Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
От няколко години имаме семейна традиция. Пътуване по Великден и отиване поне до един манастир. Тъй като повечето български манастири са в Стара планина, маршрутите на нашите Великденски ваканции минават през Балкана.
Тази година целта ни беше Преображенския манастир. Природните забележителности в България са много и е удоволствие да им се насладиш поне веднъж. Така, че включихме в нашето четиридневно пътешествие и красиви места, които досега не бяхме виждали.
Тръгнахме от източния край на България, като последна точка на GPSа през първия ден беше Враца. Пътуването ни с кола от Бургас през София и Ботевград продължи до следобед, когато пристигнахме в местността Вратцата.
Тръгнахме на разходка по брега на реката Лева, от двете страни на която се издигат високи до 600 м. скали. Забелязахме по тях да пълзят малки, подобно на мравки хора. На места скалите са отвесни и са предизвикателство за алпинистите.
Любителите на скалното катерене си бяха устроили малки лагери от по няколко палатки от двете страни на реката. Въоръжени с въжета, куки и други принадлежности те се отправяха към скалнните върхове. И ние имахме възможността да погледнем малко по отвисоко минаващите по пътя коли, които сякаш потъваха между надвисналите от двете му страни скални колоси.
На следващата сутрин поехме в посока северозапад през Монтана до Белоградчик. Изненада е да пътуваш по добре направен път в България. Този Е79 си заслужава Е-то–европейски път. Колкото и странно да е, това допринесе за общото настроение. И различния за нас ландшафт, друг и непознат ни изпълни с очакване за Чудото „Белоградчишки скали”.
Независимо от GPSа имахме колебание от къде точно да отбием, за да достигнем целта : скалният феномен Белоградчишки скали. Но разбрахме, че това няма значение, тъй като те обхващат една площ от около 50кв.км. На групи като застинали фигури те изскачат от двете страни на пътя.
Там където човешката ръка е използвала непристъпността на скалите е разположена Белоградчишката крепост.
Обагрените в червено вековни скали,някога са били морско дъно. Днес привличат с чудноватите си форми и някои от тях дори са получили названия /хайдут Велко, Мадоната, Мечката, т.н/.
Моето въображение също получи възможността да участва в играта. Имаше и приток на адриналин по тесните стъпала между скалите, но на който колкото му понася. Виждаха се хора, качили се по тесни пътечки до върха на някои скални групи. А ние, след като се насладихме на гледка, поехме обратно.
И отново на път. Движейки се по северните склонове на Стара планина, гледахме все още заснежените върхове в далечината и разцъфтелите дървета около пътя.
Вечерта ни посрещна в Ловеч. Притихнал, спокоен, само шума на реката напомняше на непрестанното движение на времето. Беше събота. Градът беше стихнал в очакване на Въскресение Христово. Последните огнени нюанси от залязващото слънце се отразяваха в киприте стари сгради до моста на Кольо Фичето.
Приютихме се в квартал Вароша, където не веднъж е срещал своите сподвижници Левски-Дяконът.
Христос Воскресе-Во истина Воскресе!
На път за Преображенския манастир. Отново в лоното на скалите. Намирахме се на окло 10км от Велико Търново. Толкова близо и същевременно далеч от суетата на града.
Видяхме стенописи на Захари Зограф,част от които реставрирани. Но, за да бъде хубостта на това чудесно място пълна разбрахме, че са необходими още доста усилия.
По пътя обратно, се чукнахме с великденски яйца и вдишахме въздуха на въскресилата се природа. Зелено. Рай за сетивата.
Последния ден прекарахме в старопрестолния град. Колкото повече го опознавам, толкова повече го харесвам. Велико Търново. Самоводската чаршия, Царевец, паметника на Асеневци, многобройните църкви.
Последно изживяване -„Звук и светлина”. Наблюдавахме как танцуващите светлини на прожекторите пробягват по отломките на отминали времена.
И отново на път. Към Бургас.
Автор: Женя Янова
Снимки: Женя Янова
Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!