Да си сред чужденци, които уважават фолклора на страната ти, е голямо удоволствие. Можете заедно да припеете за Яна, Лиляна, Йована, Иринчица- дето изгряла в градинчица, за юнак Георги, за дряновските моми, за гайдата, дето свири на мегдана… Те ще ти посвирят на тамбура, на гъдулка или кавал, а заедно ще тропнете хорце. Не само правото и ръченицата, а по-засукано, със стъпки като енигма, със стил като за швейцарци, ама от сърце.
Наближи ли времето за събора в Копривщица, мейлите нагъстяват, във Фейсбук се постват клипчета и снимки от фолклорни събития и започва здрава организация. Знае се, че хубавите спомени трябва да се организират навреме и с мерак. От дума на дума споделих, че тази – през 2010 година, ще ми е пета Копривщица. Позасмяха се, но и те- швейцарците, направиха своите статистики. Респектиращо звучи да чуеш, че са наши фенове от толкова години!
Речено-сторено. Ето ни в Х Национален събор на народното творчество.
Който е бил веднъж, няма нужда да хвърля стотинка, за да се върне пак в Копривщица. Като че ли скътаното градче без уговорки и кандърми дава дума да те чака – все така същото, до следващия път, когато пак ще те посрещне с глъч от тъпани, зурни, гайди и смайващо многоезичие. С цветовете на шевици, черги, шопски коила и сергии, ще те придърпа по калдъръма на тесните си улички, за да те настани в широките одаи, събрали мириса на здравец, чамово дърво, китеници и рози. Ще те настани до стопаните на този дом, за да отпиеш от тяхната, домашната ракия, разбира се, със салата. Ако си другоземец, ще се започне оживен разговор за ползата от мезето и неговата роля, придружен с възклицания и пантомима, достойни за сцената.
За сцените. Знае се, че там, на поляните в местността Войводенец, те са шест. Долу са другите две, на едната пеят и играят детските групи , а другата… Всъщност сцена е всичко, което те заобикаля, тя те всмуква от първия миг и се оставяш на режисурата на спектакъла, наречен на българите. Даже сам си режисьор и колкото по-креативна е постановката на твоето присъствие, толкова повече красиви спомени ще си скъташ. Солистите превземат баирите, разклатили фустани, забърнали забрадки в жегата, а мизансцена в лицето на нас-пришълците от всякъде, завистливо гледа подир тези пъргавелковци, зарязали къщи, градини и животни, за да се насвирят и наиграят. Ти си с една раничка на гърба, а те са понесли реквизити: китки, петли, геги, трикраки столчета, даже дървени паралии,засукани погачи, бъклици и менчета. В месалите и торбетата има суха храна за един ден, че като му седнат на поляните, хем ще погледат, хем ще разпънат трапези, ще се разходят до сергиите, ще купят захарни ябълки за внучетата, хапвайки сладолед, те го те там са и кебапчетата…
Каква радост за окото и душата, каква чест да те снимат някакви забрадени момичета и момчета, дето са се дигнали от оня край на Земята и са се стъкнали с ризи и шевици, съпричастни с твоите. Твоите обаче са на по повече от сто години! Затова тези бели-прибелели чужденци се втренчват с големите обективи в тъканите престилки и шитите кенета, щракат, доволни. Тук всички са вдъхновени и доволни.
Ех, нека да тежат вълнениците, нека се сгряват с теб елеците и потурите, светът се е втурнал да ти се възхищава,че пък някои и на български те заговарят. Тръгнала съм след две надиплени, гърдести баби, които подрънкват с герданите и менците, явно токущо са играли на добруджанската сцена. Едната казва: „ Голяма игра падна, Недо, на сцената, ама да знаеш снощи как не сме мигнали от хора и ръченици! Около палатките като накладоха наш’те едни огньове, че като надойдоха и от Тракията, като писнаха ония ми ти гайди, за какво да спим. Като се захванаха барем двеста човеци на игра, изкарахме докато съмна. Изтърва, да знаеш, голямото хоро!” Другата: „Ех, стрино Кино, и вчера било, и днеска ще бъде, ами си мисля, да е добър Господ с нас, да сме живи и здрави, че на следващия сбор пак да се съберем, пак да сме си тука!”
Гледай, слушай и запечатвай – кипналите сцени, подрънкването на кеманетата, неистовия шум на кукерските чанове, песента на приседналите по поляните и баирчинките артисти. Виковете на хлапетата, които се гонят, настъпвайки везани ризки, зачумберени и загащени – трогателни в своята чистота и невинност, понесли на крехките си раменца отговорността за бъдещето на българщината. За да са спокойни бабите и дядовците, дето броят годините и съборите в Копривщица, дето стъпват със стаен хъс на хорото, че краката не могат вече както някога, че де го този глас, дето са го извивали от единия до другия баир, за да подсетят коя мома са загаляли, кой момък са закитили.
Нека ни завиждат гостите от тая пуста чужбина, дето все за пример ни я дават! Че те си имат много, ама ние много сме събрали и стъкнали от нашенското! Събрали и щедро на света сме дали. Богатство, дето е в къщите и по мегданите, в гласоветв и ногите ни, в раклите и малките главици на внучетата. Богатство е, поклон за съхранението!
Автор: Весела Генчева
Снимки: Весела Генчева
2 Коментари
Прекрасно поднесено. Все още не съм посетила Събора в Копривщица, което е мой минус, като се има предвид че обожавам фолклора. Една година проучвах откъде тръгват автобусите, но с това си останах. Липсват ми хора около мен, които д а споделят моя ентусиазъм за ходене по събори.
Пътеписът ме въодушеви тази година да посетя Копривщица по време на събора.
Копривщица е магия. Повече от 25 години се занимавам с фолклор, всяка година обикалям по различни фестивали, но Копривщица е най-неповторимото преживяване. Въпреки това срещата с народната култура за мен винаги са вълнуваща. Чувствала съм това, което описвате – радост от видяното, гордост от българското, величие в простотата и простота във величието, непресъхваща връзка между поколенията, трогателна и необяснима преданост към корена, към родното, наистиво жизенлюбие и … невъзможност да опишеш всичко. Вие сте по-щастлива от мен, защото сте предали по неповторим начин тези чувства във вашето есе! Прекрасни снимки!