Стори ми се, че корабът не помръдва и стреснато се отскубнах от съня, втурнах се към вратата на каютата, излетях на балкона и се заоглеждах… Слава богу! Не бях проспала Рио! Трябваха ми няколко минути да осъзная какво се случва и да се разсъня. Минаваше 6:30 сутринта и корабът тихо се носеше напред към столицата на Бразилия. Океанът дружелюбно кротуваше като изморено малко дете, което достатъчно е палувало по слънчевите плажове и сега просто събира сили за следваща лудория.
В кристалната яснота на хоризонта, там някъде: на около четири морски мили вляво се очертаваха островите Понтуда, Алфавака, До Мейо, после от дясната страна видяхме Редонда и Раза. Със сутрешното кафе дойде и гледката на островите Кагарас, Комприда и Палмас. Игриво ни разсейваха, само на миля от нас, и сякаш повтаряха:
– Предстои Рио! Готови ли сте за Рио?
Не зная дали бях готова за Рио, но бях чакала този миг много дълго… От онзи рожден ден, когато навърших 6 годинки и получих от вуйчо картичка с поздравления. Не зная какво точно се случи в детския ми мозък, когато заразглеждах великолепната статуя на Христос със сърдечно разперените към света ръце… На картичката той стоеше величествено изправен на върха, а долу в краката му се откриваха фантастични гледки. Тогава определих, че една от мечтите ми е да стигна до там и да видя всичко това с очите си.
Ето защо тази сутрин в просъница скочих от леглото, ужасена, че съм проспала една от мечтите си! От онзи мой шести рожден ден не минаваше и седмица в иначе охолния ми и щастлив детски живот, без да отворя голямата розова кутия с писма и снимки и без да извадя от там заветната картичка на Рио. Дълго се взирах в нея и потъвах във всякакви предполагаеми истории от бъдещето, после грижливо я прибирах обратно в кутията, обратно в гардероба, обратно в най-дълбоките си мисли … и животът продължаваше… До тази сутрин, когато корабът елегантно премина покрай Копакабана, акустира в блестящия залив Гуанабара… и ние слязохме в Рио. Беше слънчево и очарователно.
Рио де Жанейро. Там - зад крайбрежната закачливо наднича Захарната глава
Уголеми
Още преди да осъзнаем какво се случва, около нас заподскачаха таксиметрови шофьори, задърпаха ни, започнаха енергично да ни обясняват какво невероятно пътешествие до Корковадо и до плажовете ще ни организират само за по 60 долара на човек… Или ОК` за по 50… На шестата оферта цената стигна до 30 на човек и това окончателно затвърди мнението ни, че има и други: по-невинни и щадящи начини да стигнем до Корковадо.
Първият добър вариант се оказа само на няколко метра от пристанището. Бодро се метнахме в автобуса и щастливо заразглеждахме улиците, хората, живота! Идвах от Сао Паоло и Сантос, бях виждала и Салвадор де Байа, Ресиф и други бразилски градове, но още намирах за изумителен този невероятен и много-много различен от нашия свят.
Кариоките не могат да стоят спокойно дори, когато чакат автобус
Уголеми
В него думата движение има най-пълноценното и ярко значение, което изобщо може да съществува. Движението тук е емоция, темперамент, стил. То е стълпотворение от автобуси, автомобили и мотори, джазово съчетание от цветове, шум, музика, слънчева светлина, викове и човешки смях, поток от устремени, гръмогласни хора с толкова различни цветове на кожата, колкото са песъчинките на Копакабана… и много щастие, което залива плажове, кафенета, павилиони и минувачи. Още?
Разходки край брега, спорт, танци, самба, невероятен парфюмен аромат и идеята, че тук е раят за всички свободни, търсещи и влюбени в живота… Това значи движение в Бразилия. / И да не пропусна: точно зад ъгъла на веселието може да лежи някой страшен бродяга, а около него да се разнася непоносима смрад. Защото Бразилия е страна на крайностите, но това е съвсем друга история!/
Продължение
Уголеми
Уголеми
