Черноморският град Трабзон е по известен у нас със силния си футболен отбор ,,Трабзонспор“, който се опитваше да привлече нашия Бербатов. Намира се на 2 дена път с автобус на ,,Метро“ от Варна. Билетът е само 100 лева, благодарение на курса на турската лира паднал след политиката на Ердоган.
Символ на града е църквата ,,Света София“ построена през 1238—1263 години от Мануил I Велики Комнин, когато Трабзон е бил столица на византийската империя Трапезунд. Днес тя се намира на крайбрежния булевард ,,Мехмед Фатих“ сред парк заобиколен от антични руини и турско гробище с кафене.
На върха на купола на църквата висок 13 метра е кацнал гордо полумесецът. След завладяването на града, турците варосват стенописите и я превръщат в джамия Айя София.
Сградата е била използвана като военна болница от руските войски по време на Първата световна война. След това отново става джамия до 1964 г, когато след реставрацията става музей – Ayasofya Müzesi.
Това бижу на късната византийска архитектура кандидатствува да бъде включено в списъка на световното културно наследство. Но турските ислямисти и десни националисти от управляващата партия на справедливоста и развитието (АКР) решават да я превърнат отново в джамия през 2012 година.
“Населението на този град се състои от мюсюлмани. Ако мнозинството са мюсюлмани, местата за поклонение трябва да бъдат джамии. Да предположим, че по-голямата част от населението на този град бяха християни или евреи, как мислите: те щяха ли да запазят това място като музей?” Adnan Ertem, генералният директор на ислямската фондация заяви, че Света София отново ще бъде джамия. Sadık Albayrak, роднината на премиера Ердоган, също присъства на откриването й като джамия и отправи благодарствени молитви. Управляващите останаха глухи за протестите на турските археолози и културното министерство, както и на европейските спонсори финансирали реставрацията.
Ислямистката програма на правителството на Ердоган е напълно в противоречие с универсалните ценности на светската демокрация на Ататюрк. Тяхното разбиране за свободата на вярата е ограничено до свободата единствено на сунитските мюсюлмани. Твърдоглавият Ердоган показа на Европа, че не му пука за мнението на протестиращите студенти срещу въстановянето на съборената от Ататюрк казарма на еничарите в парка Гези, Истанбул. За щастие, голяма част от хората в Турция живеят много добре и докато е така, няма да излязат на улицата. В Истанбул студентите излизат на улицата не по икономически, а по морални и естетически причини!
Любопитен съм да видя резултатите от трансформацията на този музей в джамия. Може ли нашето мюфтийство да приложи този челен опит в Карлово? :)
Външният облик на православен храм е съхранен. Каменните релефи и орнаменти над южния портал са изпълнени съгласно местните традиции и в стил запазен и до днес в Грузия и Армения.
Едноглавият орел, най-отгоре на императорската арка символизира 275 годишното управление на династията на Комнините в Трапезунд.
Ктиторските портрети на византийските императори не са оцелели. Но ръкописът от Ватикана ни дава представа за Мануил I Велики Комнин. По време на ремонта са открити уникалните стенописи под дебелия слой вар. Те са реставрирани с пари и под ръководството на университета на Единбург.
Таванът на южното предверие е изписан в 13 век със сцени от Новия Завет. В центъра е младият Христос като ученик в храма.
Херувимите пърхат под тавана на предверието с евангелистите, където младоженците обичат да се снимат за спомен.
Пред северния портал на джамията си събувам обувките и влизам бос без пари в джамията. Слава Богу, когато беше музей се плащаше билетче :).
В прохладната тишина безмълвно се молят няколко мюсюлмани. Пъстрите фрески на тавана са скрити зад опънатите платна. Зад завесата вляво е женското отделение, където любопитни мъже не пускат.
Централният купол и олтарът след реставрацията, преди да бъде забулен от Дианета – Дирекцията по вероизповеданията в Р. Турция. Църквата Hagia Sophia е важен образец на византийската архитектура с характерен централен купол и 4 големи колонни арки поддържащи теглото на купола и тавана.
Христос Пантократор -стенопис над олтарна ниша. Днес е скрит в женската част на джамията…
Под завесата над входа, която се престраших да открехна открих образите на светии, като на св. Симеон Стълпник.
Подът под купола е покрит с мозайка от цветни полускъпоценни камъни. Днес тя е скрита под дебелия молитвен килим.
Под свода на южния портал все още се вижда популярната сцена на Сватбата в Кана Галилейска, където Исус превръща водата във вино.
Може би затова мястото е харесвано за сватбени снимки на младоженците.
Наблизо е камбанарията, висока 24 метра. Тя е построена в 1427 г. и в нея също има фрески. Днес тя е заключена от мюезина, който я ползва като минаре за да призовава вярващите за молитва. Едно старо оръдие ни напомня за стратегическото положение на Трабзон, като бивша американска ракетна база.
Панорамният парк около Ayasofya Camii е любимо място за разходка на местните жители и туристите. Те се снимат за спомен като това мюсюлманско семейство от 4 жени с децата. Как ли ще ги различи на снимката мъжа им фотограф, като всичките са с еднакво забулени лица? По различния тъмен цвят на робите: зелена, черна, синя и сива!!!
Не останах назад и се снимах за спомен пред забулената Света София с единствената си съпруга и вярна спътница. После огладнели се отправихме към кварталното ресторантче.
Двата вида Черноморско пиде (Karadeniz Pide) (кавърмата е с мляно месо, а лодката е със сирене) и Байрам айряна бяха разкошни.
Взехме една маршрутка (долмуш) за 1,75 лири до Мейдана (центъра). Над чаршията висеше гордо байрака на “Трабзонспор”.
Тук попаднахме на католическият манастир ,,Санта Мария“, но вратите му бяха здраво залостени. Страхът след убийството на свещеника Санторо, който бе застрелян тук пред олтара през 2006 г. беше още жив сред монахините, въпреки че убиецът е в затвора.
Византийска църква ,,Света Анна“ в съседният сокак беше отворена. Пуста като някоя от Несебърските църкви с редки следи от стенописи. Няколко човека отпред пиеха чай и бистреха визитата на Ердоган в Трабзон. Присъедихме се към тях на дебелата сянка с бутилка студена минерална вода от Узунгьол. Гюле гюле Ердоган! Довиждане Ердоган!-и ние тръгнахме любопитни към неговия митинг.
Автор и снимки: инж. Цветан Димитров, 2014