Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Ще започна с предупреждението, че долните редове не са подходящи за любителите на нашенския тип бира, налята от пластмасова бутилка във водна чаша. Ще разочаровам и любителите на пътеписи с дълги описания на забележителности.
На останалите мога да кажа само „Наздраве!”
И не на последно място, ще опиша по-долното не като пътепис, а като бирепис.

Така, най-после се озовахме в Белгия, бленуваното бирено кътче, известно с най-разнообразната като технологии и вкусове бира, държава превърнала консумирането на живителната течност в изкуство. Предварителната подготовка включваше дълго ровене в мрежата, а и препрочитане за кой ли път на „Езикът за бирата” на големия познавач Любомир Фотев /шапки – долу!/.

Едно уточнение – повечето марки там са познати още от Средновековието. В Белгия съществуват приблизително 125 бирени фабрики, като те са класифицират от международни гиганти до малки пивоварни, произвеждащи ограничено количество бира. В Европа само Германия,Франция и Великобритания имат повече пивоварни. Да не забравяме, че тази държава е почти 4 пъти по-малка от нашата, но с 11 милионно население.
Белгийските пивоварни произвеждат около 800 вида стандартни бири.
Стига ви толкова!

Първа спирка – Брюксел, естествено. Градът е голям, доста по-голям от очакваното и прочетеното. Малко ми прилича на ошмулен, недоизкусурен и доста по-мръсничък Париж, но и видимо с по-малки претенции от по-известния си роднина. На нас ни хареса все пак, особено централната част. Grande Place е много красив. Забележителностите не са толкова много и се обикалят пешком лесно. Особено за немузейни туристи като нас. Малките пикльо и пикла са наистина много малки, като идеята за клекналата девойка ни дойде малко в повече. Прословутият Атомиум е доста впечатляващ, особено с датата си на „производство” – 1958г. И е много по-голям от това как изглежда на снимки по принцип.

Паркът Mini Europe до него е много добре направен, като не може да не бъдем горди с прекрасното умалено копие на Рилския манастир.

Нещо различно – Музеят на музикалните инструменти. Много впечатляващо място. На няколко етажа са събрани над 1000 инструмента от различни епохи от всички краища на света. Ходиш си с онези подобни на слушалки на телефон музейни електронни га/й/дове, доближаваш дадения инструмент и в ухото ти зазвучава музика, изпълнена на него. Има дори и родопска гайда. Музеят си заслужава, определено. За първи път разгледах отблизо истински Hammond от 30-те.

Европейските институции са разположени в красиви модерни сгради, особено тази на Европейския парламент.

Първа спирка – известният бирен бар Moeder Lambic Fontainas. Рекламата отпред подсказваше, че наличността на наливни бири е огромен – цели 46 вида. Повтарям – наливни! Обърнете внимание на броят на крановете на снимката. Първият досег с еликсира белгийски беше повече от впечатляващ. Неизвестни заглавия, но пък колко вкусни. Тематични бири, тематична музика, джаз естествено.

За неосведомените до този момент – всяка белгийска бира си има собствен вид чаша, различна по форма, големина, диаметър на гърлото и т.н. Най-странна е тази на страхотния Kwak, която ще ви покажа по-долу.
Продължение »