Идеята за този уикенд ме осени когато получих мейл от унгарската авиокомпания Малев. Предлагаха 3 –дневни пакети за 200 евро, включващи полетите и хотел 3 звезди, но хотелът се уточняваше няколко дни преди заминаването. Това ме амбицира да се пробвам да организирам такъв уикенд, като си запазя билетите отделно от хотела, а него си избера сама.
За мой късмет имаше промоция и на самолетните билети, а в проверени сайтове за хотели открих едно 3 звездно бижу – чисто нов хотел, на няколкостотин метра от Операта и спирка на метрото за смешните 64 евро за двойна стая със закуска.
Избрахме края на септември и нямахме много късмет с времето. Будапеща ни посрещна доста намръщена още на летището. Взехме си предварително запазения шатъл бус от летището (ако се резервира заедно със самолетния билет излиза много по-евтино) и в 8.30 сутринта цъфнахме в хотела. Оставихме багажа и се запътихме към едно кафене на съседната улица.
Програмата ни за първия ден включваше тур с открит автобус, но навън си валеше кротко и напоително и трябваше да я променям в движение. Тръгнахме по булевард Андраши към Дунава и първото ми впечатление беше от магазините. Знаех, че това е една от най-скъпите части на Будапеща, но не очаквах да видя бутици на почти всички дизайнери, което говори много за стандарта на унгарската столицата.
Минахме покрай Операта – една от най-красивите сгради на Будапеща, която въпреки ранния час и дъжда беше обградена от туристи. Решихме да се насочим към Парламента – друга основна забележителност, защото си спомних, че предлагат турове в сградата. Наближаваше 10 (часът на първия организиран тур) и пред огромната неоготическа сграда имаше дълга опашка за билети. По принцип турът е безплатен за граждани на ЕС, но трябва да си вземете билет. След едночасово стоене на дъжда си взехме билети за 12 часа и отидохме да убием време в едно очарователно кафене, с каквито Будапеща е пълна.
В 12 се присъединихме към групата с англоговорящ гид и влязохме във внушителната сграда. Оказа се, че чакането си заслужава, защото освен разкошен интериор всичко е поддържано в перфектен вид. Прозорците са със цветни мозайки, по стените и таваните има много рисунки, а най-голямата забележителност е голямата зала под купола, където се пази короната на Унгарските крале, а по стените са статуите на най-важните владетели на страната.
Когато излязохме от Парламента продължаваше да си вали, но аз реших все пак да се качим на туристическите автобуси. Обиколката е около 2 часа и се минава през почти всички забележителности в централната част на Будапеща, от двете страни на Дунава. Имах идея да слезем някъде по хълмовете на Буда, но дъждът се усили и просто се возихме и правих снимки. Все пак успях да си набележа две места, до които на всяка цена да стигна през следващите дни – Рибарските кули и Площада на героите.
Като приключихме обиколката решихме да идем до хотела, за да се настаним и излязохме отново привечер, защото се оказа, че моя позната е тук в командировка и е по-лесно да се видим в Будапеща отколкото в София. Срещата ни беше до Верижния мост, който според мен е един от най-красивите мостове на Дунава.
С нея тръгнахме към известната пешеходна улица Ваци, на която са съсредоточени основно магазини, кафенета и ресторанти. Намерихме си приятно ресторантче и пробвахме унгарската кухня, която не е нещо особено и не ми допадна чак толкова. Трябва да отбележа, че цените в ресторантите по и около улица Ваци са като в центъра на Виена например. Иначе в малките супермаркети из центъра цените са същите като в България.
Въпреки, че бях станала в 4 сутринта не можах да устоя на нощните гледки и се помотахме покрай Дунава за няколко снимки.
На следващия ден (събота) моя колежка дойде от Братислава и тъй като времето беше хубаво тръгнахме към базиликата Свети Ищван – най-голямата църква в Будапеща, където се пази чудотворната ръка на светеца.
Минахме отново по булевард Андраши, който беше затворен за МПС и превзет от представители на театрите, които изграждаха мини сцени и инсталации. Моята колежка е с трансилвански корени, поназнайва унгарски и ни разясни, че поводът е откриването на театралния сезон.
В Свети Ищван имаше служба, но все пак успяхме да разгледаме красивите статуи и витражи вътре. Около куполът има тераса, от която се откриват страхотни гледки към Буда и Пеща и си заслужава качването и входа.
Следващата ни цел беше Дунава, и по-специално корабчетата, които пътуват до остров Маргарет. Купихме си билети за круиз, който включваше и обиколка на острова и се настанихме на най-високата част с открити места. По време на този круиз вече се убедих стопроцентово, че Будапеща е уникален и невероятно красив град – равната Пеща с красивите и внушителни сгради и хълмистата Буда с много зеленина, статуи и интересни забележителности, като Рибарските Кули и църквата Свети Матияш.
Когато стигнахме острова тръгнахме на кратка разходка с гид и видяхме няколко от по-интересните места – Водната кула, двата хотела, останки от Доминикански манастир и Параклиса на Свети Михаил. Другите места, за които нямахме време, са Японската градина, водния парк Палатинус, Зоопарка. На острова са забранени МПС-та и може да наемете велосипед или файтон. Има и няколко заведения.
След приятната разходка по Дунава решихме да се помотаем отново по улица Ваци в търсене на сувенири и място за късен обяд. Типичните унгарски сувенири са червен пипер, токайско вино, палинка, порцеланови съдове, покривки с красиви бродерии и кукли с национални носии.
След кратка почивка решихме да пробваме нощния живот в Будапеща, но времето ни попречи. Все пак седнахме под тентата на един бар зад Операта и позяпахме тълпите хора, които не се бяха уплашили от дъжда и се шляеха по улиците.
В неделя сутрин пак валеше леко, но аз бях решена да пресечем Дунава и да разгледаме Буда. За градски турист като мен разстоянието не е много и първата ни цел бяха Рибарските Кули и църквата Свети Матияш.
Рибарските кули са една от най-впечатляващите архитектурни забележителности за мен. През 19 век са били част от градските стени, но за съжаление днес е запазена малка част, която скоро е реновирана. За да се насладите на гледката, която се открива от тях трябва да си купите билет, но панорамата към Пеща си заслужава. Името на кулите идва от гилдията, която трябвало да защитава тази част от града в случай на нападение.
Между кулите и църквата Свети Матияш има статуя на Ищван I. В самата църква не влязохме, защото според пътеводителя ми екстериорът е по-впечатляващ от интериора. В съседство има друга църква, която е била разрушена и след това частично възстановена, като до нея са лепнали не много сполучливо сградата на хотел Хилтън.
От църквата продължихме по уличките към Военния музей. Направи ми впечатление, че сградите в Буда са коренно различни от тези в Пеща – по-ниски, боядисани в различни цветове и разходката там е много приятна. Направихме една спирка в малка сладкарничка и прекарахме доста време чудейки се кой от многото сладкиши да пробваме и с чисто сърце си признавам, че унгарските торти и сладкиши (без марципана) ме спечелиха за цял живот.
Стигайки до Дунава направихме фотосесия на Парламента, тъй като от тази страна се разкрива почистената му част и гледката може да се сравни само с английския парламент.
Следобяд отидохме до Западната гара да изпратим колежката и се пошляхме из мола в съседство.
В късния следобед времето беше все още топло и слънчево и реших, че е време да ида до Площада на Героите. За моя изненада бул. Андраши още си беше пешеходна зона и стотици хора се разхождаха и се наслаждаваха на красивите сгради от двете страни на булеварда. Днес повечето от тях са административни сгради или посолства, но в миналото са били резиденции на богати фамилии. По-известните са Операта, Сградата на терора в памет на жертвите на фашизма и комунизма, Колежа по изящни изкуства.
Крайната ни цел – Площадът на Героите е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и в центъра му е Мемориала на Милениума, който се състои от колона, на чиито връх Архангел Гавраил държи короната на Свети Ищван. В основата на колоната има 7 конника, които представляват вождовете на Маджарските племена, заселили страната. От двете страни на тази композиция има две колонади със статуи на други исторически фигури. В двата края на площада са сградите на Музея за изящни изкуства и Двореца на изкуствата. В съседство е и градския парк.
С тази приятна разходки завършихме уикенда в Будапеща, защото на другата сутрин си тръгвахме за София.
Имайки предвид лошото време за 3 дни успяхме да разгледаме доста, но ако решите да посещавате и някоя от минералните бани ще ви трябват поне още 1-2 дни.
Автор: Мадлена Йорданова
Снимки: Мадлена Йорданова