Храмът на Митра в Гарни, Армения (5)

Към Гегхард, субективен външен оглед (4)

Нашата Лада спря в края на Гарни на малък площад претъпкан с автобуси, шарени сергии, щуращи се туристи и бълбукащ поток. Бързо се ориентирахме към входа на крепостта. Платихме 1000 драма като чужденци и влязохме. За местните билетът е само 100 драма, но уви ние нямахме арменски физиономии и паспорти :).

Армения, Гарни

Пред нас се изправи прекрасен древно гръцки храм посветен на бога на Слънцето. Изборът на мястото е много удачен – чудесен слънчев бряг и прохладно място за лятна царска резиденция.

Армения, Гарни

Храмът се издига на края на пропастта върху триъгълния нос на река Азат и посреща слънчевия изгрев. За защитата е необходима само една крепостна стена. От другите останали страни храмът е защитен от бездънна пропаст.

Кой е построил този елегантен европейски храм в Азия, в далечна Армения?
Виновникът затова е арменският цар Трдат или Тиридат I. По това време римляните водели войни срещу персийското царство на партите, като арена на сблъсъка била Армения. Всяка една страна сваляла и коронясвала своя човек за цар, докато накрая в 54 г. Тиридат не свалил римския фаворит. За наказание Рим нахлул в Армения в 57г. и разрушил до основи арменската столица Арташат. Почти цяла Армения била завзета, докато при битката при Харпут в 62 г. Тиридат не обкръжил и победил римската войска. Но спешно бил убеден от своите съюзници партите да не плюе срещу вятъра и да сключи примирие. Поканен бил да замине за Рим за да подпише договор за мир и вечна дружба и да получи отново короната си от ръцете на римския император Нерон.

,,Господарю, аз дойдох пред теб, боже мой, да се прекланя пред теб както се прекланям пред Митра. Присъдата, която си приготвил за мен ще бъде моя, а в твоите ръце е моята съдба и моя жребий.“

Римската статуя на Тиридат I препасан с меч, която днес е в Лувъра.

Римската статуя на Тиридат I препасан с меч, която днес е в Лувъра.

Императорската гвардия зорко следяла никой да не се доближи въоръжен до императора, но достойнството на Тиридат I било запазено като меча му бил здраво вързан за ножницата, така че да не може да го извади.
Тиридат коленичал и Нерон му свалил чалмата и го окичил с царска диадема. Когато новият цар се навел да коленичи отново, Нерон го повдигнал с дясната си ръка и го целунал. След това го накарал да седне до него на малко по нисък трон. Следвали бурни овации от народа на това театрално представление.

Нерон

В памет на това събитие Сенатът увенчал с лавров венец Нерон.
Освен огромната сума пръсната за триумфалните тържества, фестивали на поезията и гладиаторски игри, Рим поел всички командировъчни разходи на Тиридат и свитата му до Рим и обратно. Нерон отпуснал на Тиридат тлъста субсидия от 50 милиона сестерции и му изпратил гръцки инженери и майстори, които да възстановят разрушената му столица. Тези пари били усвоени и арменският цар нарекъл новата си столица Нерония. Настъпил 50 годишен мир между двете империи и разцвет за васалното арменско царство. Продължение »

Публикувано в категория: Армения | Тагове: , , , | Коментарите не са разрешени

Гегхард, субективен външен оглед (4)

Към Гегхард, мистичен поглед навътре в пещерите (3)

Гегхард, Главната църква Катогике

Главната църква Катогике е построена в 1215 г. под покровителството на братята Закаре и Иван Закарян, арменски генерали на служба при грузинската царица Тамара. Вероятно църквата е посветена на победата над турците селджуци и след освобождението на Арменската столица Ани.

Красивата царица Тамара

Красивата царица Тамара.

Гегхард

Тимпанът над южната врата е украсен с преплетени клонки на нарове и лози с гроздове. Отгоре са кацнали два гълъба, които обикновено се пускат на свобода при обреда матах ( Մատաղ). Това е традиция запазена от Арменската и Грузинската църкви. Преди матаха свещеникът дава сол на мъжкото животно и така го благославя преди да го заколи. Свареното месо (курбана) трябва да се раздаде и изяде от бедните в този ден. 

Гегхард

Над вратата е сцената, в която лъвът символизиращ княжеската мощ – напада и принася в жертва бик. Бикът се раздава на 40 дома, агнето в 7 дома, петелът в 3 дома, а гълъбите се пускат в небето на свобода. Може да се раздават и плодове като нарове и грозде. Главната мисъл при матаха е проявата на милосърдие към нуждаещите се.  Продължение »

Публикувано в категория: Армения | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени

Филипините (9)- За кобрата и бойните изкуства

Към Филипините (8)- Самобичуването. Великден в Манила.

Рон, момчето, с което ви запознах в първата част, днес е жив и здрав. Но можеше и да не е. В понеделник, 18 август, в два часа следобед, животът му висеше за секунди на косъм. Отстрани на хотела, с лице към градината, се намира пералнята. Тясна пътечка води към нея и едва не е завела Рон в лапите на смъртта.

Рон след срещата със смъртта

Рон след срещата със смъртта

Филипинската кобра рядко напада човек, но едно нейно ухапване съдържа толкова отрова, че може да убие и слон. Силно отровната плюеща кобра живее в северните райони на Филипините – в равнините, залесените райони, полетата, пасищата, джунглата и населените места – практически навсякъде. Яде малки бозайници и птици, жаби, змии и гущери. Врагове са й хората, хищните птици и мангустата, сега вече можем да добавим и … котката. Отровата й е мощен невротоксин, който парализира дишането, смъртта настъпва до половин час. Кобрите са способни да плюят отровата си в мишена до три метра разстояние като се целят в очите на жертвата, за да я ослепят, да издигнат две трети от тялото си във въздуха и така да се придвижват, нападайки. Филипинската кобра е в десятката на най-отровните змии на планетата.

мястото на битката

мястото на битката

Тъжен и замислен защо не отговаря телефонът, на който младият татко търси своето момиченце в далечната земя, Рон не забелязва нищо от външния свят, обърнал поглед там далеч, където живее Ейнджъл. Трептящият въздух, който увеличава някои предмети, а заличава напълно други, се е разстлал над целия Субик и в тази трепкаща вълна всичко изглежда призрачно и измамно за окото, но не и за котешкото. Младежът е тъй далечен за всичко наоколо, както и небето.


Още миг и той ще излезе от сумрачния коридор на обляната от следобедното слънце пътечка и тази крачка щеше да му бъде последната, ако не беше Тигър и неговата бърза лапа с извадени нокти, която изпревари с един миг насочената към крака му глава на двуметровата кобра. Злокобната разперена качулка вещае смърт, а очите, очите на кобрата – стъклени, жестоки и неподвижни – хипнотизират човека, спрял като вкаменен, но не успяват да отчетат светкавичното движение на котешката лапа. Съскането на двете животни се смесва, но фученето на дребния хищник с настръхнала козина и извит като дъга гръбнак надделява и кобрата с раздрана глава обръща на бяг. Котките имат по-остър слух и от кучетата и са способни на дълго и търпеливо дебнене. Единственото незащитено място, където могат да бъдат ухапани, е носът им.

Тигър

Тигър

Храбрият котарак я пази на тревата, докато пристигне подкрепление от момчетата, които работят в пералнята и носят дългия прът с мрежа накрая, с който чистят басейна. С тази мрежа майсторски захлупват опасното влечуго и го пъхат в голяма туба от вода. Така, живо, го занасят и подаряват на местния зоопарк Зуубик Сафари. В този момент са помислили и за това, че филипинската кобра е изчезващ вид и трябва да се пази…

врагът е пленен

врагът е пленен

Продължение »

Публикувано в категория: Филипини | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи