От няколко години се каня да разгледам Португалия и даже си купих подробен пътеводител, но все се появяваха по-интересни дестинации. Най-накрая тази пролет реших да удължа лятото и да организирам ваканция в края септември. Португалия не е голяма и идеята ми беше да отседнем в Лисабон и да пътуваме всеки ден до интересни местенца в радиус от около 150 км.
След дълго ровене резервирах билети и апартамент с много добра локация – в самия център, до площад Росио. Кварталът се казва Байша и е в равната част на Лисабон.
След дългото и горещо софийско лято дойде 16 септември и цялата група се събра на лисабонското летище. Намерихме Аеробуса, който отива към центъра и за нас беше най-удобния превоз. От агенцията, от която наехме апартамента ни посрещнаха и настаниха с комплимент – бутилка португалско розе и закуска за първата ни сутрин в Лисабон. Първото, което забелязах бяха многото емигранти от Африка пред кооперацията. Бяха заформили нещо като пазар и място за срещи. После прочетох, че посещават службите на съседната църква Санто Доминго.
Привечер излязохме да хапнем и за щастие улицата с рибните ресторанти Rua das Portas de Santo Antão беше на метри от апартамента. Мястото е от типа „капан за туристи” – ресторантите са един до друг, пред тях стои „викач” и предлага меню, цените са малко по-високи от нормалните, но бях прочела добри отзиви за едно място, където предлагат пиле с пикантен сос пири-пири. В ресторанта се сблъскахме с обичая още при сядането да сервират хляб, масло, сирене, крокети от риба треска и други подобни мезета. Ако не ги откажете ги добавят към сметката, което е около 10 евро отгоре. Като за първа вечеря ги опитахме, но в следващите дни поръчвахме само хляб, който винаги беше пресен и много вкусен.
Програмата ни беше първите 3 дни да разгледаме Лисабон, след това 3 дни да обикаляме околностите като за целта намерих агенция, която предлагаше турове за малки групи. Последните 2 дни програмата беше свободна – разходки и шопинг.
На следващата сутрин поехме към площад Маркеш до Помбал, откъдето тръгват туристическите автобуси. Вървяхме по Авенида Либердаде – улицата с най-скъпите магазини, проектирана да прилича на Шанз Елизе. Покрай пътните ленти има градинки с пейки и много зеленина и е приятно място за разходка.
На площада цареше пълен хаос и трафикът беше тотално блокиран, а по-късно разбрахме, че това е бил първи ден от експеримент с нови правила за движение. Качихме се на синята линия на автобуса и поехме към Парка на нациите и Океанариума. Първо минахме покрай Зоопарка, но решихме да не влизаме. От автобуса разгледахме по-новата част на Лисабон и набелязахме спирките за следващия ден – Океанариума и мола Вашку Да Гама.
С червената линия тръгнахме към квартала Белем, от който са отпътували мореплавателите, търсещи нови пътища. По-голямата част от маршрута минава покрай река Тежу, която се влива в Атлантическия океан. Минахме покрай моста 25 април, който е копие на Голдън гейт в Сан Франциско и е строен от същата компания. От другата страна на реката над моста се извисява Кристо Рей – голяма статуя на Исус Христос, построена като благодарност, че Португалия е запазила неутралитет и не е дала жертви през Втората Световна война.
