Към Гегхард, субективен външен оглед (4)
Нашата Лада спря в края на Гарни на малък площад претъпкан с автобуси, шарени сергии, щуращи се туристи и бълбукащ поток. Бързо се ориентирахме към входа на крепостта. Платихме 1000 драма като чужденци и влязохме. За местните билетът е само 100 драма, но уви ние нямахме арменски физиономии и паспорти :).
Пред нас се изправи прекрасен древно гръцки храм посветен на бога на Слънцето. Изборът на мястото е много удачен – чудесен слънчев бряг и прохладно място за лятна царска резиденция.
Храмът се издига на края на пропастта върху триъгълния нос на река Азат и посреща слънчевия изгрев. За защитата е необходима само една крепостна стена. От другите останали страни храмът е защитен от бездънна пропаст.
Кой е построил този елегантен европейски храм в Азия, в далечна Армения?
Виновникът затова е арменският цар Трдат или Тиридат I. По това време римляните водели войни срещу персийското царство на партите, като арена на сблъсъка била Армения. Всяка една страна сваляла и коронясвала своя човек за цар, докато накрая в 54 г. Тиридат не свалил римския фаворит. За наказание Рим нахлул в Армения в 57г. и разрушил до основи арменската столица Арташат. Почти цяла Армения била завзета, докато при битката при Харпут в 62 г. Тиридат не обкръжил и победил римската войска. Но спешно бил убеден от своите съюзници партите да не плюе срещу вятъра и да сключи примирие. Поканен бил да замине за Рим за да подпише договор за мир и вечна дружба и да получи отново короната си от ръцете на римския император Нерон.
,,Господарю, аз дойдох пред теб, боже мой, да се прекланя пред теб както се прекланям пред Митра. Присъдата, която си приготвил за мен ще бъде моя, а в твоите ръце е моята съдба и моя жребий.“
Римската статуя на Тиридат I препасан с меч, която днес е в Лувъра.
Императорската гвардия зорко следяла никой да не се доближи въоръжен до императора, но достойнството на Тиридат I било запазено като меча му бил здраво вързан за ножницата, така че да не може да го извади.
Тиридат коленичал и Нерон му свалил чалмата и го окичил с царска диадема. Когато новият цар се навел да коленичи отново, Нерон го повдигнал с дясната си ръка и го целунал. След това го накарал да седне до него на малко по нисък трон. Следвали бурни овации от народа на това театрално представление.
В памет на това събитие Сенатът увенчал с лавров венец Нерон.
Освен огромната сума пръсната за триумфалните тържества, фестивали на поезията и гладиаторски игри, Рим поел всички командировъчни разходи на Тиридат и свитата му до Рим и обратно. Нерон отпуснал на Тиридат тлъста субсидия от 50 милиона сестерции и му изпратил гръцки инженери и майстори, които да възстановят разрушената му столица. Тези пари били усвоени и арменският цар нарекъл новата си столица Нерония. Настъпил 50 годишен мир между двете империи и разцвет за васалното арменско царство.
В Гарни през 66 г. бил издигнат храм в чест на бог Митра (Михр, арм. Միհր), бог на Слънцето, небесната светлина и справедливостта. В пред християнската епоха в тези храмове се провеждал празника Мехекан (25 декември), символизиращ раждането на Митра от скалата. Тези светилища – митрайони били много популярни сред римските легиони набрани от Изтока. Такива има и у нас край с.Крета, Плевенско и с.Термес, до Златоград. В тях при свещените ритуали на светлината на факлите се поднасяло хляб, вода и мед. Любопитният и суеверен Нерон бил въведен в мистериите на Митра от Тиридат. След това култът на Митра станал популярен и модерен в Римската империя, като в него има елементи от култовете към гръцкия Хелиос и персийския Мхер.
Изчакваме туристите да намалеят и влизаме в храма.
Във величествена поза, замествам липсващата статуя на императора Нерон.
Уви, олтарът е празен.
Тавроктония или заколението на бика (световното зло) от Митра.
Вероятно подобен барелеф е бил в олтара на храма в Гарни, който е бил натрошен след смяната на религията.
Надпис на гръцки на Тиридат, който се нарича слънце (Хелиос) и висш управник на Велика Армения, намерен близо до храма:
,,Хелиос! Трдат Велики, на Велика Армения (Μεγαλη Αρμενια) господар, когато владетелят построи агарак(дворец) на царицата (и) тази непристъпна крепост в година единадесета на своето царуване.…“
На тази мозайка от дворцовата баня, гръцкият майстор е оставил следния надпис:
ΜΗΔΕΝ ΛΑΒΟΝΤΕΣ ΗΡΙΑΣΑΜΕΘΑ ΚΑΝΕΝΑ ΝΕΚΡΟ ΔΕ ΜΑΣ ΕΔΩΣΕ Η ΘΑΛΑΣΣΑ ΟΥΤΕ Ο ΩΚΕΑΝΟΣ
,,Ние нищо (даже риба) не получихме от морето или океана“ или казано по друг начин ,,Работихме, но нищо не получихме в замяна“. Антикорупционната комисия не е открила, кой е източил фонда за възстановяване.
В тази средновековна миниатюра е отразена новата съдба на Гарни след 301г. когато, християнството става официална религия в Армения и храмът се превръща в църква. След това идват арабите и го превръщат в джамия за което оставят надпис върху храма. Но край на всички трансформации слага природата, когато едно мощно земетресение през 1679г. сринало храма.
Развалините на храма в Гарни разкопани в 1909г.
Идеята да се възстанови отново храма е на директора на Ермитажа, академик Й. Орбели, който първи изследва руините на храма. Тази негова мечта се е реализирала практически след смъртта му. Следват 10 години изпълнени с бавно, внимателно и прецизно подреждане на всеки един намерен детайл от пъзела. Липсващите парчета наново били издялани от базалт и сглобени под ръководството на арх. А.Сахинян.
През 1976 г. е завършено възстановяването на храма. 24-те йонийски колони са изправени отново.
Ясно се отличават новите по-светли детайли в сглобката на тавана.
Страничен изглед на храма. Съветският съюз успява напълно да реставрира този елински храм, а нашият Европейски съюз продължава да налива пари за възстановяването на Атинския Акропол, очаквайки от Британския музей да върне липсващите части от фриза.
Това е античния храм на Кибела в Балчик, открит случайно през 2007г. Той търпеливо очаква да се родят български академик и архитект, които да го реставрират, а Европейският съюз очаква проекта за да го финансира!
През 2011г. прекрасният храм в Гарни бе отличен с наградата на ЮНЕСКО ,,М.Меркури“.
Долу в каньона се крие базалтът или полуготовият материал за крепостта.
Кристалните вкаменни пръти висят като тръбите на орган, който сякаш ще засвири ,,Базалтова симфония“.
Възхитен се опитах да поема малко от красотата и емоцията на това антично бижу.
Сбогом Гарни! Тръгвам си доволен, че открих къщата на изгряващото слънце.
Прибрахме се в Ереван с маршрутка, пълна с усмихнати дами и деца.
Автор: инж. Цветан Димитровян, Преоб ражение, 2014
Снимки: Цветан Димитров