Като любители на динамичната почивка този уикенд решихме да направим едно опознавателно минаване през Гърция и по-специално така наречената Олимпийска ривиера. Без конкретни планове и очаквания. Трябваше да стигнем до Солун петък вечерта и там да пренощуваме. Няма да се спирам на пътуването до там. Късно вечерта направихме една разходка из осветения и шумен град. Въпреки късния час беше горещо и влажно. Хората се разхождаха по улиците и пълнеха заведенията. Имаше увеселителни кораби предлагащи кратки разходки за по питие навътре в морето. Палубите бяха красиво осветени. Смехове изпълваха пространството. Хареса ни нощният Солун.
Събота сутринта поехме по магистралата за Атина. Много хубав и бърз начин за придвижване. Има такси, но те са съвсем символични. На една отбивка решихме да се отклоним и да минаваме от градче в градче покрай морето. Да разгледаме и да си изберем място за плаж. Така се озовахме в Makrygialos. Веднага поехме към морето. Плажът беше много тесен, но се усещаше тази гръцка атмосфера с характерните чадъри, симпатични кафенца до плажа. Ненатрапчива музика.
В единия край на плажа имаше понтонен мост, по който се стигаше до дървен кей насред морето. Беше интересно усещане да се разходиш по клатушкащото се при всяка стъпка съоръжение.
Самият плаж започваше от един почти вертикален нос.
Поразгледахме и решихме, че това не е нашето място. Качихме се в колата и продължихме. След градчето видяхме една позапусната панорамна площадка и спряхме за няколко снимки. От тази площадка се откриваше красива гледка към залива.
Следващият плаж беше доста по-голям, но на него имаше купчини със събрани водорасли. Нямаше плажуващи хора. Изненада ни криволичещият кей.
Следващото градче беше Aliki. Минахме покрай него и се озовахме до пристанище с много закотвени лодки. И тук не ни привлече нещо интересно, затова – напред към неизвестното.
Пътят се отдалечи от морето и от двете ни страни се ширнаха ниви , които въпреки жегата поливаха с пръскачки. Явно в тези райони се грижат добре за своите посеви.
Вече напичаше много сериозно. Следващото градче беше Korinos. Тук извадихме кърпите и се метнахме на плажа. Ивицата беше широка с бял фин пясък. Редуваха се зони с чадъри и шезлонги и свободни площи за хора със свои чадъри. Имаше много кафета по плажа. Водата беше плитка и топла. Имаше малки медузки. Изкарахме няколко часа в излежаване и често влизане в морето.
В един момент не можехме повече да издържаме на жегата и поехме надолу към Paralia. Преди самия град спряхме на Palmira beach. Тук ни хареса най-много и съжалихме, че избързахме с мястото ни за плажуване. Плажът беше с много хубав пясък. Имаше мрежи за плажен волейбол. Звучеше хубава музика. Предлагаха се разходки с пиратски кораб. Имаше много приятна атмосфера. А и се рекламираше DJ парти същата вечер в заведението. Лека полека оборудваха малка сцена с микрофони, ефектно осветление и явно се подготвяха за нощното парти.
След като се порадвахме от дълбока сянка на гледката поехме към града. Идвала съм тук преди няколко години и ме беше поразила църквата, която е построена до самия плаж. Целият град е пълен с магазини за сувенири, кафета, ресторанти. Има кожени дрехи, бижутерия, чанти, обувки….Много стока.
Към края на града плажната ивица стана много тясна, като голяма част от нея беше в сянката на сградите. Пообиколихме и накупихме сувенири. Плажът беше претъпкан от курортисти, като те лежаха доста плътно един до друг – явно гръцки начин за нови запознанства и приятни приказки с непознати.
Ставаше вече късен следобед, а жегата продължаваше да ни мъчи. Затова решихме да се насочим към планините и по по-заобиколен и нестандартен път да се върнем в Солун. Надявахме се там да се разхладим.
Минахме през Katerini и поспряхме само за снимане на една църква, пред която се озовахме. Цялата светеше огряна от слънцето. Катерини се оказа по-голям град, от колкото очаквахме. Пътят явно минаваше през целия град и така имахме възможността поне през колата да видим част от него.
От тук нататък минавахме през малки селца, на които ми беше невъзможно да запомня имената. Изкачвания и завои. На едно изкачване пред колата мина костенурка. Изплаши се и така и не посмя да се покаже от корубата. Преместихме я в тревата и продължихме.
През големи красоти минахме и изпратихме деня и аз не знам точно къде. Носеше се много приятен аромат . По нашите планини не съм усещала такова нещо. Така и не разбрахме какво растение беше причината за това.
Залезът си го биваше.
Към 22 часа температурата беше 28 градуса. Ние още карахме из планините в пълен мрак. Рядко се разминавахме с други коли. След един остър завой на пътя изненадващо видяхме кацнала сова, която ни гледаше невъзмутимо и дори не се помести от пътя. Накрая успяхме безаварийно да стигнем до Солун и да отморим.
На следващата сутрин решихме, че сме доста прегорели и не сме за плаж. Затова се отправихме към езерото Kerkinis. В него гнездят над 300 вида птици. Могат да се видят пеликани, корморани, чапли и други защитени видове. Зададохме като точка селото Керкини и не знаехме дали това е подходящо място за наблюдение. Езерото е голямо. Тръгнахме на късмет. Без проблеми стигнахме селцето и поехме към езерото. По пътя пак се натъкнахме на костенурка.
Бяхме попаднали в един позаблатен край на езерото. Имаше плуващи бели пеликани. Чапли прелитаха. Зарадвахме се, защото нямахме представа дали ще видим интересни представители на птичия свят. Хора изобщо нямаше и се отдадохме на дебнене на птиците. Да отбележа, че около пътищата в Гърция има много смокинови дръвчета, на които имаше много вкусни зрели смокини. Е, не се сдържахме и си откъснахме няколко.
Покай водата имаше и огромни миди.
Пак ни подгони слънцето и решихме да потегляме към границата. На излизане от селото видяхме този сокол, гледащ надменно от високо.
Беше обедно време и не чакахме много на Кулата. Отправихме се към Петрич. Там решихме да се отклоним и да видим едно място, което харесахме преди няколко години. С едни стари и красиви дървета. Близо до село Струмешница.
Много хора си бяха направили пикник под дебелите сенки на дърветата. Водата ромолеше успокояващо. Поседяхме и ние на това излъчващо спокойствие място. За съжаление във водата имаше доста следи от пикници – пластмасови шишета, чашки, кофички от кисело мляко. Дано се научим, че природата трябва да се пази.
Преценихме, че има време за още една спирка по пътя. Отдавна не бяхме минавали към Мелник. Поехме натам през красиви хълмове.
Там имаше групи туристи – дочухме унгарска реч, имаше и български групи. Пред всяка къща буквално се предлагаха вина. На много места и дегустация. В тази жега не бяхме настроени за винен туризъм. Само разгледахме. Ние идвахме от морето, но се зарихме в пясък по уличките на Мелник. Поне петсантиметров пепеляк имаше над калдъръма. Това беше неприятно преживяване.
Определено не си починахме, но успяхме да видим много красиви места и от Гърция и от нас.
Лекичко изминахме останалия път и уморени, позагорели , но доволни от преживяното се прибрахме у дома. Утрешният ден щеше да ни вкара в обичайното ежедневие на делника.
Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел