Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Припомням ви пътеписa на Росица Недялкова, илюстриран с красиви снимки, от 2010г., за това как празнуват в Шотландия. В поредица от дни, до Коледа, ще ви припомням някои от най-интересните пътеписи, свързани с празника.
***
Обичам новите места, странните гледки и различните хора, но мразя да пътувам. Това пътуване обаче, за което ще ви разкажа, ми хареса.
Идеята беше да прекараме Коледните празници в Шотландия. И друг път бях посещавала тези места, така че – нищо ново. Предизвикателството беше да отидем до там не със самолет, както правехме друг път, а с кола. За някой, който е виждал само дупките по родните ни улици, особено засипани с еднометров сняг и тук – там почистените части по магистралите, блестящи от лед, сигурно сме изглеждали безразсъдни. И на мен ми се струваше така.

България ни изпрати с еднометрови преспи и обичайната бъркотия от „изненадващо” падналия сняг. Една граница, 10-20 минути и преминахме от България и Европейския съюз в нашата съседка Сърбия. Хората там нито са много по-различни от нас, нито живеят по-добре.

Белград изглежда точно както изглежда един доооста голям български град, заедно със задръстванията по улиците и грозните високи постройки. Тук – там още имаше дупки по сградите – следи от бомбандировките през последната им война през 1999 г. Бях чела, че щетите са нанесени от НАТО. На местните хора обаче тези следи от недалечното минало като че ли не им правеха впечатление. Дупките от куршуми си стояха по стените, а зад тях хората вероятно си гледаха телевизия спокойно излегнати по диваните. Какво да се прави, животът продължава, трябва да се живее!

Преминахме през Сърбия доста бързо и навлязохме без никакви проблеми в Хърватия. Веднъж ако влезеш в една от държавите от бивша Югославия, прехвърлянето на границата към друга такава страна е доста лесно. Нищо особено нямаше и тук – същите хора, същите нрави. Поне привидно.

Най-накрая, след цял ден пътуване, решихме да спрем в Словения. Вече крайно уморени, едва се довлякохме до едно хотелче в градчето Ново место. Не видяхме много от града вечерта, но отделихме 2 часа за разходка на другата сутрин.

Ново место

Мястото се оказа невероятно красиво и пропито с неповторима атмосфера. Градът е разположен на извивката на река Крка. Изградени са много мостове през реката, от които се разкрива гледка на надничащи в кристалната вода къщи, обградени с дървета. Завидях на хората, живеещи в тях – не всеки може да мине в задния си двор, а от там да се качи на лодка и да се разходи в реката! Или просто да се наслади на спокойно плаващите там птици…

Ново место

Разделихме се с Ново место, а скоро и със Словения и преминахме нататък. Какво следваше? Отново дълъг път, сега през Австрия.

Австрия

Минахме през нея за по-малко от ден и ето ни в Германия. Бях много въодушевена, че ще я видя и усетя. За съжаление изглеждаше, че тя крие добре тайните си от пътуващите като нас. Карахме 2 дена по безупречната магистрала, на която няма ограничение за скоростта. Но всичко, което видяхме бе няколко крайпътни ресторантчета, мотели и бензиностанции и полетата между тях.
Продължение »