Към Най–голямата мастилница в света (част 1)
Ако приемем, че Западът е Слънчевата половина на света, неговият творчески потенциал, то Изтокът е неговата Лунна половина или душата му. В Имението на Моу открих и двете страни обединени.
На всяка крачка се издигат стени – като преграда срещу външния свят (като в конструктор Лего се чувстваш)… Никакъв простор за погледа и мисълта, такова е внушението. Заплитайки се в китайските потайности – лабиринт от улички, алеи – коридори и дворчета, внезапно сред сивотата на постройките пред очите ми заиграха свежи цветни петна. Оживели от света на сенките, на красива лятна сцена певици, облечени в старинни одежди, представят любими откъси от кунчу опера – подобна, но по-стара от Пекинската опера, която доминира в Китай между 16 и 18 век.
Певици на кунчу опера
Това е традиционен китайски театър, в който се съчетават песни, четене, пантомима, танци, инструментална музика, акробатика и бойни изкуства. И за мен изпълненията са познати, въпреки че съм единствената европейска туристка в момента – в парка в Пънлай съм гледала подобни на импровизирана лятна сцена.
Лятната сцена
Писател дава автограф
Хората си я харесват – личи по прехласнатите изражения. Омагьосва ги лиризмът на текста, уникалният стил на пеене и елегантният танц… Пътят към кунчу операта е много дълъг – трае цял живот. Не се безпокоя за оцеляването на това прекрасно изкуство – то има бъдеще. И публиката му е от всички възрасти, а и много деца се посвещават на изучаването на тънкостите му.
Продължаваме с пълна скорост по разклонения лабиринт. Попаднах като че ли на скоростно влакче – чакайте, не бързайте толкова, аз трябва да разбера нещата в детайли… Продължение »
