Рано сутринта се събудихме добре отпочинали и половин час преди времето за закуска направихме кратка разходка в тихото предградие, което си бе същинска вилна зона от еднофамилни къщи с отлично подържани фасади и подредени дворове. С любопитство заничахме през откритите от зеленина пространства и заснехме няколко къщи, същински архитектурни бижута. Стопаните на една от тях приветливо ни махнаха и поздравиха с „Чао”. Явно в квартала с малки хотелчета и вили под наем, туристът бе на почит. Прибрахме се точно при сервирането на закуската, която се оказа задоволителна по количество и с отлично кафе. Тъй, като предстояха още две нощувки, домакините се отсрамваха и за колегите си в Римини. Само с ръчен багаж заехме местата си в автобуса. Докато пътувахме, Матилдето се осведоми за началния пункт на обиколката ни и от къде автобуса ще прибере групата. От предишни посещения на Вечния град познаваше добре топографията на центъра с търговските му комплекси и модни бутици. Последвана от вярната си следовница, слязоха на едно малко площадче и изчезнаха от полезрението ни.
Групата акостира в улица недалеч от пъпа на католическия свят – Ватиканския комплекс с базиликата св. Петър. Високо над главите ни право пред нас се белееше куполът. Нашия пастир Краси, поведе стадото си, вдигнал като гега затворения си чадър, на острието на който бе привързано трикольорчето ни. Уведоми ни, че от всяка чешма в центъра и около Ватиканския комплекс може да се пие, тъй като водата е пивка и вкусна. Мнозина побързаха да напълнят празни бутилки. Предупреди ни, че всяко отклонение крие риск от загубване в мегаполиса сред морето от хора, основно туристи като нас. Всички си записахме номера на мобилния му, в случай на авария.
Площадът пред базиликата Свети Петър и Павел
Излязохме на площада с колонадата пред Базиликата. Чувството бе тържествено и приповдигнато. Геният на Бернини, създал ансамбъла на площада, като че ли се стремеше да обхване света в елептичната си колонада. Сградата на базиликата със своята белота, въздушна лекота и хармоничност вдъхваше необясним респект. Интересно, но пред вселенската патриаршия в Истанбул и дори пред храма – музей „Света София” не изпитвах подобно чувство. Въпреки, че би трябвало.
Съпругата, в еуфория
Тепърва предстоеше парада на античното и ренесансовото изкуство с посещението на Ватиканския музей. Но, възникна проблем. Го-о-олям проблем. За част от групата ни предварително бяха платени и резервирани билетите, но останалите включително и наша милост бяхме в ситуацията „да отидеш до Рим и да не видиш папата”. Отивайки към входа на музея, станахме свидетели на почти килиметрична мултирасова и интернационална опашка. Може би стотици хора чинно очакваха реда си. На входа служители на музея, деляха колоната на порции по 20 души и през 5-10 минути ги пропускаха след проверка на билетите им.
Опашката пред Ватиканския музей
С униние почувствахме, че проникването ни вътре бе „Кауза пердута”. Стояхме встрани от опашката и внушителна група германци започна да негодува гласно и да ни прави знаци в посока края на опашката. Краси беше изчезнал с изправната част от групата. Стояхме настрани като обречени, но в един момент той се появи с униформен служител на музея, който с жест ни прикани да минем към касата, като на възмутените викове на тълпата отвърна с висок възглас: „Резервационе, резервационе”, размахвайки някакъв лист. Ние бързо се шмугнахме пред група японци в челото и за секунди закупихме билетите си от гишетата. Зад нас се разнесе възмутеният им ропот.
Ура! Да живее корупцията и братския, мафиотски, италиански народ. Срещу 50 евро рушвет влязохме в музейния Едем и това си струваше всеки цент от допълнителните 2 евра на калпак към билетите ни.
Екскурзоводската гилдия ревниво пазеше правата си и бяхме поети от екскурзоводка с руски език. Поведе ни из дългите коридори, зали и импозантни стълбища. Аудио беседата и звучеше в миниатюрните слушалки, затапили ушите ни. В ритъма на движението на тълпата се придвижвахме напред.
Площадът пред Ватиканския музей. Шишарката- символ на плодородие
Пред очите ни се нижеха хиляди експонати на италианския Ренесанс, и други, събрани от цял свят – скулптури, картини, археологични находки, някои зад бронирани витрини, а повечето отделени символично с въже.
Продължение
