Към Пътешествие до Прованс – с дъх на лавандула и средновековна история (част 3)
Ден 6 – Монако и Ез
Разделяхме се с Прованс. Тази сутрин трябваше да съберем багажа и да освободим стаите. Напускахме нашето френско селце. Никак не беше лошо за базов лагер. Спокойствие и тишина.
Поемахме към Монако. После щяхме да спрем в Ез за посещение на Фабрика за производство на парфюми и вечерта трябваше да стигнем в околностите на Милано. Краят наближаваше.
Пак сме на Лазурния бряг. Водата е невероятно синя. Монако за мен може да се охарактеризира с три думи – естетика, класа, лукс. Тук много хора пристигат с хеликоптери. Шумът им може да се чуе през няколко минути. От летището на Ница до тук цената е към 138 евра и то ако сте около 6 човека. Какво му плащаш…Други идват със скъпите си яхти. Страхотни съдове има – по няколко милиона всеки. За богатите туристи фирми предлагат 10,20 или 30 минутен полет с хеликоптер над Монако и околните градове (от Кан до Ментон), като за двама човека цената е 600 евра за половин час. Но пък гледката ще е страхотна.
А ние се отправихме към подземния паркинг и първо щяхме да се отправим към Двореца.
Погледахме смяната на караула. Гвардейците бяха в летните си униформи. Не им беше лесно на това слънце.
Тук всеки квадратен метър е много ценен и скъп. Много разумно се застроява. И за в бъдеще се обмисля дали да не се усвояват нови площи от морето.
Гларусите са направо като опитомени. Сами идват за снимки с туристите. Толкова спокойни птици на друго място не съм срещала. Порадвахме се на зеленината и разнообразните растителни видове в Градините на Св. Мартин. Красиви статуи радваха окото.
След кратко пътуване с автобуса се оказахме до Японската градина. Интересно ми беше как щеше да изглежда през този сезон.
Цялата в зеленина. Тук бързо човек се абстрахираше от близостта на съседните сгради. Това беше един прекрасен оазис. Водопадчета ромоляха, декоративни рибки плуваха, пчели жужаха.
Тук беше много цветно и релаксиращо. Според мен това е идеята на тази градина. Отправихме се към Казиното. Това култово място. Много хора са изгорели тук (метафорично казано).
На стотина метра от тук разрушаваха сграда. За да не се разнася пепеляк всичко се обливаше с вода. Респектирахме се. Всичко се извършваше чисто и без много шум. Само полицаи следяха за преминаващите коли – все пак тажки парчета се пренасяха отгоре.
Ето още няколко снимки от нашата разходка.
Времето пак изтече и отново сме в автобуса. Отиваме към Ез. Миналата пролет, на връщане от Карнавалите, ни бяха водили в една такава фабрика. Честно казано никак не ми хареса. И сега очаквахме да видим същото място. Оказа се, че ни спряха в самия град. Това беше друга „зарибявка“. А от автобуса бяхме видели на близкия хълм Стария град Ез. Веднага решихме, че няма да влизаме при парфюмите. Имахме 45 минути на разположение и с максимална скорост се заизкачвахме по стълбите над паркинга. За 10 мин бяхме горе.
Градчето се оказа невероятно. По много тясна уличка се минаваше покрай кокетни магазинчета, арт галерии, хотели и малки ресторантчета. Всичко е от камък и са се опитали максимално да запазят автентичността.Така се обикаля цялото градче. Но ние не знаехме колко време ни е нужно за да го обиколим и препускахме с пълна сила.
Нали все ме гони параноята, че ще закъснеем, започнах да нервнича и да искам да се връщаме. А тук се чувствах много добре. Хора спокойно се разхождаха, снимаха и радваха на атмосферата. Заслизахме надолу. Почти на бегом. За по-кратко време се смъкнахме и се оказа, че до автобуса сме стигнали 10 мин преди определеното време. Всичко горе бяхме видяли за 20 мин. Мноооого ми хареса. Тези малки стари градчета имат душа. И не можех да разбера как от туристическите фирми могат да те возят до тук и да те вкарват по някакви измислени фабрики, а да не споменават дори, че човек може да види и нещо друго в рамките на същото време. Нещо наистина струващо си.
Постепенно групата започна да се събира. Никой не си беше купил парфюм. Не им бяха харесали. А някои не бяха и влизали, а се бяха мотали наоколо. И като споделихме къде сме били доста хора казаха, че също са искали да се качат, но не знаели колко време ще им отнеме. Ние бяхме спечелили с нашата пъргавина. Това сме го отработили през годините. Не губим време и искаме да видим винаги максимално много неща. Това беше нашият бонус. Като се върнахме в София и гледах през гугъл къде сме били се оказа, че малко по-нагоре има екзотични градини с прекрасни кактуси и има чудна панорама към морето. Нищо. Пак бяхме видяли красотата на Ез, макар и бягайки.
Предстои ни познатият път до околностите на Милано. Последната ни вечер в Италия. Около хотела нямаше нищо интересно и с това нашият ден приключваше. Утре ни предстоеше разглеждане на Бергамо и полета за София.
Ден 7 – Бергамо
Последен ден от нашето пътуване. Бързо стигнахме до града и автобусът се заизкачва за да стигнем до историческата част на града – Горният град. Иначе за целта има форникюлар. Ние искахме да започнем нашата обиколка от външната част на крепостните стени. Гледката към Долният град си струва.
Закрачихме по уличките, които са павирани като паркет – тип „рибена кост“.
Не след дълго се оказахме на Пиаца Вечия – главният площад с Базиликата Санта Мария Маджоре. Тук видяхме хора от нашата група и те ни казаха, че са се качили на часовниковата кула. Това беше много хубава идея. От горе гледката щеше да е чудна. Първо поснимахме площада.
Влязохме в Катедралата Sant’ Alessandro. Това е Дуомото на Бергамо или главната църква. Вътре все едно си във френски дворец. Голяма пищност. И никой не ти забранява да снимаш.
После погледнахме и Базиликата. А в Параклиса Калеони е забранено правенето на снимки. Постоянно човек от църквата седи там и следи това да се спазва. А този параклис е шедьовър на ренесансовото изкуство. Но правилата трябва да се спазват.
Решихме, че е време да се качим на часовниковата кула – Torre Civica. Билетите са 3 евро и се ползва асансьор. Скоро бяхме горе и се радвахме на гледката, която се откри пред нас.
С две думи бих казала, че Бергамо е много красив и интересен град. Тук ми беше по-приятно, отколкото в Милано. Историята се беше пропила във всичко.
Пак се впуснахме по павираните улички. В Италия сме. Пиците са навсякъде. Но ни изненада тази, с пържените картофи отгоре. Странна комбинация.
Това беше краят на нашето пътешествие. Отправяхме се към летището. Пак предстояха проверките и голямото чакане. Толково бързо мина тази една седмица! Уж всеки ден ни се струваше безкраен заради многото места, през които минавахме, вълненията и емоциите, които изпитвахме. Но времето излетя неусетно. Заехме местата си в самолета и този път нямаше никаква турбуленция.
Почти сме над София. Броени минути във въздуха. Всичко минава гладко и вече чакаме багажа. Следват бързи обаждания на роднините, че вече сме кацнали. След минути с таксито сме в капана на задръстванията на Цариградко шосе. Клаксони, ремонти, нерви. Ще ни трябва време да свикнем. На такава тишина бяхме предните дни!
Не знам дали някой може да не хареса Прованс. Аз се влюбих в него от първия път. Сега го видях в различен сезон и с друг облик. Чудесен е. А мирисът на лавандулата още е в сетивата ми. Преди няколко вечери, както си седим в хола, моят човек каза, че му мирише на лавандула. Магията още ни държи. Дано да се запази за по-дълго време.
Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел