Матилде за… Италия! (1)

Преди доста години бяхме очаровани от два австрийски филма – „Пролет върху леда” и „Симфония в злато”. Всъщност това бяха първите примамки за шаренията на това, което се крие зад „Желязната завеса”. В сравнение със съвременните ледени ревюта и спортни първенства, нищо особено. Но тогава, през 60 – те години бе същинска „фата моргана” за зажаднелите ни за нещо лъскаво сетива. За нещо „по-така”, в пустинята на сивата ни тоталитарна действителност. А една от героините, наред с великата естрадна певица Катерина Валенте и сочните гърли от леденото шоу във филма бе и „г-жа Матилде знае всичко”- радиокоментаторка на шоуто. Която, наистина бе суперкомпетентна, особено за клюките и интригите в света на шоубизнеса.

Вече и ние, на достолепната пенсионерска възраст, имащи спомени за този филм, прикачихме този прякор на една столична, дебела, родна особа, седяща с „придворната” си дама – придружителка на задната зад нас седалка в екскурзията ни „Класическа Италия” преди време. Спомените от тази екскурзия са неразривно свързани с този женски еквивалент на бай ни Ганя, вилнеещ из МОЛ – ове, базари и битаци на Европата. Наред с експозето на екскурзовода по радиоуредбата на автобуса за посещаваните забележителности и обекти, зад гърба ни звучеше оглушително и дублиращо, това на нашата „Матилде” за маркови, но евтини модни артикули и аксесоари. При товаренето на багажа в София, шишкавия и син остави в багажното боксониерно подобие на куфар, като нашите чанти бяха натикани в ъглите. Въпреки, че запаметих, повтаряното до втръсване от придружителката и име, за нас тя си остана „Матилдето”.
И така, да започваме!


Около 8.00 ч. сутринта в ясното майско утро стартираме от площада пред храма „Ал. Невски”. След час сме на Калотина и след рутинните гранични формалности потегляме към Белград. Без спиране го прекосяваме, като щракваме в движение с фотоапарати и телефони по-интересните сгради и мостовете над реките Сава и Дунав. Минаваме по новия мост над Дунав, част от републиканската им магистрала и вече извън града се унасяме в дрямка. Монотонния глас на екскурзовода ни Краси, информиращ за забележителности по маршрута ни успиваше допълнително. Навремени отлепяме очи и се взираме в еднообразния равнинен пейзаж.

Около 20 ч. навлизаме в хърватската столица Загреб. Настаняваме се в четиризвездния х-л „Интернационал”. Хапваме набързо от скътаните в чантите сандвичи и правим нощна обиколка на квартала около хотела. Чисто, свежо и спокойно. В дърветата пееха птици. По улиците се стичаше тълпата на любителите на нощния живот. Но, уморени от целодневното раздрусване и все пак поосвежени се прибираме и след задължителния душ заспиваме.

Сутринта сме приятно изненадани от изобилието на храна и напитки в ресторанта на хотела и знаейки, че ще е единственото за деня безплатно хранене си хапваме порядъчно, като някои си отнасят в салфетки суха храна, като парченца колбаси, варено яйце и десертчета „за из път”. Още пазя от тази закуска чудесно, мъничко бурканче за мед, като предвидливо си го прибрах. Eстествено беше пълно. Интересно, но персонала ни наблюдаваше снизходително, без да направи някому забележка.

Качихме се на автобуса и се отправихме към старинния център на града. За всеки, особено излизащия за пръв път от родината, Загреб е една изключително приятна изненада. Макар и на Балканите, си е напълно европейски град, с типичните за Европа тежкарски административни сгради, старинни готически църкви, чисти и подредени паркове. Посетили веднъж този град, винаги с удоволствие ще се завърнете тук отново. Омагьосващо е въздействието на старите улички и църкви.

Започваме обиколката си от импозантната сграда на „колодвора” – централната гара.

Впечатлиха ни новите и чисти трамваи, тролеи и автобуси на обществения транспорт в небесен син цвят, движещи се безшумно по улиците и булевардите на града.

Катедралата (Zagrebačka katedrala) на площад „Каптол” изникна изведнъж пред нас. Ще забележите високите й кули, (едната в реставрация) от всяка точка на града, а красотата й отблизо ще ви заплени. Тя е най-високата сграда в Загреб и побира хиляди богомолци. Вътре е украсена с витражи и масивни статуи, а готическата й архитектура създава специфична атмосфера. Двете й кули близнаци са високи 104 м.

Пред нея е фонтана на ангелите с позлатените им статуи, около който всички се снимат.

Много интересна е и църквата „Свети Марк”, която впечатлява с необичайния си покрив – цветно пано от емайлирани плочки, на който са изобразени гербът на Загреб и този на Хабсбургското хърватско кралство.

Вътре ще видите три пищни олтара. Над главния има скулптура на разпятието, а на олтара, посветен на Дева Мария, нейна позлатена фигура. Пред храма бе инсталирано гигантско яйце, като върху него, като на истинско копие на бижутера Фаберже бе изографисан храма в цялото си пъстро великолепие.

Разходихме се из Паркът „Максимир”. Това е най-големият парк в Загреб. Изграден е в стар английски стил. Там гражданите на столицата се отдават на почивка и забавления сред пищна растителност и кристални езера, като поддържат форма по алеите за тичане и колоездене, или посядат с приятна компания в многобройните кафенета и ресторанти. Децата се забавляват в зоопарка с екзотични и местни животни.

В центъра на града паметниците на крал Томислав и на Бан Йелачич са в непосредствена близост, независимо че втория е известен като кръволока, потопил в кръв въстанието на хърватите срещу Хабсбургите. Но, си стои горд, величествен и излъскан и никой дори не си помисля да го фъшка с цветни спрейове, както нашите демократични „херои” този на Съветската армия.

Посетихме и Пазарът „Долац”. Това е известния столичен пазар, където производителите предлагат пресни висококачествени продукти: плодове, зеленчуци, риба, месо, сирене, прясно изпечени тестени изделия. Пазарът е отворен всеки ден, без неделя. Намира се близо до главния площад с паметника на „Бан Йелачич”, и до катедралата „Света Богородица”. Именно там се загубихме с благоверната ми и се щурах близо половин час, докато тя с женската част от групата, любителки на китките е разглеждала изобилието от цветя в специалния сектор на същия пазар.

Някои с повечко валута в джоба си похапнаха щрукли (štrukli) – Това е традиционна баница с козе сирене, която се приготвя, както печена, така и варена. Много е добра за закуска. Ще я откриете във всички пекарни. Любителите на сладкишите си похапнаха папреняци (Paprenjaci) – Те ще ви озадачат със странния си вкус, защото са необичайна комбинация от мед, орехи и… черен пипер! Това е вкусът на Загреб – оригинален и незабравим. Естествено остана още много за разглеждане. Но, графикът на турнето ни е неумолим!

Рано следобед, приятно изморени се натоварихме отново и пришпорен от шофьора ни, с равномерно ръмжене, автобуса хукна през магистралата към заветната „Белла Италия”. Минахме транзит през цяла Словения, като дори не спряхме на импровизирания граничен пункт и влязохме около Триест в Италия. От там започва и едно от чудесата за навикналия на проядените с дупки и кърпежи родни пътища и магистрали. Не, че хърватските и словенскате не бяха добри. Но, минавайки през т.н. „Магистрала на слънцето” бяхме свидетели на пътно строителство със световно качество. В далечината на север се виждаха заснежените върхове на Италианските Алпи. Пресичаме Апенините, за да се спуснем на юг. Планината е надупчена като швейцарско сирене от десетки тунели, някои дълги с километри. Редуват се тунели и виадуктите на грандиозни мостове над реки и пропасти. О, къде е юнак Бойко, колекционера на трикольорни лентички за откриване на сто метрови кръстовища през великото си царуване? Няма да му стигнат сто живота, за да обхване построеното в Италия. Тук се вижда гения на народа, построил пътища, виадукти, аквадукти, крепости, замъци и дворци. Народ, създал основите на европейската цивилизация.


Късно вечерта пристигаме в Римини. След великолепния хотел в Загреб, тукашния бе може би един от най-мърлявите, в които съм отсядал. Стара и запусната сграда, с плачещи за подмяна мебели, облицовки, обзавеждане за баните, включително до старомодната ел инсталация и абажури на осветителните тела. От разговора с екскурзовода – младичкия Красимир разбрахме, че поради започването на туристическия сезон добрите хотели рязко са покачили тарифите си и …това е положението Марийке! През, като че ли шпертплатените стени се чуваха всички звуци на съседите от баните и стаите и ни припомняха, че все пак сме биологични същества със съответните естествени нужди. Но, умората си каза думата и след около час шумовете позатихнаха, изключая предсмъртните хрипове на хъркащите.

На следващото утро в импровизираната трапезария в хола на хотелчето ни бе сервирана закуската. Всъщност сервирано ни бе някакво подобие на закуска. По една земелка на човек с люспи от кашкавал и шунка, през които спокойно можеш да видиш силуета на съседа по маса, бучка масло и няколко маслини. Двете кани с кафе и една с мляко не стигнаха и за половината от групата. Естествено всичко се погълна на два-три залъка. На колективния ни ропот бе отговорено с вдигане на рамене. Толкова! За първи път се срещахме с обединената солидарност на хотелиери и ресторантьори – по италиански. Ето как недвусмислено ни насочваха към апетитно ухаещите наоколо пицарии и ресторантчета, сервиращи спагети и други местни специалитети.

И кой мислите, че поведе изгладнялата ни чета? Кой уши байряка и му сложи знака? Естествено, че нашето Матилде, познаващо табиета на коварните латини. Но-о-о, на нас ли тези номера?! Поведе ни из околните улички и от малко квартално магазинче закупихме евтиничко френски багети, хлебчета, колбаси, масла и сирена, за да се опълчим на жабарския рекет. Вече имахме антидот срещу него!

Целта на днешния ни туристически щурм бе най-старата република в света – Сан Марино. Потеглихме, като през Римини минахме транзит, без да спираме. Той е познат като „Ибиса на Адриатика” – 15 км златисти плажове, слънце, гостоприемно население и много вълнуващи забавления – това е визитната картичка на един от най-популярните курорти на италианската Ривиера. Като всеки морски курорт и в Римини истинският живот се случва през летните месеци. Минавайки по крайбрежния булевард, слушахме експозето на Красимир, че старият град на Римини предлагал безброй останки от древността, а навсякъде в града личали белезите от римското господство, с които градът се гордее, защото „говорят” за неговото славно минало.  

След около час пристигнахме в Сан Марино, който е най-старата република в света и една от най-малките държави. Тя е третата най-малка европейска страна, след Ватикана и Монако. Сан Марино е 20 пъти по-голяма от Монако и е наполовината от размера на Лихтенщайн. Отвсякъде е заобиколена от Италия, което е и причината „републиката” да е зависима в икономическо, търговско, културно и всяко отношение от италианците. Валута е еврото. Но издават пощенски марки и правят емисии на монети с нумизматична стойност. Жителите на Сан Марино говорят наречие на италиански език. Границата е условна. Автобуса закатери един баир с претенциозното наименование „планината Титано”, а всъщност подобие на Шуменското плато.

Според легендата Сан Марино е основан в 301 г. от християнинът каменоделец Марино, който успял да избяга от анти християнската римска империя на Диоклециан. Идвайки от Далмация Марино достигнал до върха на планина Титано и там организирал малка група от хора последователи на християнството.

В Сан Марино има още няколко градчета, които са по-скоро промишлени и не са така вълнуващи, колкото самата столица Сан Марино, разположена по Титано. Под името „San Marino: Historic Centre and Mount Titano” историческият център на Сан Марино в вписан в списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2008 година. Обиколката му е чудесно изживяване. Той е малък и има само няколко тесни улички, по които е възможно да премине само лек автомобил.

Забележителностите на Сан Марино са Трите кули, които представляват средновековни замъци и кули. Най-голямата и най-старта от тях е замъкът Гуаита, построен през 11 век. Той заедно с другите две кули – крепости, които са построени след него – Де Ла Фрата и кулата Монтале ограждат цялата столица Сан Марино. Гуаита за известен период от време се използва като затвор, а днес тъмниците й са изключително примамливи за туристите, особено камерата за изтезания. Тази крепост заедно с останалите 2 замъка са неизменна част от герба на Сан Марино.

Сред останалите забележителности на Сан Марино са базиликата на Светеца , църквата Сан Пиетро, където са леглата на светците Маринус и Лео, църквата Сан Франческо , където може да се види картинната галерия, църквата на Капуцините и държавния музей на Сан Марино.

На главния площад Piazza della Libertà се намира сградата на правителството, която наскоро е реставрирана от архитекта Гае Ауленти. На този площад са сградите на двете държавни институции на Република Сан Марино – парламента и управляващите капитан-регенти.

Всъщност за по-малко от час изгалопирахме по стръмните улички на града. Целият исторически център на Сан Марино очарова със средновековната си атмосфера. Дългата история на Сан Марино и продължителните периоди на мир са причина днес малката държава и нейната столица да съхраняват голям брой произведения на изкуството, включително картини на големи художници от Ренесанса и Барока.

Навсякъде из Сан Марино се виждат скулптури. Традиционните занаяти като каменоделство и керамика се практикуват и до днес. Кухнята им не се различава от традиционната италианска. И тази държавица си има традиционни сладкиши – „Torta tre Monti” (Торта три планини”) и сладкиш „Титан”. Някои се престрашиха да си хапнат от тях и…оцеляха.

Отново яхнахме милият ни автобус, който след 2-3 часа ни достави в градчето Асизи. Но, то не е какво да е! Малкото китно градче е както Лхаса за тибетците. И наистина, високо в далечината църквата и манастира на св. Франциск, кацнали на високия хълм изглеждаха като тибетското обиталище на Далай Лама от снимките. Това е един от най-известните поклоннически центрове за католиците. Тук е роден и погребан св. Франциск Асизки. Преди да изкатери стръмнината, автобуса премина по улиците на малкото градче и зави покрай внушителната нова катедрала на града.

По пътя любезния ни екскурзовод, изчете от пътеводителя си всичко за градчето и неговия свят патрон. Както всички градове на Италия и то е с генезис от античността, виден от останките на руини и множеството архитектурни комплекси от църкви и дворци, обект на неистов интерес от богопослушното католическо население по света. Градчето процъфтявало, бухнало и превтасало се разляло извън крепостните стени, особено след смъртта на св. Франциск – покровителя на бедните по света, ставайки обект на поклонничество. Може да се каже, че това е италианската Рилска обител. С тази разлика, че при нас е много по-зелено, прохладно и сладко родно. Направи ни впечатление, че комплекса е на почти гол хълм, защото слънцето прежуряше дори в майския ден. А какво ли ще е в разгара на лятото? По безкрайното стълбище старците от групата едва кретаха с почти изплезени езици към заветния връх. След кратък отдих, и разглеждане на обширния площад с импровизирани навеси за приютяване на многобройните гости се подредихме на опашката за разглеждане на църквата.

През 1997 г. районът на Умбрия е сполетян от две силни земетресения, които нанасят сериозни щети и на базиликата. Срутил се е част от покрива и, но вече бяха отстранени следите от бедствието. Новото строителство бе старателно състарено и не се различаваше видимо от останалата част. В разнородната тълпа се открояваха многобройни монаси и монахини от различните католически ордени – францисканци, августинци, бенедектинци, йезуити, капуцини, кармелитки, и не знам какви още, които визирахме с нескрит интерес. Естествено, принадлежността им според разликите в облеклото им се знаеха от посветените.

Асизи е известен и със своите традиционни бродерии, които се отличават от останалите с това, че се бродират фона и очертанията на обектите, а те самите остават непопълнени. Тази практика датира още от 13 в. и на много места ще имате възможност да си купите по някоя декоративна покривка за спомен от града.

Както и в Сан Марино в историческият център на Асизи има множество архитектурни обекти, които заради своята значимост и красота са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Ето само някои от интересните места, които можете да посетите:
Централният площад на града, на който са разположени римския форум, храмът на Минерва, кулата, фонтанът, градската зала и пинакотеката, Базиликата Свети Франциск Д`Асизи, която е съставена от голяма и малка църква, които са изградени една върху друга. Тя е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство. В малката църква най-впечатляващи са фреските, дело на Чиамбуе и Джото, а в голямата фреските от Джото пресъздават сцени от живота на Свети Франциск от Асизи, който е патрон на Италия.

Катедралата на Сан Руфино, която е изградена в романски стил. Интериорът й е оформен в готически стил през 16 в. В катедралата се намира гробът на Света Клара; Замъка Рока Маджоре, който със своите внушителни размери е вдъхвал в продължение на векове силен респект сред местните жители. Множеството църкви, сред които по-известни са Дева Мария на ангелите и Голямата Света Богородица.

За нас, българите интересен факт за Асизи е, че тук се е състояла сватбата на цар Борис Трети с принцеса Джована ди Савоя. Събитието, на което присъстват почти всички европейски монарси се случва през 1930 г., но за него се знае и днес. За този исторически момент в живота на тихото градче свидетелства главния булевард, който и днес носи гордо името GIOVANNA DI SAVOIA, REGINA DEI BULGARI.

Късно след обед сме отново в автобуса и летим към ROMA BENE. Но нощувката ни е в хотел в околностите на града. Независимо, че пред шофьора на автобуса бе пискливото екранче на „GPS – а”, близо половин час се лутахме из предградието на столицата, докато намерим двуетажното хотелче, скрито в зеленината на малък парк. Влизайки в помещението на рецепцията установихме, че всъщност е доста шик, с хубави мебели и оригинални картини по стените. Получавайки ключовете с метални топки, установихме, че и стаите бяха чудесни, както и баните към тях. Половин час след настаняването спяхме блажено в меките и ароматни завивки.

Следва…
Автор: Светослав Атаджанов
Снимки: Светослав Атаджанов