Старопрестолният Търнов бил опасан от обръч манастири, които дават основание да се говори за Търновско Светогорие. В миналото тези манастири със сигурност са били повече. Искам да разкажа за оцелелите до наши дни и то за тези, които образуват най-тесния „пръстен”, най-близките до царствения град – Арбанашките манастири, /за Преображенския няма да разказвам подробно, защото съм му посветила отделен пътепис/, Патриаршеския, обгърнат в тайнственост и магнетизъм, Лясковския – с много паметни места, по които може да прочетеш цялата история на България.
В Арбанашкия манастир „Свето Успение Богородично” отидох в един дъждовен ден, за да се помоля на чудотворната икона. Тя се намира в притвора на малката църквичка и привлича неудържимо богомолеца още с влизането му. Светинята, скрита зад стъкло, е релефна и обкована със сребро, и вероятно е от времето преди османското робство. Не мога да сложа снимка, защото снимането не е разрешено на никаква цена, а и в интернет не открих изображение, но си струва да разкажа за общуването с една историческа и религиозна ценност, което си е изключително духовно преживяване. Стоях пред нея дълго, чувствах спокойствие и свобода и никак не ми се тръгваше. Зад мен чакаха други богомолци и никой не викаше и не мърмореше, а търпеливо чакаше реда си.
Арбанашкият манастир в момента е девически, строен е в далечните години на Търновското царство /ХІІІ – ХІV век/. Историята му е като на всички други български манастири – първоначално заможен и благоденстващ, след това разрушаван, изграждан, преосвещаван, но … съществуващ до ден днешен. Хубавото на двата Арбанашки манастира са красивите стари икони.
Ще отбележа, че „Свето Успение Богородично” е изографисан в далечния ХVІІ век от местни майстори, запазени са и икони на тревненски майстори – Захарий Стефанов и сина му Цоню. Сигурно и за архитектурата на храма може да се говори, но това не е предмет на моя разказ. Той ще бъде за миналото, четено през настоящето като духовна и историческа ценност.
