Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015
Тази година ни писна от студ, кал и сивота на зимата и решихме да открием сезона на пътешествията с включване към една романтична екскурзия до Верона за Св. Валентин и посещение на Венеция в деня на закриването на Карнавала. Заехме последните две свободни места в групата. Тръгването щеше да стане на 13 Февруари в 5 часа сутринта. Приготвихме малко багаж, видяхме прогнозата за времето (даваха леки превалявания), разпечатахме си карти за градовете и с оптимистично настроение зачакахме момента на тръгването.
В петък тринайсти, в 4,30 часа бодро крачехме по софийските улици. Само нашите стъпки кънтяха в още спящия град. Беше студено, но небето беше ясно и обсипано със звезди. Бързахме към автобуса и се надявахме на лек и безпроблемен път. Вечерта трябваше да стигнем до Лидо ди Йезоло, където щеше да е нашият хотел за две нощувки.
На определеното за тръгване място автобусът вече ни чакаше. Хора щъкаха около него. Тътреха се куфари и чанти – някои с размер като за по две седмици екскурзия. Други пушеха с настървение. Дълъг път ни чакаше, пресичане на много граници. Накрая всеки зае своето място, нямаше липсващи и поехме към Калотина. Автобусът беше пълен с различни по възраст хора, предимно двойки и две младежки компании. Екскурзоводката ни представи двамата шофьори и с лека приятна музика започна нашата одисея.
Бързо минахме границата и влязохме в Сърбия. Започна да просветлява. Профучавахме покрай ниви и селца. И там беше валяло доста. Някои ниви бяха превърнати в езера. Явно валежите тази година са напоили земята и тя не може да поеме повече влага. Тънък снежец имаше по земята. Пътят за Белград беше по-добър от преди. Работи се и по нова магистрала. Спряхме на една бензиностанция за почивка.
Поразтъпкахме малко краката, пушачите дръпнаха по един фас и пак потеглихме. Следваща граница и вече бяхме в Хърватска. Тук пътищата са много по-добри. На доста места платихме магистрална такса. Пак спряхме за почивка.
А този мъник се грееше на хладното февруарско слънце на паркинга.
Обратно в автобуса и пак на път. Поредна граница минаваме и вече сме в Словения. Тук имаше много повече сняг. Белотата беше навсякъде. Но пътищата бяха идеално почистени и нямаше проблем с придвижването. На поредното спиране тези крави ни привлякоха вниманието.
Най-накрая сме в Италия. Тъмно е и вече сме уморени от пътуването. Доста километри навъртяхме. Към 21,30 часа пристигнахме пред хотела. Бързо ни настаниха и оставихме багажа в нашата стая. Бяхме гледали предварително през Гугъл неговото разположение и знаехме, че е близо до морето. Решихме да се разходим до плажа. Излязохме и след една пресечка чухме шума на вълните. През този сезон в курортното градче почти няма работещи хотели. Само няколко са отворени заради туристите идващи по времето на Карнавала като нас. Нямаше хора по улиците. Скоро бяхме на плажната ивица. Водата леко се разбиваше в брега. Много приятна вечер – доста по- топло от София беше. Никакъв вятър. Походихме по пясъка и после се прибрахме в стаята. Беше време за почивка. Утре предстоеше екскурзия до Верона и Падуа. Да видим как се празнува тук Св. Валентин.
Продължение
