Очите на Сахара

Десет години в Мароко и стотици дихания на пустинята Сахара, които усетих от брега на Антлатическия океан до върховете на Атласките планини. Обичам да пътешествам, виждайки с очи това, за което други мечтаят.

Живеехме в гр. Сафи на брега на Атлантическия океан. Градът е известен с грънчарското си производство, голямото пристанище и многото фосфатни заводи. В един прекрасен ден решихме да посетим пустинята Сахара, разположена на площ над 7 млн. кв. км. и обитавана главно от араби-бербери. Арабите наричат Сахара “Бахар бела ма”, което на арабски означава море без вода. Това е най-голямото пясъчно море в света, което през деня се нагрява до 80 градуса, а през нощта се охлажда до 10.

Сахара

Сахара

Дали беше авантюра или голямото желание да видим нещо свръхестествено, ни подтикна към това пътешествие. Бяхме чули, че преди нас двама българи са загинали притиснати от пясъците и пили вода с антифриз от колата. Пътуването през летните месеци е забранено, поради голямата горещина и честите пясъчни бури, които променят пясъчната структура за броени часове. Лишеният от вода човек в Сахара умира след няколко часа, погребан под движещите се дюни.

Маршрутът, който избрахме беше Сафи- Ессауира-Агадир-Тарудант- Уарзазат – по течението на река Дра /1000км. дълга/- Загора- Тагунит и обратно през Маракеш за Сафи.

Маршрутът и снимки от пътуването

Маршрутът и снимки от пътуването

Пътуването от Сафи до Агадир е по живописния бряг на Антлатически океан, с път обграден от коркови, кедрови и палмови гори. От корените на кедъра и туята, в съчетание с бялото лимонино дърво, в гр. Ессауира се изработват красиви предмети- кутии, маси, столове в ориенталски стил.
Често покрай пътя виждахме маслинопреработващи “предприятия” – камила със завързани очи и прикрепен ярем към нея въртеше голям воденичен камък, превръщайки тонове маслини в зехтин. Интересно и забавно, а полученият зехтин е с много добри качества.

Останахме 2 дни в гр.Агадир – красив курортен град – перлата на Атлантически океан, след което се отправихме към оградения с високи стени гр. Тарудант и от там през Атласките планини до гр. Уарзазат. Необезопасеният път, голите скали и острите завои, ме караха да затварям очи над дълбоките пропасти.
В Уарзазат гостувахме на българи и после се отправихме по един непрекъснато спускащ се и извисяваш в небесата път, често обсипан с пясъци до гр. Загора. В малкото хотелче, в което отседнахме след изнурителното пътуване, заспахме веднага.

На другия ден отпочинали се отправихме към гр. Тагуни и от там по черен път към най-близкия оазис.

Пътувахме без да приказваме. Нещо странно се случваше. Пред нас с огромна бързина се придвижваха черни облаци. И изведнъж, като от огромна фуния, върху нас започна да се изсипва пустинен пясък. Пътят не се виждаше, а пясъкът започна да прониква в колата. Задушавахме се. поставихме кърпи на лицата си. Спряхме ужасени, изчаквайки преминаването на бурята. Сирокото отмина за около 20 мин., които ни се сториха цяла вечност.

Посока Сахара

Посока Сахара

Пристигнахме в гр. Тагунит, известен с голяма сбирка от стари арабски ръкописи, изписани със златни букви върху кожени листове. В града има указателни табели с нарисувана камила и времето за пътуване до даден оазис – имаше от 5 до 55 дни.
Излизането от гр. Тагунит към пустинята е доста трудно, но ние намерихме пътя и се отправихме към оазис, отстоящ на около 30 км. в пустинята. Нямаше движение на коли, но пътувахме бавно по почти затрупаният път от пясък. И още една изненада- по средата на пътя се издигаше огромна пясъчна дюна. Още не беше минал песъкорина.

Спряхме и излязохме от колата сред море от пясъчни дюни и пълно безмълвие, усет за нещо свръхестествено. Термометърът показваше 55 градуса и непрекъснато се наливахме с вода. До оазиса не стигнахме, направихме много снимки, напълнихме по една торбичка с пясък от очите на Сахара и поехме обратно, опасявайки се от нови дихания на пустинята, която явно се забавлявяше с нас.

И отново през Атласките планини в подножието на връх Тубкал /4165 м./ се добрахме до гр. Маракеш. Останахме още 3 дни, за да си починем от изживяното пътуване, което никога не бих повторил. Достатъчно е веднъж да погледнеш в очите на Сахара, за да се влюбиш в нея и разлюбиш завинаги.

Автор: Златко
Снимки: Златко

Публикувано в категория: Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г., Сахара . Тагове: , , , , , , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>