Чук,чук! Доброе утро в Армении! Барее луеес Хайястани!-ни събуди гласът на проводницата (кондукторката) във влака Тбилиси-Ереван.
Измъкнах се сънен от леглото тъкмо за този миг, когато заснеженият Арарат проблясна в мътното стъкло на вагона.
6.55 ам сутринта точно по разписание пристигнахме в Ереван. Влакът тръгва на всяка нечетна дата от Тбилиси и обратно на всяка четна дата от Ереван. Нощният преход бе започнал в 20.20 рм и прекъснат за час в 22.00 на границата. Останалите пътници се редяха за визи, които наскоро бяха отпаднали за нас българите. Ние тръгнахме на това пътешествие в Армения с благословия от нашия арменски поп- архимадрит Абгар, лаптоп и пътеводител на ,,Lonely Planet” от 2008 в раницата.
С удоволствие ще споделим с Вас за нашето поклонение в уникалния манастир Гегхард (Geghard) и античния храм в Гарни (Garni) – един вариант на скалната симфония в Петра, Йордания. Надяваме се, че пътят Ви до Geghard няма да бъде труден (get hard), а лек като нашия :): през Истанбул с автобус на ,,Метро“, low-cost полет с ,,Pegassus” до Тбилиси и накрая влак и маршрутка.
Легендарният герой Давид Сасунци е дал името на площада пред гарата и на спирката на метрото. Той подобно на нашият кан Тервел е утрепал и прогонил арабите. Зад него ,,Ереванский Вокзал“ е величествена съветска ж.п.гара от сталински тип. На върха на пилона е арменският герб, вместо петолъчката.
Бюрото за обмяна на валута на ж.п. гарата ще отвори чак в 9 часа. В джоба си имах 5000 арменски драма (18 лева), толкова намерих у нас. Вземете си долари, защото еврото тук не е популярно.
Другите туристи с таксита отпрашиха към хотелите.
Колко е до Площада на Републиката, до Центъра?- 2000 драма.
А къде е метрото? – То сега не работи ! Затворено е ! – отвърна таксиметровият шофьор.
Ние не му се вързахме и помолихме един полицай от охраната на гарата да ни упъти.
Там отдолу под лампата са подлезът и входът на метрото!
Първият влак на метрото тръгва в 6.20 ам и жетона е само 20 драма. Линията е само една и спирките са с надписи на арменски и руски. Трогнах се когато видях отново кирилицата. Back in USSR!;).
Площадът на Републиката леко бе порозовял от утринните лъчи на слънцето. Yerevan (Ереван) спокойно и невъзмутимо още спеше заедно с фонтаните тази неделя.
Хора нямаше и дори просяците бяха замръзнали като статуи.
Въпреки, че има и бедни, не срещнахме арменци просяци и по късно през деня.
След като се настанихме при нашата CS домакиня, успяхме да посетим арменския Ватикан- Ечмиаздин. За понеделник имахме план да използваме туристическата агенция ,,HYUR Service”, за да отидем до прочутите Гарни и Гегхард за 7000 драма.
Булевард Налбадян с паметника на Андрей Сахаров.
В 10.00 ам бяхме в офиса на фирмата на номер 96, но бусчето потегли пълно без нас, защото нямахме предварителна резервация. Предложиха ни кола за по 10 000 драма. Ядосах се и се отказах. Излязох навън и повървях малко нагоре докато спрях пред една бръснарница и попитах един от местните как се отива до Гарни. Арам бръснарят се зарадва, че съм от Варна, където имал роднини и се притече на помощ.
Каза да взема автобус 22 за 100 драма и да продължа нагоре по булеварда докато стигна до сервиза на Мерцедес, откъдето тръгва маршрутката за Гарни за 250 драма. Старият пътеводител на,,Lonely Planet” от 2008 беше валден и за 2014!
Като знаеш руски е лесно да се ориентираш в Армения! Градският автобус беше с климатик и след половин час другарите арменци ни казаха къде да слезем, за да хванем маршрутката за Гарни в 11,00 ам. На паркинга под едно дърво на сянка ни чакаше една руска маршрутка ,,Газела“. Наблизо продаваха хачапури т.е. вкусни бутер банички със сирене за 200 драма.
А бе същата работа като да вземеш варненско такси от Катедралата до Аладжа манастир или автобус. Дори по пътя имаше също свлачище. След половин час ,,Газелата“ ни стовари на едно кръстовище в центъра на Гарни.
Карта на района с Гарни и Гегхард.
Античният храм Гарни бе вдясно на 500 метра, а наляво на 6 км бе скалният манастир Гегхард. Повечето пътешественици препоръчваха първо да се спуснем долу в каньона в мрачния пещерен манастир.
След това ще бъде по-добре да излезем на върха в Гарни на светло в храма на слънцето. Докато пиехме студена вода от чешмата спря една ,,Лада“.
Слава Богу излезе ни късмета!
– 3000 до Гегхард!
– Можна, но для 2000!- отговорих аз.
– ОК
Метнахме се в ретромобила на Лудвиг и потеглихме с луда газ надолу към Гегардаванк (манастира на копието на съдбата). Ладата нямаше климатик, стъклата й бяха спуснати и вятър ни вееше на бял кон :).
Нашият Лудвиг се похвали, че Виенското копие, което е притежавал Хитлер не е копието на съдбата след като той е загубил войната със Сталин. Вождът на СССР е притежавал оригинала, който се е съхранявал някога в този скален манастир от ХIII век. Съгласих се с него, че Армения първа е приела християнството като държавна религия в 301г. и вероятно тогава е основан този манастир Гегхард. Но споменът за неговата брадясала и златна усмивка е винаги свързан с отговора на въпроса:
– Кой е по-древен род на Кавказ?
– Грузинците, разбира се. Ние произхождаме от рода Шимпанидзе.
– Как ли пък не! Ние арменците произхождаме от рода Орангутян :).
Нали има хипотеза, че и ние българите сме от този край?
Автор и снимки: инж. Цветан Димитровян, Илинден, 2014