австралийци, колкото аз индийка-на 10 човека – азиатци, пакистанци, индийци, виждах 1 австралиец!
Имигрантска държава, защо ли ни създадоха толкова проблеми на влизане? Е, това е личният ми яд към тях, но пък култът към тялото е страхотен. Навсякъде градинки и в тях уреди за трениране, все едно си във фитнес. Всички са стегнати и красиви. Жените- ослепителни, бели, сини очи високи-бе Никол Кидман.
Най ме дразнеха светофарите. Там пешеходецът е нищо. Натискаш бутона и чакаш многоооо и когато светне светофара, свети точно до като пресичаш на средата на улицата (и то не голяма улица) и гасне!!! И това в центъра на града. Забелязах, че австралийците пресичаха на червено, оглеждайки се.
Вечерта се върнахме на летището и излетяхме за Крайстчърч.
Очаквайте продължението- Нова Зеландия…
Автор: Емилия Гаврилова
Снимки: Емилия Гаврилова
11 Коментари
samo edno uto4nenie, 6ofiorskite knijki ot BG sa validni v Australia i ne e nujno da si vzemate kakvoto i da bilo ot SBA ili niakude drugade. testvano e :)
Едно уточнение за светофарите: мигат няколко секунди зелено, това са секундите в които можеш да тръгнеш да пресичаш. След това почват да мигат червено – това са секундите в които да си завършиш вече започнатото пресичане, но да не започваш ново, не значи че трябва да заковеш на място. И аз първия път се стъписах по средата на улицата, но се свиква :) В много държави просто мигащото човече за завършване на пресичането е зелено, а не червено.
Хари, благодаря! Беше ми много интересно, полезно и най-вече удоволствие да “те” прочета ;-)
Какъв пътепис само, да му се отще на човек да посети Австралия. Авторката на пътеписа е истински “герой”, като се има пред вид гестаповските мъчения, на които е била подложена. Ха ха ха. И аз бях тази година в Австралия за 20 дни. И всичко е уредено перфектно, още с кандидатстването за виза, резервации в хотели по маршрута, който си набелязах, резервации за коли под наем и всичко останало, за което може да се сети човек – всичко става по интернет.
И задължително трябва да имаш кредитна карта – Мастеркарт или Виза. Ако нямаш кредитна карта, даже не си и абориген. Плащайте в магазините с кредитната карта, но не теглете пари в брой от банкомат. Комисионната при плащане на стока е 1%, а при теглене в брой е 10%.
Да, до Австралия дестинацията е доста дългичка, и полетите са доста продължителни, но все пак никой не те кара насила да пътуваш до там. Най-дългия полет без междинно кацане беше от Дубай до Сидни – 14,5 часа, но не се оплаквам и не виня никого за това. Да, на летището в Сидни също имаше кученце – забранено е да се внасят храни, сигурно има защо и няма за какво да се недоволства. Има си ред и трябва да се спазва. Но нали сме си свикнали тук да заобикаляме правилата и да се оплакваме от всичко, дори и от колата, която за малко да ни прегази, когато пресичаме на червено.
И о, чудо – капаците и решетките на каналите и шахтите по улиците в Австралия са от бронз, а не от прост чугун, като в България и никой не ги краде. Даже в Сидни има едно изсъхнало дърво, на което клоните му са позлатени и никой до сега не е остъргал златото :))) Дааа, в Австралия е скъпо за нас, но такъв им е стандарта. Все пак в заведенията, в които пих кафе и в Сидни и в Мелбърн и в Алис спрингс и на Улуру (Айерс рок) беше лаваца по 3 австралийски долара. Но в сравнение с лавацата в Австралия, лавацата в България е като “Нова Бразилия” (да ме извинят от фирмата на 10-те сорта робуста).
Влакчето в Сидни е 15 долара само на линията от летището. Иначе градската железница е 2,5 AUD. Такситата са скъпи, но има таксита за 4, 5 и 7 пътници. Ако сте повече хора вземате голямо такси и излиза евтино (за австралийските парични мащаби). 15-тина км са около 60 долара и като се разделят на седем човека, направо си е евтиния. Градските автобуси, мисля, че бяха по около 3 AUD. По хотелите и летищата има карти (безплатни) с маршрутите на градския транспорт, а също ги има и в интернет.
Трудно може да се объркаш. Освен това, ако питаш някого на улицата, ще ти бъде обяснено много подробно, даже и за това, за което не си питал. Хората са много любезни и отзивчиви, дори и шофьорите от градския транспорт. Който има намерение да кара кола в Австралия е добре да отиде в СБА да му издадат допълнение към шофьорската му книжка, за да стане международна. На нашата й липсват някакви данни и не навсякъде я признават. И да се спазват ограниченията на скоростта, че навсякъде по пътищата е пълно с радари и камери.
И най-важното – купете си от тук адаптор за австралийския стандарт на ел. контактитете. По-изкълчени са и от британските.
В Сидни трябва да се види аквариума и зоологическата градина задължително (който желае де).
В Мелбърн – резервата и изложбата на аборигенското изкуство. Ако отидеш в Австралия и не посетиш Улуру (Айерс рок), все едно си ходил в Рим и не си видял папата. Впрочем в пустоша, буша или outback, както го наричат австралийците е доста екзотично и има какво да се види. Т.е. доста от интересните забележителности са там.
Е, все пак трябват и достатъчно финикийски знаци. Но ако се набележи маршрут, проучат цените и направят резервациите през нета, може да се направи сметка за необходимите средства и там само да се кефиш. И за да излезе по-евтино в хотелите, направете резервации най-късно месец месец и половина преди пътуването, защото евтините места свършват най-рано.
И не се захващайте с туристически фирми. Избират много обиколни маршрути. Да, посещават се повече места преди крайната дестинация – Австралия но навсякъде се стои по 1-2 дни и нищо не може да се види а и досадно дълго се пътува. Например до Австралия през Амстердам с още някой и друг междинен престой за по 1 ден – нелогично ако акцента на пътуването ти е Австралия.
Не разчитайте на wireless интернет. Там думата FREE е забранена дума. Но си носете кабелчетата на лаптопите, да си ги включвате в хотелските стаи, където има. Иначе в повечето хотели има компютри с касичка във фоайетата. Пускаш монета от 2 AUD и имаш 20 мин. бавен интернет. За Мтел абонатите роуминга е най-добре към мрежата на vodafone-au. Но си е скъпичко и връзката не е много качествена и е с голямо закъснение.
Успех на пътешествениците.
Здравейте,
не мислех да отговарям, но все пак може би е редно, тъй като предполагам, че съм ви засегнала с коментара си. Но както и вие казахте, всеки има право на собствено мнение, което аз дълбоко уважавам. Както и в първия си пост казах, това, което ме разочарова е, че вашият разказ е единственият за Австралия. Първата част на изказването ми не е пряко насочено към вас, а по принцип, защото Австралия е доста далечна страна и предполагам има много и интересни неща, които да се видят там. За жалост от вашия разказ не аз лично не ги усетих. Видях прекрасните снимки, които сте направили, за което, както и преди споменах ви, благодаря.
Пътуването е част от живота и работата ми и затова знам добре, че винаги има две страни – хубава и лоша. Човек обикновено избира какво и как да погледне на визитите си. Ако ставаше въпрос за пътепис до Гърция или Турция, да речем… може би не бих направила този коментар, защото това са страни, малко или много по-познати за нас. Австралия е по да кажа далечна и екзотична. Природа, нрави, общуване между хората, храна, забележителности – това са неща, които се предполага, че интересни, вълнуващи и впечатляващи. Казвам предполага, защото не съм била там и не мога да разкажа.
Колкото до това, че човек трябва да пътува с повече пари. Коментарът ми беше свързан с цените на кафето и други подобни изказвания. В никакъв случай не съм радетел на скъпите екскурзии, дори напротив. Често пътувам само с раница на гърб. Но ако ограничението за пътепис е 30 реда, дали цената на кафето е най-важното нещо…
Все пак вие сте напълно, напълно права, че това е личен дневник на вашето пътуване и вашите преживявания и вие имате абсолютно право да споделите онова, което ви е развълнувало или направило впечатление. Аз от своя страна имам право да не го харесам.
Желая ви още много пътувания.
Поздравления,Емилия. Изключително интересен и полезен материал. Полезен за всеки,който пътува за да види и опознае света,атмосферата на дадена страна, а не за да се похвали пред приятели,че е бил в луксозен хотел на някоя екзотична дестинация. Ти даваш надежда и увереност на хората,които са любопитни към света, /а не разполагат с достатъчно средства/ , че могат да си позволят едно пътуване стига да положат малко повече усилия и да си го организират сами. Не съм съгласна с мнението на Самара за негативизма в пътеписа. Напротив – заслужава адмирации честното ти мнение, защото света се възприема не само с очите, а със сърцето.Пожелавам ти още много пътувания до всички мечтани от теб кътчета на земята и пиши, давай полезна информация, а който иска художествено издържан материал- дал бог много талантливи писатели.
pytepisyt mi hareswa zapo4nah da pravja smetka ot kakvo da se lisha za da si pozvolq takova putuvane-blagodarja na avtorkata za podrobnata informacija za realnata predstava ot ceni sprjamo nashia standartza linkovete kum putepisa…Blagodarja.
Здравейте Самара! Абсолютно имате право за това мнение. Аз когато прочетох тази част, ми остана лош вкус в устата… Тук в тази част е описано с 30 изречения или малко повече една спирка от 12ч в Австралия! От пътуване 1 месец, числом и словом. В тези 12ч са лошите ми преживявания.
Редакторите на страницата решават как и по колко части да качат(абсолютно уважавам всички правила и норми на администраторите), но чистосардечно смятам че предпочитам всеки разказ тук, мои или чужд да е качен целят. Така се придобива ясна представа за едно пътешествие. А ако аз чета тук написаното лично за себе си ще реша че повече няма да прочета никоя от предните или следващи части! Освен това ,тези 30 изречения тук не описват изобщо престоят ми в Австралия(тези възникнаха при една размяна на полети). Влизането ми в Австралия е най-накрая.
До тук бях съгласна с вас, но целта на този дневник(това е личният ми дневник) на пътуване е да даде точна ,ясна информация за всички препяствия, които могат да се случат при едно пътуване, когато не пътувате с агенция..
Целта е да се опишат сащо цени, за да придобие бъдещият пътешественик абсолютно реална представа за средствата, които трябва да има, за да започне едно такова пътуване. Този дневник, изобщо не претендира за писателски качества, както виждате в достапния и елементарен език, който е ползван, целта му изобщо не е да достигне ниво на роман или новела или каквото и да е литературно произведение!
Чисто и просто това е дневник, каквито можете да срещнете във всички международни форуми за мочилероси(хора пътуващи по цял свят с минимални средства). Аз лично съм се научила да паътувам точно от такава информация и знам че по ценно от нея не може да бъде даже един пътеводител на издателство лонлипланет.
Ако сте чели коментариите ми в фб на същата тази страница, щяхте да разберете какъв е проблема при влизане в тази държава за нас бг(тук съм описала само перипетиите си на летището). На този линк може да видите допълнителните ми обяснения, ако имате интерес(може би това ще смекчи вината ми във вашите очи).http://www.facebook.com/profile.php?id=100000466174016#!/poblizo
По повод коментара ви:че щом не мога да си позволя да бъда в Австралия, какво правя там? Ще ви кажа едно: не е нужно да преспиваш в луксозни ресорти, да харчиш по луксозни молове, да летиш в бизнес класа-за да пътуваш!
Ако това е вашият начин на пътешествие, то моят не е! Аз съм обикновена персона, живееща и работеща много и спестяваща, за да осъществява смисъла на живота си -да обикаля света!
Не мисля, че в това има нещо срамно ! А освен това мисля,че точно по моя начин човек се доближава най-много до една страна, до битието на един народ. Аз съм пътувала и като турист и като пътешественик и повярвайте ми разликата е огромна!
Наскоро гледах едно момиче в предаване на слави, как обиколило света на автостоп! Мисля, че няма нищо по автентично от такова пътуване и лично на мен -да ми предложите лукс в пътешествие, ще ви откажа! Така, че всичко е въпрос на гледна точка!
За грамотността на пътеписа се обърнете към администрадорите, те ми го редактираха-макар, че не съм обърнала внимание за грешки. А и да има такива, не смятам, че се явяваме тук на изпит по български език! В заключение ще кажа: Съжалявам, че съм ви разочаровала с написаното (макар че е самата истина и много хора минали през това могат да го потвърдят), не четете повече. Това не е вашият тип пътуване, няма да ви е интересно. Поздрави.
Авторката описва и хубавите и лошите моменти от пътуването.
На мен ако ми бяха направили такъв разпит и мизерии с мотане на влизане в дадена държава, нямаше да се стърпя и да не го спомена. Не мисля, че авторката е изцяло негативна в разказа си, в което ще се убедите в следващите части – Нова Зеландия и Полинезия.
Съжалявам, че това е единственият пътепис до Австралия, защото съм абсолютно разочарована от проченето. Не знам каква е целта на авторката – да се похвали, че е обиколила света и нищо не може да я впечатли, да разкаже за цената на кафето или… Естествено винаги има “вечно недоволни” и “вечно мрънкащи”, на които дори и Раят ще им се види “ужасно място”, където ангелите ще ги ръчкат с вили, а няма да ги черпят с мед и масло, но все пак такъв негативизъм…
Всяка държава има право да въведе мерки срещу пристигащите в страната си, да поддържа определен стандарт (а ако вие не може да си го позволите, какво правите там?!) и изобщо с няколко думи – изключително нескопосано и неграмотно написан пътепис, но снимките определено са много хубави. Благодаря за тях!
blagodaria za hubavite patepisi i snimki