Ще започна с предупреждението, че долните редове не са подходящи за любителите на нашенския тип бира, налята от пластмасова бутилка във водна чаша. Ще разочаровам и любителите на пътеписи с дълги описания на забележителности.
На останалите мога да кажа само „Наздраве!”
И не на последно място, ще опиша по-долното не като пътепис, а като бирепис.
Така, най-после се озовахме в Белгия, бленуваното бирено кътче, известно с най-разнообразната като технологии и вкусове бира, държава превърнала консумирането на живителната течност в изкуство. Предварителната подготовка включваше дълго ровене в мрежата, а и препрочитане за кой ли път на „Езикът за бирата” на големия познавач Любомир Фотев /шапки – долу!/.
Едно уточнение – повечето марки там са познати още от Средновековието. В Белгия съществуват приблизително 125 бирени фабрики, като те са класифицират от международни гиганти до малки пивоварни, произвеждащи ограничено количество бира. В Европа само Германия,Франция и Великобритания имат повече пивоварни. Да не забравяме, че тази държава е почти 4 пъти по-малка от нашата, но с 11 милионно население.
Белгийските пивоварни произвеждат около 800 вида стандартни бири.
Стига ви толкова!
Първа спирка – Брюксел, естествено. Градът е голям, доста по-голям от очакваното и прочетеното. Малко ми прилича на ошмулен, недоизкусурен и доста по-мръсничък Париж, но и видимо с по-малки претенции от по-известния си роднина. На нас ни хареса все пак, особено централната част. Grande Place е много красив. Забележителностите не са толкова много и се обикалят пешком лесно. Особено за немузейни туристи като нас. Малките пикльо и пикла са наистина много малки, като идеята за клекналата девойка ни дойде малко в повече. Прословутият Атомиум е доста впечатляващ, особено с датата си на „производство” – 1958г. И е много по-голям от това как изглежда на снимки по принцип.
Паркът Mini Europe до него е много добре направен, като не може да не бъдем горди с прекрасното умалено копие на Рилския манастир.
Нещо различно – Музеят на музикалните инструменти. Много впечатляващо място. На няколко етажа са събрани над 1000 инструмента от различни епохи от всички краища на света. Ходиш си с онези подобни на слушалки на телефон музейни електронни га/й/дове, доближаваш дадения инструмент и в ухото ти зазвучава музика, изпълнена на него. Има дори и родопска гайда. Музеят си заслужава, определено. За първи път разгледах отблизо истински Hammond от 30-те.
Европейските институции са разположени в красиви модерни сгради, особено тази на Европейския парламент.
Първа спирка – известният бирен бар Moeder Lambic Fontainas. Рекламата отпред подсказваше, че наличността на наливни бири е огромен – цели 46 вида. Повтарям – наливни! Обърнете внимание на броят на крановете на снимката. Първият досег с еликсира белгийски беше повече от впечатляващ. Неизвестни заглавия, но пък колко вкусни. Тематични бири, тематична музика, джаз естествено.
За неосведомените до този момент – всяка белгийска бира си има собствен вид чаша, различна по форма, големина, диаметър на гърлото и т.н. Най-странна е тази на страхотния Kwak, която ще ви покажа по-долу.
Тук е мястото да кажа, че като все още само любители, засега предпочитаме наливната пред бутилираната бира, с ясното съзнание, че много от бутилките носят по-добър вкус, поради последващата реферментация в тях.
Побързахме да намерим една от запазените през годините истински бирени атракции в Брюксел – очарователният Cantillon, както го описва г-н Фотев. Това е сравнително малка пивоварна, която произвежда спонтанно ферментирала бира. Сигурен съм, че много от вас все още не знаят какво е това. Ами много просто, при варенето не се добавя мая, а се оставя на открито да ферментира. В Брюксел и околностите единствено живее някакъв вид бактерия, под въздействието на която бирата ферментира. Това прави прилагането на този способ където и да е другаде невъзможно. Уникално, нали?! Оставя се за две денонощия в открити басейни под покрива и след това се налива в бурета. Процедурата е абсолютно идентична с тази на направата на вино. Това е т.нар. бира Lambic, отлежала около година. Когато този млад Ламбик се смеси с друг – отлежал три години , се получава т.нар. тип Gueze /Гьоз/.
Там се прави още един интересен вид – Kriek /Крийк/, който по външен вид наподобява вино – розе. Това чудо се получава след смесване на основния, базов Ламбик с истински вишни, с които отлежава в бурето. Вкусът е страхотен, опасявах се, че това ще е много сладка, плодова бира, но се оказа, че не е така. Вишните придават на тази бира един много свеж, различен вкус. Изобщо Cantillon си е много приятно бирено преживяване.
Срещу онзи безсрамен младеж – Манекена има също много култова кръчма с лесното за произнасяне име – Le Poechenellekelder. Там най-накрая опитахме и вездесъщата Orval, една от седемте трапистки бири, най-прекрасни на света. И честно казано, лекичко сме разочаровани, просто една страхотна белгийска бира. Може би все още ни е рано за нея. Пак джаз, пак непринудена обстановка. Сами вижте!
Друго емблематично място разбира се е Delirium café, точно до малката пикла. Това е мястото, което според Гинес предлага над 2500 бири от цял свят. Луда работа! Към момента се предлагаха около 30 вида наливна, бутилките не съм броил.
Там пихме наливна може би най-любимата – La Chouffe Houblon. Първото впечатление е, че е горчива, но такава горчивина, съвсем нехарактерна за една бира, т.е. небирена горчивина. Изпълва сензорите ти с всякакви усещания, които те държат дълго време след това. Прекрасна е, по белгийски различна. Трудно е да се опише вкуса на този еликсир.
Обърнете внимание на процентите алкохол!
Опитахме също и друга трапистка – Chimay. Приказна!
Трети ден – Брюж. Толкова бяхме слушали и чели за красотите на белгийската Венеция, че нямахме търпение да го видим. На час влаков път от столицата, Брюж ни посрещна именно такъв, какъвто очаквахме, малък, топъл и уютен. С канали, островърхи фламандски къщи и високи катедрали. С малки магазинчета и ресторантчета. Романтика. През последните n-стотин години там нищо не е пипано или променяно. И нито една френска дума. Изобщо забравете да се разберете на френски с някого извън Брюксел в северна посока. Всички там се определят като dutch, карат велосипеди и това е. Само не са толкова високи и поголовно руси като истинските холандци.
Разходка с лодка по каналите – част от задължителната програма.
Ако можеше само сенките да се заснемат…
Някой ще каже „И тук я има”. Нищо подобно, тези модели на добре познатата ни Leffe са съвсем различни. Пейка, канал, слънце, Leffe, какво му трябва повече на човек?!
В Брюж има и една много интересна фамилна пивоварна – De Halve Maan – Половин луна, чиито бири са носители на редица световни награди.
Четвърти ден, следва Гент. Пак канали, пак високи катедрали, пак холандски/фламандски привкус. Много е приятно и спокойно и за няколко часа може да се обиколи.
От там – право в Антверпен – градът на диамантите. Изненада – отново един час път. Изобщо всички разстояния в Белгия са все по един час. Много удобно. Антверпен, след като си е съперничил с Брюж кой е по-по-най през вековете и се е преборил, големи мускули е направил. Голям град, личи си още на гарата. Каква гара само, една от най-красивите по света. И отново – прекрасен център – Grote Markt, високи катедрали – произведения на изкуството, тесни калдъръмени улички.
И един страхотен bier pub – Gollem. Както се казва голям е тоз Gollem! Част от верига заведения за бира, в Амстердам също има такова, също е много хубаво. Младежът на бара беше много любезен да предлага все интересни предложения от мнооогото кранове пред него, до момента, в който чу „Може ли сметката” на френски. „Ама как, вие ми говорите на френски, аз съм дъч”, нескрито се възмути той. Ау, ужас ви казвам! Май навсякъде хората имат навик да се делят по разни признаци. Там опитахме и KWAK, за който споменах в началото. Вижте само как изглежда чашата – колба, а бирата е повече от прекрасна.
След KWAK-а гордо стои още един трапист, посетил малко по-късно вкусовите ми рецептори.
И както се казва, преядохме с луканката – сами вижте: още един трапист, в компанията на любимата La Chouffe Houblon.
И още, младежът – дъч гледаше с удивление как се наслаждваме на всяка глътка, то не беше „мммм”, то не беше „сууупер”, то не беше „перфектно”…
А след толкова бира красивият нощен Брюксел изглежда още по-красиво нощен:
Последен ден. Решението бе – Ротердам, час и половина с влак. Две смени на влакове. Е такава организация на разписанията имат, както се казва – конграчулейшънс г-н Б…,пардон, господа белгийски и холандски жепейци. Разликата между белгийските и дъчските железници е, че във вторите има безплатен интернет. Навсякъде!
След нидерландската ни обиколка през пролетта, имахме вече изградено особено положително мнение за ниската земя. Ротердам обаче е друга…бира. В никакъв случай по-лоша, само по-различна. В края на онази отвратителна война в средата на ХХ век, този град е бил напълно сринат със земята. Това е допринесло за издигането му в съвсем различна за тези ширини визия, а именно в супер модерна. Наистина рядко се виждат в Европа толкова модерни сгради накуп. Но всичко е толкова подредено и изпипано както в останалата част на страната. Пак онези малки павенца по улиците, тук дори пешеходните пътеки и осевите линии на улиците са от бели павенца, които никога навярно няма да се изтъркат. Подредена работа. И велосипеди, мнооого велосипеди. Доста по нови и модерни в сравнение с Амстердам. Велоалеите са сигурно доста повече от улиците, а и ППС-тата по тях са в пъти повече от МПС-тата по улиците. Единственото задръстване, което се виждаше с просто око беше именно на велокръстовище. Мечта! Дори една велосипедираща дама беше поставила бебето си на бебешко легълце , поставено на задния багажник на дамски велосипед. Луди хора!
И там забележителности особено няма, но какво по хубаво от еднодневна разходка из подредения Ротердам. Имат си кула, почти 200м висока, на която качването е задължително за туриста. Гледката отгоре е наистина впечатляваща. Вижда се колко огромно е най-голямото европейско пристанище, изпреварено наскоро от Шанхай и Сингапур в световна надпревара. Мостът Еразмус, който също е една от забележителностите се вижда много добре от кулата.
Да не забравя и кубичните къщи, които са наистина супер странни архитектурни чеда.
А най-добре всичко се получи, когато попаднахме случайно в кръчма с поне 10 вида наливни белгийски. Знаете какви. Точно в часа, в който всички са излезли от работа и са се отбили за по една. Кой каза две? В 17.30 много, много хора си пиеха вече after work биричка.
Вместо финал ще кажа само едно повторно и по-силно „Наздраве!”
Автор: Даниел Иванов
Снимки: Даниел Иванов
2 Коментари
Супер разказ г-н Иванов! Весела коледа и наздраве!
Страхотен пътепис. Веднага ми се доходи в Белгия. Уникални снимки.