Голфаджия в Русия (4)- Финландия, Естония, Латвия, Литва

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Стигнахме и до Финландия. Промяна определено се забеляза. Най-напред чисто в човешкото отношение. Руснаците по принцип са сърдечни хора, бих казал същите като нас като манталитет, но по отношение на услуги, обслужване и т.н. са пълна трагедия. Навсякъде те гледат с едни сърдити погледи, все едно си им изял закуската, а не дай си Боже да искаш да получиш информация като турист. На границата съответно нищо не е обозначено или обяснено и митничарите ти обясняват…. овиквайки те. От другата страна вече получаваш едно съвсем нормално вежливо обслужване…това важи не само за границата, но и за магазини, заведения…всичко. Освен това всички говорят чудесен английски, което беше страхотно, защото иначе с този финландски език…майко, да не чуват!


50-60 км след границата започна магистралата към Хелзинки.

Финландия е държавата с най-много езера в света. Около 200 000 са. Това значи от една страна, че хем няма как да няма някое по нашия път, хем би било грехота да не се изкъпем поне в едно от тях:

Пристигнахме в Хелзинки следобеда и без да губим време се отправихме на разходка. Една снимка от пазарния площад, на който през деня има сергии на колела, които се премахват следобеда:

Във Финландия има шведско малцинство, което е едва 5-6% от населението, но шведският език е официален и съответно в Хелзинки като столица всичко се изписваше и на шведски.

Самият град не предлага кой знае колко забележителности, както пишеше в туристическите брошури – “застроен е с типичната за скандинавските държави скромност”, но е чист, стилен и уреден.

За вечеря се разходихме до един квартал, в който предимно пребивават студенти:

Още снимки от централната част, правени на следващия ден:

В своя пътепис до сега не съм засягал темата за яденето. Ние с адаша като цяло не сме много по храната, но естествено гледахме тук-там да пробваме някаква местна кухня. В Украйна, Беларус и Русия набивахме разни пелмени, квас, палачинки, борщ и др., а във Финландия ни бяха препоръчали да пробваме традиционна супа от сьомга… или на финландски Lohikeitto. Мега-омега вкусна супа!!

И така, напълнили стомасите се отправихме към ферибота за Талин. За него платихме общо 90 евро – за двама души + автомобила:

Довиждане, Финландия!

На края…поздрав с финландския език :):

Пътят до Талин е 3 часа. На ферибота си има барчета, ресторант, че даже и с жива музика. Приятно се плава.

В Талин често се виждат ето такива симпатични сгради. Не мога да кажа повече за архитектурата, но изглеждат много уютно:

За да стигнем до центъра трябваше да пресечем малък парк, като изобщо не предполагахме, че в него се разполага резиденцията на президента:

Няколко вечерни снимки от стария град:

Снимки от нашата разходка из стария град на следващия ден:

Руската катедрала “Св. Александър Невски”. Построена е в края на 19-ти век, когато Естония е била част от Руската империя. Разположена е точно срещу сградата на парламента и това не е случайно…трябвало е да се напомня на естонците кой командва:

Съгласно традицията, чието знаме се вее на тази кула, той властва над Естония. Затова на нея всяка сутрин, под звуците на националния химн се издига естонското знаме:

Тази кула се нарича разговорно “поглед към кухнята”. В Средновековието в нея се е разполагала стража, която е била на пост и е трябвало да извести, ако идват нашественици. Но те никога не идват…и на стражата й е било скучно, затова е обръщала поглед назад към града. Понеже кулата е била по-висока от останалите сгради, те са можели да виждат в комините на сградите и от там – в кухните на хората:

Още няколко снимки от разходката ни:

Бих искал да кажа две думи за прибалтийските държави най-общо. Въпреки, че са толкова малки, и трите се различават една от друга и това се усеща. Първо езиците – естонският е близък до финландския и няма нищо общо с латвийски и литовски. Последните два си мислех, че са доста близки…оказа се, че не са. Разбират се малко от малко, но не могат да си общуват, говорейки майчините си езици. Трите им столици са също доста различни – Талин е един от най-добре запазените средновековни градове в Европа, докато в Рига има и много барокова архитектура. Той е най-големият от трите. В стария град във Вилнюс се преплитат много стилове, там за мен очарователно беше спокойствието по улиците на стария град. По никакъв начин човек не се чувства в столица на държава, туристи също нямаше много.


Нощувахме една вечер в град Тарту, вторият по големина град в Естония. Той е известен с университета си, дори много хора от Талин отиват в Тарту за следването си. Градчето е много малко и спретнато:

Както споменах – студентски град е и лафът е, че всеки студент трябва да се целуне с половинката си на този фонтан:

Останките от една стара катедрала. Едно от крилата е възстановено и там се помещава градския музей:

Сградата на университета:

Следващата ни спирка беше Рига. Старият град е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и е най-известен с църквата “Св. Петър” и градската катедрала.

В началото се намира паметникът на свободата:

Църквата “Св. Петър”. Споменах за входа за кулата. Гледката обаче си заслужаваше:

Знаех, че в Талин и в Рига има доста руснаци, повечето заселили се по съветско време, но в Рига това особено много правеше впечатление. Бих казал, че около половината град е рускоговорящ. Много от тези руснаци и до ден днешен не притежават латвийски паспорт.

Любимата ми сграда в Рига, вдясно на снимката. Това е била къщата на братството на черните глави – гилдия на неженени немски търговци. Били са много богати и са се славели като най-големите веселяци в града. Организирали са празненства и всякакви други мероприятия. Братството е съществувало в редица градове от съюза Ханза. В Талин също видяхме сградата им:

Още две снимки от улиците на стария град:

Латвийският език също е интересен. Поздрав за пловдивчаните

От Рига за няколко часа вече бяхме във Вилнюс. След големите разстояния в Беларус и Русия, както и мегаполисите, в които бяхме, в прибалтийските държави си правехме прекрасна почивка.

Тази табела, поставена на сградата на общината беше адски смешна. Представям си, че Джордж Буш е бил на посещен в Литва, произнесъл е някакви пламенни слова…тежки думи, които се повтарят нагоре-надолу и никой не им обръща внимание, а те хората взели, че се надъхали и поставили плоча на общината :):

Търсихме обменно бюро и се разходихме набързо по въпросната търговска улица:

Качихме се до стария крепостен комплекс:

Предлагам ви и едно кратко клипче от пътуването ни в Литва.

Границата с Латвия – магистралата към Вилнюс – влизане в града

https://www.youtube.com/watch?v=r-39KjYLU8g

За финал няколко вечерни снимки от стария град. Снимали сме и възстановената крепостна стена, която е опасвала стария град:

По пътя за Полша, може би 50 км преди границата на пътя се беше образувало голямо задръстване, за което така и не разбрахме причината. Не ни се висеше в колоната и за майтапа си устроихме един лек офроуд по черните литовски пътища

https://www.youtube.com/watch?v=V3bIwyl5ejM

Да засегна за последно темата за храните. Три гозби най ми харесаха от цялото пътуване:

1. Борщ (да, да…сигурно ще кажете, че това всички го знаят, ама не го бях пробвал ) – традиционна украинска супа, много широко разпространена в Беларус и в Русия)
2. Lohikeitto – финландската супа от сьомга
3. Студена литовска супа – šaltibarščiai (произнасяйте си го… ) – гениално вкусна беше

Изглежда ей така:

Следва…

Автор: Иван Стоянов
Снимки: Иван Стоянов