Към Гегхард, арменският манастир на копието на съдбата (2)
Над главния западен вход са разположени малките пещерни килии и параклиси, каменните кръстове (хачкари) и пчелните кошери.
Табела със схема на манастира Гегхард , където са отбелязани:
1-Катохике(главния храм), 7-Пещерен параклис на Просветителя
2- Гавит или притвор на Катохике, 8-Сервизни помещения
3-Пещерна църква Авазан, 9-Жилищни помещения
4-Параклис гробница на Прошян, 10-Жилища на монасите
5-Църква на Аставацин на Прошян, 11-Трапеза
6-Притвор гробница на Папак и Рузукан, 12- Пещерна църква на Аставацин
Влизаме през западния вход в притвора (Гавит) на главния храм Катохике. Интересно, но този портал не носи никакви белези на вход в християнски храм.
Вътре ни лъхва миризмата на тамян.
Пристъпваме плахо в мрака разкъсан от небесен слънчев лъч. Очертанията на този Гавит слабо се загатват от светлината на свещите. Той изцяло е издълбан в скалата между 1215 и 1225 г.
Периферийните помещения, които се образуват от съответните четири масивни колони имат различни тавани, докато централното пространство е увенчано с купол със сталактити.
Този купол е най-хубавия образец в Армения на тази ислямска персийска техника. Този мистичен Гавит се е използвал за място на проповеди (от дервиши?) към поклонниците.
За тези хубави снимки заснети от пода на Гавит нашият фотограф Христо Димитров спечели международен конкурс в Китай. Честито!
Забелязва се, че кръстовете са вдълбани в колоните т.е. са направени допълнително. Ако проектантите са имали първоначална идея за колони с кръстове, то те са можели да ги направят изпъкнали! Най вероятно гавит е бил първоначално мюсюлманско теке, което после е преустроено в църковен притвор!
Схема на Параклис гробница на Прошян(4) и Църква на Богородица (Аставацин) на Прошян(5). Те са издълбани в скалата през 1283г. от Галдзак и са свързани с гавита.
Жаматун представлява кубична стая издълбана в скалата с дълбоко издялани релефи по стените.
На северната стена на жаматуна над сводестите проходи има интересен релеф. В центъра са двойка лъвове завързани с вериги за вратовете и глави обърнати към зрителя. Дракони са сграбчили лъвските опашки. Между лъвовете под веригата има орел с разперени крила грабнал в ноктите си агне. Това или е герба на рода на князете Прошян или някакъв античен релеф от езически храм.
Източната стена на жаматуна е украсена с релефни кръстове. Две митични птици са кацнали вдясно над входа към малкият параклис. Входът вляво е към църквата Аставацин. Над него са две фигурки със събрани молитвено ръце и ореоли. Несъмнено това са светци и най-вероятно това са апостол Тадей и св. Григорий Просветител.
Св.Григорий Просветител или Покръстителят на Армения, картина на Айвазовски т.е. Айвазян.
Олтарът на църквата на Аставацин на Прошян(5) с разцъфналия кръст. Предната стена на олтарната катедра е украсена с плетеница от ромбове.
Подобен разцъфнал кръст е открит у нас на керамична плочка в Преслав.
Но стилът на арменските каменни кръстове е най-разнообразен. Имам чувството, че тук майсторите са проявили цялата си фантазия, за да декорират този бивш езически храм. Всеки владетел и майстор се е стараел да остави своя каменен отпечатък на времето и религията си в Гегхард.
Около друг кръст, вляво от олтара се виждат човешки фигурки. За човека с жезъла в дясната ръка можем да предположим, че е княз Прош, ктиторът на църквата. Другата фигура в профил, държаща копие в лявата ръка може да е св. Лонгин с копието на съдбата и който тръби за Второто пришествие.
Куполът на Църква на Аставацин на Прошян (5).
Излизаме от Църква на Аставацин на Прошян (5) и надникваме вдясно в сромния малък параклис.
Първата пещерна църква Авазан (водоем) е разположена на северо-запад от гавита. Тя е била изсечена в скалата през 1240 г. на мястото на древен езически пещерен храм с извор.
Изворът е пълен с монети. Хвърлих една стотинка, помолих се и щастливо се се измъкнах от този пещерен лабиринт.
Върнах се през гавита в главната църква Катогике, където попаднах на този църковен ритуал.
Олтарната икона на Богородица (Аствацацин).
Запалих една свещ в притвора и излязох. Навън ме обля светлината и аз за малко бях заслепен от жаркото арменско слънце.
Автор: инж. Цветан Димитровян, Аствацацин август, 2014
Снимки: Цветан Димитров, Христо Димитров