Ще ви разкажа за моето пътуване до Белоградчишките скали и пещерата Леденика. Когато бях ученичка в пети клас бяхме на екскурзия из България, която включваше посещение на това място, но аз и баща ми го пропуснахме, понеже гостувахме на баба и дядо. Този пропуск исках да наваксам с предстоящата екскурзия.
За да можем да успеем да посетим повече места, тръгнахме рано сутрин в един хубав пролетен ден. Дълго пътувахме от Пловдив до Пещерата Леденика, която се намира на 19 км. от Враца, в Стрешелския дял на Врачанска планина.
Слезнахме от автобуса, разкършихме снаги и влезнахме в пещерата. Екскурзоводът започна своя разказ в Предверието. Ледени тръпки ни побиха от хладината и леденокристалната украса, която ни очарова.
Входът към пещера Леденика
Името си пещерата носи именно от тази леденина. В Предверието пред нас се откри огромна ледена колона с диаметър почти 21 метра. На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. Ледените сталактити приличат на мечове, някои от които стигат 4 метра.
Няколко метра се движехме ниско наведени през прохода “Плъзнята”, за да стигнем до кръглата Малка зала. Още едно стеснение ни делеше от Голямата /Концертна/ зала. В нея има прекрасна акустика и тук са пяли не малко изпълнители. Тук се намират и скулптурните феномени Крокодилът, Соколът, Главата на великана, Дядо Коледа, Къщичката на Баба Яга и много други.
Минаваме Малката и Голямата пропаст, коридора “Завеските” и се озоваваме в не по-малко красивата Бяла зала. Възхищаваме се на майсторството на природата, наблюдавайки Жената на великана, Свекървения език, Слона, Къпещата се девойка. Поглеждаме към скалното образувание “Седмото небе” и ни обхваща чувството, сякаш и ние се намираме във висините.
Пещерата е била известна още по време на османското робство. Тя приема първите си посетители 1961г., когато аз съм се появила на бял свят, а 1962г. е обявена за природна забележителност. Тъй като едно е да слушаш за невероятни красоти, друго е сам да ги видиш, призивът ми е към тези, които са изкушени от пътешествията, сами да посетят “Леденика” и сами се убедят в истинността на думите ми, още повече, че снимки от самата пещера не мога да представя, понеже нямам такъв съвършен апарат, който да снима на оскъдно осветление.
В района на пещерата
Излизаме на повърхността на земята и имаме чувството, че сме били в подземно царство. Правим си снимки за спомен и потегляме за Белоградчик. А там ни чака нова вълшебна приказка.
Спираме пред Централната група Белоградчишки скали с крепостната стена. Купуваме си билети и екскурзовод ни води в подножието на чудните скали, образували се преди 230 милиона години.
Централната група Белоградчишки скали
От всичко, разказано за тях, най-трогателна е легендата за образуването на някои от тях: преди векове между скалите имало девически манастир, в който имало послушница на име Витиния. Нейната хубост не могла да бъде скрита под расото. На един Петровден съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. След година на бял свят се появил плодът на тяхната греховна любов. Монахинята била прокълната и изгонена от манастира заедно с детето. В това време се появил Антонио на бял кон и помолил монахините да оставят Вита. Те отказали и о! чудо. Извила се буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.
Групата ни пред входа на крепостта Белоградчик
Накъдето погледнеш красота – все скали, на които народното въображение е дало имена, свързани с легенди. Рискувам да се повторя, но видяното със собствени очи, нищо не може да замени.
Автор: Валентина Псалтирова
Снимки: Валентина Псалтирова
11 Коментари
mnogo haresva
Браво, Валя! Поздравявам те! Прекрасен пътепис! Аз зная, че ти можеш! Желая ти от сърце успех !
Naistina sım trognat ot pro4etenoto.otdavna ne sım bil na tezi mesta i sega s vizhiştenie pro4etoh napisanite redove.pıtepisıt,podkrepen ot snimki,me e huvava kompozitsi ZA 4ETENE…
В момента имате 21 харесвания.
От всички 245 души, прочели пътеписа ми така ли никой не го хареса? Не е молба за гласове, не! Просто се чудя на този факт. Дали понеже време има още, читателите са в размисъл за кого да дадат гласа си. Наистина пътеписите са от хубав по-хубав! За първи път участвам в конкурса и затова задавам толкова въпроси, които, може би са ясни за участниците, които са редовни.
Интересно е написано и съдържателно
Интересно и увлекателно четиво! Убеди ме да посетя тези забележителности. Лятото е хубав сезон за екскурзии и може би ще се възползвам.
Не съм ходила на нито едно от тези места, но като четях разказа ми се прииска да отида там. Наистина местата са едни от най-красивите в България. Много ми харесаха снимките на Белоградчишките скали.
Аз съм роден в този район и вече не съм в състояние да пътувам, затова се задоволявам с това да чета какво пи6ат за природните красоти по-младите от мен хора. На младини съм пропътувал с мотор и велосипед цяла България. Написано е интригуващо и е достойно да бъде прочетено от много хора. Надявам се това да се случи.
Пътеписът е увлекателен и , докато го четох, придобих представа за пещерата Леденика и за Белоградчи6ките скали. Ще последвам съвета на авторката и ще ги посетя, за да се насладя на природните красоти, с които богато сме дарени.
Пътеписа ни хареса много