Към Гегхард, мистичен поглед навътре в пещерите (3)
Главната църква Катогике е построена в 1215 г. под покровителството на братята Закаре и Иван Закарян, арменски генерали на служба при грузинската царица Тамара. Вероятно църквата е посветена на победата над турците селджуци и след освобождението на Арменската столица Ани.
Красивата царица Тамара.
Тимпанът над южната врата е украсен с преплетени клонки на нарове и лози с гроздове. Отгоре са кацнали два гълъба, които обикновено се пускат на свобода при обреда матах ( Մատաղ). Това е традиция запазена от Арменската и Грузинската църкви. Преди матаха свещеникът дава сол на мъжкото животно и така го благославя преди да го заколи. Свареното месо (курбана) трябва да се раздаде и изяде от бедните в този ден.
Над вратата е сцената, в която лъвът символизиращ княжеската мощ – напада и принася в жертва бик. Бикът се раздава на 40 дома, агнето в 7 дома, петелът в 3 дома, а гълъбите се пускат в небето на свобода. Може да се раздават и плодове като нарове и грозде. Главната мисъл при матаха е проявата на милосърдие към нуждаещите се.
Източната (олтарна) фасада на Катогике.
Стълбата към Пещерния параклис на Просветителя (7) е заета от туристи.
Входът към Пещерният параклис на Просветителя.
Килии и
параклиси в скалата.
Многобройните каменни кръстове –хачкари са издълбани в скалата с богати орнаменти и са поставени в памет на мъртвите или като празничен дар от поклонници.
Напръскахме се и пихме светена вода от фонтанчето пред храма и се снимахме за спомен от поклонението ни в манастира Гегхард.
Чардакът на дядо игумен.
На сянка в нозете на св. Григорий Просветител и апостол Тадей.
Новата каменна чешма е също дар в арменски стил.
Лудвиг бе седнал на камъка и се беше замечтал от мелодията на дудуците (кавалите). Той ни чакаше за да ни върне обратно в Гарни.
Нямаше как да не се спрем и да опитаме от сладкия обреден хляб.
Спасибо! Шнорхакал ем!
Автор: инж. Цветан Димитровян, Аствацацин август, 2014
Снимки: Цветан Димитров