Горещ юнски следобед в Палермо. Крием се в сянката на прочутото кръстовище,,Четирите кьошета“(Quattro Canti) и след като заобикаляме мраморния фонтан с голите фигури пред кметството се озоваваме на площад ,,Белини“.
Според картата отляво на палмата е бароковият храм Santa Maria dell’Ammiraglio, отдясно е арабско-норманския храм San Cataldo.
Под палмата обаче има надпис на руски , че вляво е православната църква ,,Св. Никола Мирликлийски“( San Nicola dei Greci ) или Марторана (La Martorana), т.е еклектичната постройка е църква 3 в 1!
Кампанилата или четириетажната камбанарията в романски стил стои неадекватно до северната барокова фасада на храма.
Под камбанарията е касата. Но ние казваме, че сме православни, а нас ни питат на руски :
Откуда?- Из Болгарии!-и така спестяваме по 6 евро за вход.
Вътре виждаме типична католическа църква украсена с пищни барокови стенописи.
На една от колоните забелязахме надписи на арабски с цитати от Корана. Откритите на тавана надписи с цитати от Евангилието на арабски ни подсказват за арабския произход на ктитора.
Поглеждаме надясно и откриваме мозайка с изображението на ктитора коленичал пред Богородица. Над главата му има надпис на гръцки:,, Молитвата на твоя раб адмирал Георги».
Георги се е надявал,че Богородица ще ходатайства пред Христос (в десния горен ъгъл) като извади документ(индулгенция), на който да пише:
«Дете мое давам ти Свято слово,Ти да сохраниш от бедствия Георгий, първия от архонтите, който издигна този Мой дом от основи;и му дай опущение на греховете, което само Ти можеш, Боже и имаш власт да извършиш».
Иконографията на мозайката е безусловно православна.
Ето откъде идва името на църквата ,,Адмиралска Санта Мария».
Много грехове е имал този Георги щом се сгърчил като скарида в нозете на Богородица.
Грешникът Георги е роден в Антиохия(Сирия) и е кръстен като православен грък.Той заминава заедно с баща си Михалис да служи на султана на Тунис. Но открадва един пленен кораб и избягва с него в християнска Сицилия, докато неговите господари се молят в петък на Алаха.
Веднага е приет на служба при норманският крал Рожер II.
През 1131г. той блокира Амалфи и пленява целият му флот…
Благодарение на тази гръмка победа получава нова арабска титла адмирал (ammiratus ammiratorum или емир на емирите), която по късно става общоприето морско звание.
През 1143 г. Георги основава православната адмиралска църква ,,Санта Мария“ в Палермо. През 1146г. завладява Триполи и установява сицилианската власт за постоянно в Северна Африка.
Но през 1147г. възгордялият се Георги атакува православна Византия и завзема Корфу, разграбва Атина и Тива. От Коринт ренегатът открадва мощите на св. Теодор. През 1148г. окончателно завладява Тунис, а на следващата година неуспешно обсажда Константинопол с 40 кораба. След като окончателно е загубил подкрепата на Богородица, той умира като истински морски разбойник-пират.Така, че спокойно можем да наречем основаната от него църква в Палермо пиратска вместо адмиралска. Съседният дворец на Георги Антиохийски бил превърнат по-късно в женски манастир.
Не можем да отминем и мозайката на неговият бос (кралят), разположена отсреща в южната част на бившия притвор.
Това е най-известната мозайка в Марторана на която Христос коронова Рожер II (Roger II de Hauteville, Ruggero II di Sicilia ).
Кралят е изобразен във византийски одежди в дълга далматика.Неговата корона има висулки от скъпоценни камъни съгласно константинополската мода. Над смирено наклонената му глава има надпис на гръцки:. Ρογεριωσ Ρεξ, или ,, Рожер крал».Тази иконография ни разкрива неговия характер и неговите възгледи. Рожер II е католик по рождение и възпитание, който по време на своето царстване постоянно е бил в конфликт с Константинопол, винаги се отнасял благожелателно към свойте православни поданници, като постоянно е покровителствал гръцките църкви и манастири ( до 20 на брой тогава).От сицилианските гърци той е приел византийското отношение към монархията като божествен институт, при която суверенът не е ограничен от земните закони а получава власта от бога и само на него му дава отчет за своето управление.
Днес в притвора на храма можем да видим как над главите си пърхат барокови ангелчета.
Наскоро реставрираните стенописи на Бореманс от 1717г. величаят св. Бенедикт. Това показва, че последно църквата е била част от съседния бенедиктински манастир, основан от сеньора Елоиза Марторана.
Frutta di Martorana. Това са най- известните сладки от бадемово брашно и марципан в Палермо. Една шепа от тези ,,марторани“ отнесох и аз на за своите близки, като сувенир от Сицилия.
Казват, че при посещението на папа Евгений IV, монахините му поднесли през зимата фруктиера пълна със сладки имитиращи изкусно плодове.
Е не издържал на изкушението папата и подписал булата с която приписал църквата към манастира през 1435г. От тогава се е запазило и второто име на църквата- Марторана, а византийските мозайки били замазани с нови стенописи и богослужението започнало да се води на латински.
През 1935г. Бенито Мусолини връща църквата на православната общност в Палермо състояща се от албанци и гърци, като запазил върховенството на папата да назначава архиепископа й.Този лицемерен ход на фашисткия диктатор, обаче не му донесъл успех във войните с православните Албания, Гърция и Етиопия.
През 1943г. американците бомбандират Палермо и разрушават съседния женски бенедиктински манастир и православната църква ,, Св. Никола“.
Но Богородица е хвърлила своя свещен покров над своята любима църква и тя оцелява под нейната протекция до днес.
Оцелялата икона на св. Никола от XIVвек е пренесена в Марторана.
Мазилката в Марторана се напуква и под нея се показват красивите византийски мозайки.
Тогава тя е обявена за катедрална църква на православните униати под името ,,Св.НиколаГръцки“ като литургията се води съгласно византийския канон.
Планът на Марторана в историческо развитие. В зелено е «адмиралското ядро» от XII век, в синьо — пристройката от 1588 года, и жълто — пристройката от XVII век.
Ако се абстрахираме от пристройките остава адмиралското ядро.
Кулата е построена по- късно в романски стил характерен за завърналите се кръстосците от Йерусалим. Кулата (еретична моя мисъл) може да е свързана със съседната постройка- църквата Сан Каталдо. Затова любопитни надникваме зад завесата над входа. Но там наследниците на рицарите от Йерусалим не са любезни към православните и ни искат още 2 евро.
Все пак виждаме, че вътре няма никакви византийски мозайки и затова не влизаме.
Затова си правим снимка за спомен пред Сан Каталдо, построена през XII век от друг адмирал Майоне ди Бари.
Накрая удари адмиралският час (дванайсет часа) – време е да пием водка! :)
2. Наследството на пирата Георги Антиохийски
През юли 2015г. ЮНЕСКО обяви Марторана за част от световното културно наследство.
Ние се радваме,че успяхме да изпреварим г-жа Бокова :).
Затова нека обърнем повече внимание на това съкровище -византийските мозайки, което ни е завещал пиратът Георги Антиохийски.
Пристъпваме напред и в полумрака над нас блясват златните византийски мозайки, които ни заслепяват със своята красота.
Пред олтара вляво е иконата на св. Николай Мирликлийски а вдясно на Богородица пред които се прекръстваме. Над главите ни е мозайката ,,Благовещение“.
За съжаление православният иконостас го няма, а абсидата зад него е издънена и зад него е издигната пищна барока капела с олтарната икона ,,Възнесението на Дева Мария“ на Виченцо да Павиа от 1533г.
Тъй като църквата е била посветена на Богородица, можем да приемем,че в главната абсида е била изобразена именно Тя (с Младенеца на ръце в позата ,,оранта“).
Веднага след бароковите стенописи ни посреща сцената ,,Рождество Христово“.
В купола на Марторана е Христос Пантократор заедно с архангелите.
Вседържителят е обкръжен от четирима архангела- Михаил, Гаврил, Рафаил и Уриил. В края на медальона върви цитат на гръцки от Евангилието:
,, Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12;СИ)
Симетрията на мозайките спрямо главния купол в северната и южна част на Марторана е забележителна.
В абсидата на северната част е св. Йоаким.
На свода вляво е двойката апостоли Тома и Филип, а вдясно са апостолите Петър и Андрей…
Апостол Тома.
В абсидата на южната част е св. Анна.Тя е точно срещу съпруга си св. Йоаким.Т.е всичко започва от родителите на Богородица.
На свода вляво е двойката апостоли Павел и Яков, а в вдясно са апостолите Симон Зилот и Вартоломей.
Насреща са безсребърниците Кир, Ермолай (в медальона) и Йоан.
В мозайката ,, Успение» Богородица е изобразена два пъти: Нейното тяло лежи на смъртния одър, а душата й във вид на повито пеленаче се намира в ръцете на Христос, който го предава на ангелите. Одърът е обкръжен от апостолите и учениците.Един от тях очевидно Йоан Богослов се навел към гърдите на Мария . На преден план са Петър(вляво) и Павел вдясно.Така двете мозайки ,,Рождество» и ,,Успение» са тясно свързани композиционно.
Пиратът- адмирал Георги Антиохийски ни е оставил още един подобен храм в арабо-нормански стил изграден на южния бряг на Сицилия в Mazara del Vallo.
Адмиралтейският мост (Ponte dell Ammiraglio) на река Орето също е посроен от Георги Антиохийски. През май 1860г. тук дебаркират хилядата гарибалтийци включително и няколко луди български глави, като капитан Петко Войвода. Вечна им слава!
Писа грешникът Цветан Плевенский, Антимов ден, 2015.
снимки: Цветан Димитров
Литература:
1.Charles D. Stanton, Norman naval operation in Mediterranean.
2.Патриция Фаббри, Искусство и история Палермо и Монреале, Бонечи.