Отново в Куала Лумпур – 17-18 март 2013 г.
Самолетът на Air Asia излетя от пистата на Yogyakarta Adisucipto Airport точно по разписание в 14 часа на 17 март 2013 год. и се разделихме с необикновената красота и екзотика на остров Ява. Отново ни очакваше не по-малко екзотичния и красив Куала Лумпур.
Качвайки се на самолета с малката чанта в ръка си помислихме, че сигурно за пръв и последен път ни се случва да летим от една държава до друга на другия край на света и сме само с една малка чанта.
Наистина страхотно се чувстваш, гледайки другите пътници, прегърбени и изкривени от бутането, тегленето, мъкненето, да не използвам още глаголи, описващи мъката, изписана по лицата на хората с огромните им куфари.
Още по-добре се чувстваш, минавайки през митническите проверки, които в 21 век са най-неприятната част от едно пътуване.
За охраната по летищата всеки пътник е потенциален терорист, поне така се чете в очите им, които те гледат толкова строго, че самият ти започваш да се съмняваш дали не си направил нещо незаконно. Все се питам, не може ли да се усмихват тези хора, а са все едни такива намусени и строги.
Но без багаж по-бързо се измъкваш от контрола им. Не чакаш и чекиран багаж, където единствената мисъл, стоейки до бавно движещата се лента е:
Ще се появи ли куфара ми?
И ако се появи в какъв вид ще е?
Цял?
Цял, но отворен?
Цял, но без дългата дръжка?
Счупен?
Абе грижат се летищата да не си никога спокоен, а тръпнещ в очакване на неприятната изненада.
След няколко часа се появиха и очертанията на Малайзия. Време бе отново да се потопим в магията на КЛ.
Кацнахме навреме на LCCT International Airport и минахме за минути паспортната проверка.
Бързо купихме от безмитния магазин две бутилки мартини за Мая на цена пет пъти по-ниска от цената, на която тя би ги купила от Куала Лумпур и се качихме на автобуса за KL Sentral. Тъй като само преди ден бяхме преминали вече по същия маршрут се чувствахме едва ли не като местните жители. Знаехме кое къде е и не се бавихме никъде. Кацнахме в 17,30 на летището, а в 19,30 вече бяхме слезли от метрото, пропътували една спирка от KL Sentral и застанали пред хотела ни.
Новият ни хотел се казваше Geo Hotel KL.
Избрали го бяхме основно заради местоположението му. Наистина отлично. Макар че човек първоначално леко се двоуми дали да го резервира, защото е на границата на Китайския квартал и там хотелите не са от най-предпочитаните. Но това е само на пръв поглед. Хотелът е нов, много чист и напълно отговаря на категорията си 4 звезди.
Но се връщам пак на местоположението му, защото за нас то бе от първостепенно значение. За да можем максимално да пестим от времето си, което ни беше съвсем кът. Докато при първия ни престой, преди полета до Ява се настанихме в хотел, спирка на Aeroline Bus и в близост до кулите близнаци, сега погледа ни бе насочен към другата част на столицата с останалите забележителности.
Важно бе за нас, че от едната страна на хотела се намира спирката на метрото Pasar Ceni, от която имате достъп до целия град и най-вече до Централната гара, от която пътувахме до летището. Продължавате от спирката на метрото още стотина метра и се озовавате на другата спирка на градския транспорт. Гарата, от която щяхме на другата сутрин да хванем влака за Бату Кейвс. Тръгвате в обратната посока на метрото и гарата и след 50 метра сте пред две от най-посещаваните места в града. Central Market- раят на сувенирите в Куала Лумпур и една от най-известните улици на Малайзийската столица. Petaling Street – раят на репликите на световните брандове. Продължавате в същата посока още около 700-800 метра и попадате в Златния триъгълник!
Настанихме се в хотела и платихме с карта резервацията. Това бе единствения хотел, който бяхме запазили през Букинг. И той бе с опция за плащане на място в хотела. Когато ни блокираха сума от картата за депозит съжалихме, че не бяхме успели да обменим пари на връщане от Ява, за да платим в брой и да не чакаме после с месеци освобождаването на депозита за стаята. В интерес на истината опасенията ни се оказаха напразни. Хотелът бе изключително точен и коректен, и сумата за депозита бе разблокирана само няколко дни след напускането ни.
Взехме бърз душ за освежаване след дългия ден, който започна в 5 сутринта на 2500 км. от Куала Лумпур и се качихме отново на метрото към централната част на столицата. Разходихме се на спокойствие, минахме през Дафи да си приберем куфарите и в 23 часа вече бяхме в леглата готови за сън след тези шеметни 24 часа препускане по света.
Рано на другата сутрин се измъкнахме от хотела. Пихме кафе и закусихме набързо. Купихме банани и се отправихме към гарата, от която тръгват влаковете за пещерите Бату Кейвс. Тя е също до хотела. Но не е спирката Pasar Ceni, а спирка Kuala Lumpur. Влакът за Бату Кейвс е по линията Sentul- Port Klang. Тази линия е една от най-дългите линии в столицата и свързва центъра на града и гарата с крайните квартали.
Бату Кейвс е последната спирка на влака. Цената на билета в едната посока е 2 MYR.
Станция Kuala Lumpur пред хотела ни
Ако пътувате не от станцията, на която ние се качихме, а от предишната- KL Sentral, пътуването Ви ще продължи половин час и влакът спира на 8 гари. Имайки предвид огромните задръствания в града може да се каже, че с влака ще пристигнете много по-бързо до пещерите. За финансовата страна не говорим, защото тя е несравнима. От едната страна левчето за влака, а от другата финансовата неизвестност от страна на таксиметровите шофьори.
Почакахме около десетина минути влака, качихме се в полупразните вагони и скоро пристигнахме на последната гара- пещерите ни очакваха.
Излязохме от гарата, не забравяйки да проверим разписанието на влаковете, за да не чакаме и губим време на връщане и се озовахме под парещите лъчи на слънцето. Разбира се не пропуснахме да си направим снимки пред статуята на бог Хануман, която бе до самия изход на гарата. В Индийската митология бог Хануман е богът маймуна, символ на предаността. В този случай Хануман бе пазител на хълма с пещерите.
Статуята бог Хануман до гарата
И веднага след първата ни среща с най-известния им бог, бяхме наобиколени от любопитните местни обитатели на хълма- маймунките. Те така мило ни гледаха в ръцете, че просто не можах да се удържа и извадих няколко банана.
Добре, че от супер маркета 7eleven предвидливо бяхме накупили банани за маймуните на нормални цени. Защото пред пещерите те се продаваха поне три пъти по-скъпо заради туристическия наплив.
Нахранихме маймунките и се отправихме към пещерите, които са на около 500 метра от гарата.
Batu Caves /Бату Пещерите/ e комплекс от 3 големи пещери и няколко по-малки, който се намира на 13 километра северно от Куала Лумпур в областта Гомбак, краен квартал на столицата. Носи името на река Бату, която тече покрай хълма. Batu Caves е и името на близкото село.
Пещерите са един от най-популярните индуски храмове извън Индия, посветени на бог Муруган. Бату Кейвс според учените са на около 400 милиона години.
Най-голямата е с височина от около сто метра. В някои от пещерите на таваните има отвори, пропускащи дневна светлина, която озарява красивите олтари и скулптури, разположени в тях.
Temple Cave- главната пещера на Batu Caves
Преди да влезете в главната пещера, наречена Temple Cave /Храма/ или Cathedral Cave /Катедралата/, заради помещаващите се в нея няколко индуски храма,
Temple Cave- главната пещера на Batu Caves
ще трябва да изкачите 272 стъпала,
съпроводени от десетки маймуни от породата Макак, които се мотаят наоколо.
Ако Ви притеснява тяхното присъствие се движете най-вдясно по стълбите.
Маймуните живеят в скалите и дърветата отляво на пещерата.
И обикновено обикалят в лявата и централна част на стълбите.
Маймунките очакват от Вас храна и напитки затова, че ако не им дадете, а носите такива, нищо чудно те сами да си ги вземат от ръцете Ви и да бъдат малко по-агресивни отколкото Вие очаквате.
Преди да се изкачите до Temple Cave обаче ще се полюбувате на прекрасни гледки от площадчето, на което освен, че има хиляди гълъби
се извисява и величествената позлатена статуя на бог Murugan. Статуята е висока 42,7 метра и е най-голямата статуя в света на този бог. Тя е пренесена тук от Тайланд през 2005 г и струва 24 милиона рупии. Изработена е от 1550 куб. метра бетон, 250 тона стомана и 300 литра златна боя.
Изкачихме се по стъпалата без много да бързаме, защото почти на всяка стъпка спирахме. Забавлявахме се с изпълненията на маймуните, които постоянно подскачаха нагоре надолу покрай нас. А когато изкачихме и последното 272-о стъпало, се обърнахме и пред погледите ни се откри невероято красива гледка към Куала Лумпур.
поглед от Batu Caves към Куала Лумпур
Разходихме се из пещерата, надникнахме около малките индийски храмчета в нея, излязохме от другата и страна, където продължаваше маймунското царство и след около час напуснахме една от най-големите забележителности на Малайзийската столица.
Качихме се обратно на влака за Китайския квартал и около 11,30 часа вече бяхме стъпили отново в началото на Петалинг Стрийт. Като преди това успяхме дори да минем през хотела и да се преоблечем. След като бяхме пътешествали из пещерите с маймуни, прилепи и какви ли не мръсотии не можеше да се разхождаме със същите дрехи и в градските забележителности. Още повече, че щяхме да бъдем и с две елегантни дами. Ето колко важно и полезно бе доброто местоположение на хотела. В близост до транспортните връзки. При всичките ни пътувания това бе и основния критерий за изборите на хотел. Но сега бе време за покупки на сувенири.
Приключението, наречено пазаруване в Централ маркет и Петалинг стрийт по нищо не се отличава от пазаруването в подобните пазари на Изток. Най-важното, което трябва да знае човек е да може да се пазари. Ако умее да прави това изкусно, то тогава цените ще се намалят със 100,200,300 и т.н. проценти. Така ще можеш да си купиш Ролекс вместо за 300 за 100 долара.
И след като вече многократно бяхме правили това упражнение в Турция, Египет и Тунис не ни беше трудно да го направим и още по на изток- в Малайзия.
Не се бавихме много, тъй като времето напредваше, а в 12,30 имахме среща с Мая.
Втората голяма забележителност на Малайзийската столица след Кулите близнаци бе Телевизионната кула на Куала Лумпур – KL Tower. Качихме се след като се срещнахме с нея на един безплатен шатъл бус и се отправихме към Кулата. Абе друго си е да имаш за гид един професионален екскурзовод като Мая. Винаги може да ти покаже неща, които няма как да узнаеш дори от интернет.
KL Tower е седмата най-висока Тв кула в света. По-високи от нея са кулите в Токио, Шанхай, Торонто Канада, Останкино в Москва и още две по-малко известни кули в Китай и Иран.
Тя е висока 421 метра и е открита официално през 1996 година.
Разделена е на 5 основни части. Има три партерни етажа, след това са офисите на администрацията, магазини за сувенири и 145 метров пешеходен център с каскадни басейни. Самата кула включва 22 етажа. А на върха на кулата има платформа за наблюдение и въртящ се на 360 градуса ресторант.
Не се качвахме на върха и, защото вече видяхме града от по-високите Кули близнаци. Но успяхме да разгледаме района около нея. Дори погледахме и традиционен Малаизийски танцов спектакъл, който се изнасяше във фоайето на кулата. Не пропуснахме разбира се и задължителните фото паузи.
След посещението ни на KL Tower се отправихме към жилището на Мая, за да отдъхнем за малко по средата на изморителния ден и да се подкрепим в жегата с глътка ледено мартини. Така де, как иначе да разбере човек, че е в отпуска и се забавлява.
Жилището на Мая се оказа на много хубаво място в центъра, в близост до всички основни забележителности, в нова модерна сграда в добър жилищен район.
И двете жилища, в които бяхме при престоя си в Куала Лумпур, апартаментите на Дафи и Мая бяха доста над средните стандарти за жилища в България.
Човек съвсем искрено и приятелски можеше да им завиди, сравнявайки сградите в София и сградите в Куала Лумпур. Сравнението за съжаление не беше в наша полза.
От терасата на хола на Мая се откриваше прекрасна панорама към Кулите близнаци.
Така че успяхме още веднъж да им се полюбуваме.
След близо час почивка се отправихме към поредната разходка из града.
Време бе да се запознаем със Златния триъгълник, преди отново да се понесем към магазините по Букит Бинтанг и шопинг терапията, която могат да си устроят три красиви и модерни жени!
Златният триъгълник всъщност са три отделни забележителности- Кралският дворец, джамията Маджит Ямек и Площада на Независимостта.
Ние отделихме най-голямо внимание на Dataran Merdeka /Площада на Независимостта/. На площада има много сгради с историческо значение за Малайзия.
Първата, която посетихме бе Градската галерия на Куала Лумпур.
Признавам си, че ако не ни водеше Мая никога не бихме я посетили. Но благодарение на нейната изтънченост и любов към изкуството и културата бяхме в една галерия, която наистина много ни хареса. Благодарим ти, Мая!
Пред градската галерия на Площада на Независимостта
Тя не е традиционната галерия с произведения на изобразителното изкуство.
А прилича повече на исторически музей. С фотоси можеш да проследиш историята на града и да видиш как е изглеждал той в миналото. Нищо общо с модерната съвременна архитектура на големия мегаполис.
Куала Лумпур преди повече от 150 години
Можеш да се полюбуваш в градската галерия и на макети на най-големите забележителности в съвременен Куала Лумпур.
Успяхме да се насладим и на мулти медийна презентация на центъра на града с един огромен по мащабите си проект в специална зала.
красотата на града през 21 век
Преди да влезем в галерията грееше ярко слънце, а като излязохме след около час гъсти облаци покриваха небето. И изведнъж се изсипа топъл тропически, проливен дъжд. Добре, че Мая като истинска жителка на Куала Лумпур беше наясно с капризите на времето и в чантата си имаше чадър.
За наша радост облаците скоро се разкараха някъде по-надалеч и дъждът спря.
Останаха обаче облачните снимки от другата голяма забележителност на площада- пилона с националния флаг на Малайзия.
Пилонът с националния флаг на Малайзия
Той се намира в южния край на площада. 95 метровия пилон е един от най-високите в света. Излишно е да казвам, че най-високия /с няколко метра повече/ пилон е в Дубай.
В близост е и старата гара Kuala Lumpur, която все още е действаща, макар през 2001 година голяма част от нея е прехвърлена към новата модерна KL Sentral.
Фонтанът на площада е следващия, пред който се спираме. Наистина е красив.
Фонтанът на Площада на Независимостта
А на заден фон на снимката освен високата KL Tower се забелязва част от най-внушителната сграда на Площада на Независимостта- Kompleks Sultan Abdul Samad, или накратко KPKK, Kuala Lumpur.
Той се намира в предната част на площада и впечатлява с внушителните си размери. Затова, че няма как да го подминете.
Една от най-внушителните сгради в целия град е построена в далечната 1897 година. В нея през годините са се помещавали някои от държавните институции като Държавният Секретариат, Върховният съд, министерства. В нея и сега се помещава Министерството на наследството, културата и изкуството.
Kompleks Sultan Abdul Samad - KPKK
Разходката ни по площада приключи и се насочихме към спирката на метрото, за да отидем до Букит Бинтанг. Сега ще видите снимка и от едно историческо, и знаково място за Куала Лумпур.
Мястото, където се е родил града
Това е мястото, където е било поставено началото на Куала Лумпур като град преди повече от 150 години. В далечната 1850 година, от когато датират първите сведения за града, основан там, където се сливат двете реки на Куала Лумпур – Gombak и Klang.
А точно по средата на снимката, зад зеленото островче, разделящо реките, виждате минарето на Masjid Jamek, сгушено пред високите сгради. Това е една от най-старите джамии в града и съвсем естествено нейното място е в Златния триъгълник и историческия център на Малаизийската столица. В средата на мястото, където се срещат реките Gombak и Klang.
Старата джамия е открита през 1909 година и за наше най-голямо съжаление бе затворена за реставрация по време на посещението ни в града. Така че можехме да и се любуваме само отдалеч.
Останалата част от последния ни ден в Куала Лумпур може да бъде интересна само на жените читателки, защото включваше едно безкрайно надпрепускване в неизбродимите и сякаш безброй магазини в Букит Бинтанг.
Тази шопинг терапия приключи доста късно вечерта. И добре, че рано на другата сутрин трябваше да преминем добре познатия ни вече маршрут от Geo Hotel KL до KL Sentral и от там до LCCT International Airport KL за полета ни до Бали, за да има все пак някакъв край.
Тъй като полета ни с любимите Air Asia / и как да не са ни любими като за три дни летяхме три пъти с тях. И трите пъти те бяха просто перфектни/ бе в 9 часа, което означаваше, че към 7,30 най-късно трябваше да сме на летището.
Затова и от хотела тръгнахме в 5,30 с такси до гарата, макар шофьорите да се мусеха за краткото разстояние. От там в 6 часа вече бяхме качили куфарите в автобуса и се надявахме в ранното мартенско утро да няма задръствания по улиците, за да можем по-бързо да изминем 70 те километра до летището. За наша радост в 7,30 бяхме на него. Чекирането мина съвсем безпроблемно. Никой и не се поинтересува с колко чанти, с какъв размер и по колко килограма всяка от тях, се качваме на борда на самолета. В 9,25 самолетът се отлепи от пистата и се издигна високо над красивата земя на Малайзия,
Довиждане, Малайзия. Благодарим ти.
за да ни понесе към последната и най-екзотична точка от близо месечното ни пътуване в Югоизточна Азия. Този толкова мечтан, жадуван и желан далечен остров- Бали. Дали щеше да ни хареса, дали щяхме да се влюбим в земята и хората му или щяхме да се разочароваме предстоеше да разберем в следващите 10 дни.
Довиждане, Малайзия и ти благодарим, че ни разреши да опознаем макар и за кратко прелестите на твоята модерна и многолика столица Куала Лумпур.
Довиждане на града, в който се чувствахме щастливи, и в който тайно мечтаехме отново да се завърнем, за да продължим да опознаваме него и хората му.
Благодарим още веднъж и довиждане на Дафи и Мая, които направиха престоя ни там запомнящ се, и много по- добър с вниманието, с което ни оградиха.
Довиждане… и здравей, Бали!
СЛЕДВА …
Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев
4 Коментари
Имах късмета да посетя КЛ преди години. Разказа ме връща към доста приятни спомени. Благодаря за което Росен.
Eхаааааааа…
Благодаря!!! От кога чаках!
Благодаря Ви много за мнението! Всъщност нали това е една от целите на споделянето с другите на пътуванията си. Да запалиш пламъка и да накараш, и другите да пожелаят да видят тези места!
Радвам се, че моите разкази за пътуванията ни могат да Ви бъдат полезни
Е, какво може да каже човек?! Страхотно! Нямате представа колко много палите фитила за пътешествия на другите , а също колко много полза извличаме от написаното!