Респект е думата, осенила ме като сладка тръпка по време на краткото ни есенно пътуване до Виена.
От самото летище, в което е помислено за всичко. До детайлите! Невъзможно е да се изгубиш, объркаш или стресираш. Еднопосочни ескалатори водят към спирката на У-бана. На видно място е автоматът за билети, а на дисплея му – всички международни езици. До него – автомат за перфориране. Електронно табло подава информация за движението на следващото влакче, пристигащо точно на минутата. По време на самото пътуване – аудио и визуални указания. Меки и чисти тапицирани седалки…
Подобни битови удобства на аерогара, разбира се, не са патент и достояние единствено и само на Виена. Само чe тук те са по-осезаеми и от по-висока класа. В унисон с всичко останало, заявяващо аристократичността `и.
Великолепна и непроменима през годините, Виена е истинската Спяща красавица. Безсилно пред красотата `и, времето не е оставило унищожителни следи. Напротив, допълвало я е и усъвършенствало , разширявало и обогатявало, без да променя стила `и. Фина и артистична във всеки детайл, Виена буди респект, спира дъха и провокира въображението.
Зад ъгъла очаква карета с белогриви коне. Звънят камбани на величествени катедрали. Под купола им старинни органи свирят тържествени меси… Къде сме – назад във времето или в приказка на братя Грим? Нищо подобно! Всичко това e наяве, тук и сега…
Покровителка и меценат на най-талантливите архитекти, скулптори и музиканти – Виена е невероятен коктейл от история, изкуство и музика.
Тя е „тайната” столица на изкуствата още от 19 век. В нея са създавали най-прекрасните си опуси и намерили покой за душата и тялото Моцарт, Бетховен, Хайдн, Щраус, Шуберт, Брамс, така че по право `и се пада и короната „Люлка на класическата музика”.
Освен всичко друго нейна запазена марка са: Виенският валс, Виенската филхармония, Виенската Опера, виенското кафе, виенската кифличка и ябълковият щрудел, виенският шницел и виенското колело.
Виенски шницел
Виенски кифлички
Виенското колело в Пратера
Планирали сме какво непременно трябва да видим. И все пак…Приятните изненади ни дебнат отвсякъде. Още на летището.
На огромната стена на терминала е изписана част от партитурата на „Веселата вдовица” от Лехар. На отсрещната стена пъстреят луксозни плакати с лика на Моцарт, Хайдн и Щраус, съобщаващи за предстоящи концерти по техни творби. Тръпката на откриватели ни изпълва с нетърпение.
Ликът на Моцарт ни преследва още от Аерогарата
Виена обаче е решила да ни се разкрие по особено очарователен начин и по свой собствен план, защото още в първия ден ни повежда по неведомите пътеки на Музикалния си Дух.
Продължение
